Кралица Елизабет II е най-дълго властвалия монарх във Великобритания

| от chronicle.bg |


От днес (9 септември) Нейно Кралско Величество Елизабет II е най-дълго управляващия британския монарх.

Кралицата постави рекорд с най-продължителен престой на британския престол, след като задмина прапрабаба си кралица Виктория, която е управлявала 63 години и 216 дни.

Кралица Виктория е само на 18 години, когато сяда на престола на монархията, докато Елизабет е 25 годишна. Следващият най-дълго управлявал британски монарх е крал Джордж III. А най-големият син на кралицата – 66-годишният принц Чарлз, е най-дълго служилият наследник на трона в британската история.

Британската кралица е родена на 21 април 1926 г. След абдикирането на крал Едуард VIII в края на 1936 г., баща й крал Джордж VI наследява трона. Но той умира през 1952 г. на 56-годишна възраст. Тогава Елизабет се възкачва на престола и става властващ монарх на 15 страни, сред които Австралия, Нова Зеландия и Канада.

Милиони британци ще празнуват историческия за кралицата момент, заяви днес премиерът Дейвид Камерън.

„През последните 63 години Нейно Величество бе скала на стабилността в един постоянно променящ се свят, а самоотверженото й чувство за дълг й спечели възхищение не само във Великобритания, по и по целия свят“, посочи Камерън.

„Единственото правилно нещо днес е да празнуваме изключителния й рекорд, както и елегантността и достойнството, с които тя служи на страната ни“, допълни премиерът.

В нашата галерия ще откриете различните владетели по света, които най-дълго са управлявали за всички времена.

А ето и пълния списък:

1. Крал Собхуза II, Свазиленд: 82 години и 254 дни (10 декември 1899 – 21 август 1982)
Кралят е имал 70 жени и 210 деца по време на царуването си. Става владетел на африканска държава на крехките четири месеца, след като баща му умира неочаквано. Управлението му е най-дългото документирано царуване в историята на човечеството.

2. Бернард VII фон Липе: 81 години, 234 дни (1429 до 2 април 1511)
Най-дълго управляващият европейски владетел, господар на Липе (малка историческа държава в Германия, част от Свещената Римска империя). Получил е прозвището Войнствения, заради отношението си към своите съседи.

3. Уилям IV, Хенеберг-Шлойзинген: 78 години, 243 дни (26 май 1480 – 24 януари 1559)
Наследява престола, когато е бил на пет. Територията на Уилям е била част от Свещената Римска империя.

4. Хайнрих XI от Грайц: 77 години, 103 дни (17 март 1723 – 28 юни 1800)
Властвал е в малкото Княжество Ройс-Грайц, намирало се в източната част на днешна Тюрингия, Германия.

5. Идрис Ибни Мохамед ал-Кадри, Малайзия: 76 години, 239 дни (31 май 1929 – 26 декември 2005)
Управлявал е малък регион в Малайзия. Управлението му било прекъснато за кратко през май 1929 г., но бързо възстановено през юни същата година.

6. Кристиан Аугустус, Залцбург: 75 години, 253 дни (14 август 1632 – 23 април 1708)
Август е бил един от благосклонните владетели, позволявайки на поданиците си да избират свободно религията си. Изградил своята столица като център на интелектуалното развитие и книгопечатането.

7. Модходжи IV Рао Наик Нимбалкар, Фалтан, Индия: 75 години, 253 дни (7 декември 1841 – 17 октомври 1916)
Управляващ княжество в Британска Индия, най-дълго властвалият монарх в Индия.

8.Багватисингх Сахиб, щата Гондал, Индия: 74 години, 87 дни (14-ти Декември 1869 – 10 Март 1944)
Бангватисингх е бил високо образован, с медицинско образование в Единбургския университет. Запомнен е като един от най-прогресивните владетели в историята на Индия, въвел безплатното образование за мъже и жени, радетел за правата на жените.

9. Георг Вилхем, княз на Шаумбург-Липе: 73 години, 282 дни (13 февруари 1787 – 21 ноември 1860)
Управлявал немска самостоятелна държава в днешна Долна Саксония.

10. Карл Фридрих, Баден: 73 години, 29 дни (12 май 1738 – 10 юни 1811)
Много начетен за времето си владетел, забранил изтезанията и робството, радетел за по-високо образование.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.