Корупцията съсипва руската икономика

| от |

Анексирането на Крим от Русия беше голяма изненада. Русия дълго време бе смятана за „нормална“ развиваща се страна. Наистина, тя се управлява от недемократичен режим, който обаче бе на път да преодолее разликата със Запада.

16651_Sport13348

Това, което се случи в Крим обаче е всичко друго, но не и „нормално“. Последната страна, анексирала територията на свой съсед, беше Ирак, който превзе Кувейт през 1990 г. Русия,
разбира се, не е саддамхюсеиновия Ирак. Но при нея има една съществена разлика – тя е страна с високи приходи и същевременно много корумпирана. В световния индекс за добро управление
Русия се нарежда  в първите 20 процента на най-корумпираните страни, редом до далеч по-бедни части на света.

В продължение на много години корупцията се смяташе  за вътрешен проблем, с който руснаците сами ще трябва да се преборят. Западните лидери се примиряваха с руската корупция  и
по друга, по-себична причина. Когато пари, присвоени от корумпирани чиновници бяха източвани от Русия и влагани в швейцарски банки, или пък използвани за покупки на мансардни
апартаменти в лондонския квартал Челси, западните правителства се самоуспокояваха с факта, че могъщите хора в Москва са силно заинтересувани да поддържат мирни отношения със Запада.

Това бе грешка, и то груба, защото руската корупция се оказа дълбоката причина за кризата в Крим. Рушветчийството съсипва руската икономика. А щом икономическият ръст спре, териториалната експанзия става предпочитан инструмент на един авторитарен режим да вдига популярността си и да запазва властта си.

В Русия социалният договор през първото десетилетие на новия век се базираше на годишен икономически ръст от 7 процента. Жителите бяха доволни от едно правителство, който  им даваше значителни материални облаги, макар и да ограничаваше демократичните свободи. Нагласата бе това да продължава дълго. Когато Владимир Путин пое президентския пост за втори път през 2012 г., той обеща да увеличи правителствените разходи. Неговите обещания се базираха на предвиждания годишен ръст от между 5 и 6 процента.

Но социалният договор вече е неизпълним. Миналата година ръстът спадна до 1,3 на сто. Независими прогнози сочат свиване на икономиката през първото полугодие на 2014 г.  Същото очаква и Световната банка. Защо се стопи ръстът? Защото всички предишни източници на ръст – евтина работна ръка, растящи цени на суровините, ръст на потребителските кредити – вече са изчерпани и по-нататъшният ръст изисква стимули за инвестиции. Но това изисква защита на правата за собственост и стриктно изпълнение на договорите – точно което корупцията в правителството и в съдебната система подкопава. Още преди случая с Крим инвеститорите започнаха да гласувах с краката си, напускайки страната. Инвестициите спаднаха. Руските акции започнаха да се търгуват с 50 на сто отстъпка в сравнение с другите нововъзникващи пазари.

След като докара икономиката до рецесия, руският елит трябва  да намери нов начин да се задържи на власт. За един авторитарен режим това винаги е трудна задача, изискваща пари, репресии и пропаганда. Рецесията означава, че руското правителство не може повече да си купува благоразположението на обществото. Остават репресиите и пропагандата. В тези условия нищо не може да помогне повече от една малка и победоносна военна авантюра. Конкретни победи – независимо колко малки или колко скъпоструващи – вдигат популярността на управника. Затова не е изненадващо, че рейтингът на Путин скочи на 80%.

Вече не може да се приема, че руската корупция има здравословния ефект да възпира руския елит. Напротив, тя се изроди в агресивна външна политика, на която западните лидери сега се чудят как да отвърнат. Руската корупция се превърна в заплаха за глобалната сигурност.

Руското правителство винаги се е отнасяло с неохота към разследванията за корупция на своята територия. Руските активисти на борбата с корупцията водят непосилна битка. Други правителства могат и следва да помогнат да бъдат локализирани и замразени чуждестранните авоари на корумпираните висши служители. Това ще подкопае подкрепата за Путин сред руската управляваща класа, както и подкрепата за елита сред широката общественост. И в двата случая то ще допринесе Русия да се превърна в нова – демократична и мирна страна.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

22 жертви и над 50 ранени при взрив на концерт в Манчестър (ОБНОВЕНА)

| от chronicle.bg |

Тежка атака отне живота на 19 младежи, а близо 50 са ранени след взрив на концерт на Ариана Гранде в Манчестър. Бомбата е избухнала в 10:35 часа местно време в края на концерта в понеделник срещу вторник в Манчестър Арена, която е с капацитет от 21 хиляди души.

Към момента няма данни за пострадали български граждани, каза посланикът на България в Лондон Константин Димитров.

„Ислямска държава“ пое отговорност за нападението. В изявление от терористичната организация, публикувано в нейната социална мрежа, се казва, че „един от воините на халифата постави бомба сред тълпата“.

Полицията е успяла да идентифицира самоличността на атентатора, който се самовзриви в Манчестър Арена.

Това обяви премиерът на Великобритания Тереза Мей в изявление пред медиите след заседанието на комисията по извънредни ситуации. Името на атентатора засега няма да бъде обявявано публично, за да не се пречи на разследването.

По информация на местното издание „Манчестър Ивнинг Нюз“, полицията е извършила серия от арести във връзка с терористичната атака в Южен Манчестър, Чорлтън и Аштън. Все още не е ясно каква е връзката на задържаните с атентатора.

Сред арестуваните е и мъж на 23 години.

Първоначално се предполагаше, че взривът е поставен във фоайето на сградата и е заложен да избухне тогава, когато посетителите на концерта се стичат към изходите в близост до гара „Виктория“ – една от големите транспортни връзки в Манчестър. По-късно обаче стана ясно, че атентаторът се е самовзривил.

23-годишната певица Ариана Гранде е невредима, но в Twitter написа: „Разбита съм, от дъното на душата си, съжалявам толкова много. Нямам думи“.

Много от близките хотели, ресторанти и клубове отвориха вратите си и прибраха бягащите от концерта. В Twitter се появиха хиляди съобщения за хора, които предлагат подслон.

Имам диван, под, одеяла и чай, на 5 минути от Арена, ако някой има нужда – Ребека Тофам.

Британският премиер Тереза Мей нарече случая „ужасен терористичен акт“ и обяви, че свиква заседание на комисията за извънредни ситуации. Полицията също определя трагедията като терористичен акт, до доказване на противното.

Ударът идва броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Англия.

Всички политически лидери прекъснаха кампанията си в знак на съпричастност с близките на загиналите.

Някои от медиците, лекували пострадалите, казват, че нараняванията им са като от шрапнел. Раните на повечето засегнати са в колената, най-вероятно от гвоздеи.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.