Красен Кръстев превръща Пловдив в горяща джунгла по време на ONE DANCE WEEK

| от |

Ученикът на Морис Бежар подготвя премиера врамките на фестивала за съвременен танц.

Стартира финалният етап от първата част на българо-швейцарския проект Dance Connected. Хореографът Красен Кръстев започва репетициите на THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING! и се изправя пред сериозното предизвикателство да го представи пред публика след едва няколко седмици, по време на ONE DANCE WEEK. В началото на първия етап на проекта – отворено работно ателие с танцови артисти, което се проведе през май 2014 – Красен Кръстев подбра 10-тимата участници в своето представление. Същинската им работа започна на 1 август, а премиерата на спектакъла ще бъде на 29 август от 23:00 часа в Stage 51, Пловдив.

Krasen Krastev_1

В THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING! хореографът събира на една сцена много различни танцови опити и умения. Биографиите на селектираните танцьори са разнообразни, а Красен залага на идеята сценичното им присъствие да се смеси по непредсказуем начин, да излъчва неопитоменост и непридвидимост. Вдъхновен от филма на Джени Ливингстън „Paris is Burning“(1990), той осигурява пространство за свободен личен израз на танцьорите, които смело се промъкват във всевъзможни образи и състояния. Заедно с изпълнителите публиката ще преживее танца във всички негови емоции и форми – забавление, изкуство, общуване, необходимост.

А кой е Красен Кръстев?

Красен е хореограф и изпълнител, базиран в Лозана, Швейцария. Завършил е Националното хореографско училище в София. Финалист е от международния конкурс за съвременен танц в Париж, 1992 г. През 1993 г. заедно с Теодора Попова и Лилия Стефчева създава първата компания за съвременен танц в България „Амарант Данс Студио“. Красен продължава танцовото си образование в Швейцария, където учи при световно известния хореограф Морис Бежар в неговото училище Rudra-Béjart (Лозана). През 1996 г. се присъединява към една от най-добрите швейцарски компании за съвременен танц Linga, където работи като изпълнител и асистент.

Международната му кариера включва множество проекти, реализирани в колаборация с различни артисти от цял свят. През 2002 г. Красен Кръстев представя „Leaning Points“ на Festival de la Cité и Festival International de Danse de Lausanne. През 2003 г., 2004 г. и 2005 г. създава спектаклите „Hanging Possibilities“, „The Invisible Somehow Someone“ и „Shift_une pièce pas terminée“, които се играят на Балканската танцова платформа, Скопие и в центъра за култура и дебат „Червената къща“, София. През 2004 г. в сътрудничество с френско-белгийския хореограф Брис Льору Красен Кръстев прави представленията „Quantum“- quintet“ и „Solo # 2-Frequencies“, представени на KunstenFestival des Arts (Брюксел) и в Théâtre de la Ville (Париж).

През 2011 г. се появява солото „Are You Lonesome Tonight?“, играно на форумите Festival Les printemps de Sévelin (Лозана), The Volksroom (Брюксел), Балканска танцова платформа в Любляна и центъра за култура и дебат „Червената къща“, София. В същата година заедно с румънския артист Паул Дунка, Красен Кръстев работи върху проектите „Show Delivery“, „Show Recovery“ and „TEST_A_MENTAL“, представени в George Apostu Cultural Center (Бакау, Румъния), SubRahova Art Space (Букурещ), The Volksroom (Брюксел), eXplore Dance Festival (Букурещ), Festival Les Urbaines (Лозана) и Sofia Underground – международен фестивал за съвременно изкуство.

Красен Кръстев е лицето на ONE DANCE WEEK 2014. Негов е образът, който можете да видите по всички промоционални материали на фестивала.

THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING! е модул от „Dance connected – създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ – проект на Фондация „Едно за Култура и Изкуства“, който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за партньорства и експертна помощ (TF PEF).

ONE DANCE WEEK е фестивал за съвременен танц и пърформънс, който тази година ще се проведе в Пловдив от 28 август до 6 септември. Той стартира през 2008 г. и ежегодно представя спектакли от Европа, Азия и Америка, които представят различни тенденции и течения в съвременния танц.

Събитието се организира от независимата платформа за културни събития ЕДНО в партньорство с Фондация Америка за България и Община Пловдив. Сред другите ежегодни фестивали на ЕДНО са ONE ARCHITECTURE WEEK и ONE DESIGN WEEK.
ONE DANCE WEEK e част от събитията в подкрепа на кандидатурата на град Пловдив за Европейска столица на културата 2019.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.