Кралица Елизабет II е най-дълго властвалия монарх във Великобритания

| от chronicle.bg |


От днес (9 септември) Нейно Кралско Величество Елизабет II е най-дълго управляващия британския монарх.

Кралицата постави рекорд с най-продължителен престой на британския престол, след като задмина прапрабаба си кралица Виктория, която е управлявала 63 години и 216 дни.

Кралица Виктория е само на 18 години, когато сяда на престола на монархията, докато Елизабет е 25 годишна. Следващият най-дълго управлявал британски монарх е крал Джордж III. А най-големият син на кралицата – 66-годишният принц Чарлз, е най-дълго служилият наследник на трона в британската история.

Британската кралица е родена на 21 април 1926 г. След абдикирането на крал Едуард VIII в края на 1936 г., баща й крал Джордж VI наследява трона. Но той умира през 1952 г. на 56-годишна възраст. Тогава Елизабет се възкачва на престола и става властващ монарх на 15 страни, сред които Австралия, Нова Зеландия и Канада.

Милиони британци ще празнуват историческия за кралицата момент, заяви днес премиерът Дейвид Камерън.

„През последните 63 години Нейно Величество бе скала на стабилността в един постоянно променящ се свят, а самоотверженото й чувство за дълг й спечели възхищение не само във Великобритания, по и по целия свят“, посочи Камерън.

„Единственото правилно нещо днес е да празнуваме изключителния й рекорд, както и елегантността и достойнството, с които тя служи на страната ни“, допълни премиерът.

В нашата галерия ще откриете различните владетели по света, които най-дълго са управлявали за всички времена.

А ето и пълния списък:

1. Крал Собхуза II, Свазиленд: 82 години и 254 дни (10 декември 1899 – 21 август 1982)
Кралят е имал 70 жени и 210 деца по време на царуването си. Става владетел на африканска държава на крехките четири месеца, след като баща му умира неочаквано. Управлението му е най-дългото документирано царуване в историята на човечеството.

2. Бернард VII фон Липе: 81 години, 234 дни (1429 до 2 април 1511)
Най-дълго управляващият европейски владетел, господар на Липе (малка историческа държава в Германия, част от Свещената Римска империя). Получил е прозвището Войнствения, заради отношението си към своите съседи.

3. Уилям IV, Хенеберг-Шлойзинген: 78 години, 243 дни (26 май 1480 – 24 януари 1559)
Наследява престола, когато е бил на пет. Територията на Уилям е била част от Свещената Римска империя.

4. Хайнрих XI от Грайц: 77 години, 103 дни (17 март 1723 – 28 юни 1800)
Властвал е в малкото Княжество Ройс-Грайц, намирало се в източната част на днешна Тюрингия, Германия.

5. Идрис Ибни Мохамед ал-Кадри, Малайзия: 76 години, 239 дни (31 май 1929 – 26 декември 2005)
Управлявал е малък регион в Малайзия. Управлението му било прекъснато за кратко през май 1929 г., но бързо възстановено през юни същата година.

6. Кристиан Аугустус, Залцбург: 75 години, 253 дни (14 август 1632 – 23 април 1708)
Август е бил един от благосклонните владетели, позволявайки на поданиците си да избират свободно религията си. Изградил своята столица като център на интелектуалното развитие и книгопечатането.

7. Модходжи IV Рао Наик Нимбалкар, Фалтан, Индия: 75 години, 253 дни (7 декември 1841 – 17 октомври 1916)
Управляващ княжество в Британска Индия, най-дълго властвалият монарх в Индия.

8.Багватисингх Сахиб, щата Гондал, Индия: 74 години, 87 дни (14-ти Декември 1869 – 10 Март 1944)
Бангватисингх е бил високо образован, с медицинско образование в Единбургския университет. Запомнен е като един от най-прогресивните владетели в историята на Индия, въвел безплатното образование за мъже и жени, радетел за правата на жените.

9. Георг Вилхем, княз на Шаумбург-Липе: 73 години, 282 дни (13 февруари 1787 – 21 ноември 1860)
Управлявал немска самостоятелна държава в днешна Долна Саксония.

10. Карл Фридрих, Баден: 73 години, 29 дни (12 май 1738 – 10 юни 1811)
Много начетен за времето си владетел, забранил изтезанията и робството, радетел за по-високо образование.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.