Корените на ксенофобията в Русия

| от |

Един анализ на Жан-Батист Ноде за „Нувел обсерватьор“.

Яростните ксенофобски бунтове, избухнали в квартал в южните околности на Москва на 14 октомври са последица от две явления: нарастващото миграционно бреме, което засилва антиимигрантските настроения и търпимостта на руските власти към крайни националистически групировки. „Истинските“ руснаци обичат да подчертават, че са славяни, представители на бялата раса и православни християни (каквито са близо 80 процента от населението). На останалите руски граждани, които нямат тези характеристики, се гледа като на чужденци в собствената им страна.

Беспорядки в московском районе Бирюлево

Пришълците от Кавказ, често мюсюлмани, обикновено биват наричани „черни задници“. Що се отнася до хората от Централна Азия, които само допреди 20-ина години бяха съветски граждани също като руснаците, днес биват смятани за чужденци в пълния смисъл на думата.

В нова Русия обикновеният расизъм е привлекателен, подхранван от притока на имигранти от Кавказ и Централна Азия в страна в тежка демографска криза, довела до недостиг на работна ръка. Потиснат по съветско време, но понякога използван и манипулиран с низки политически цели, расизмът така и не беше изкоренен и, естествено, след разпадането на Съветския съюз избуя.

biryulevo2

Разпространен по царско време, когато погромите са нещо обикновено, превърнат в инструмент от „бащицата на народите“ Сталин (когото мнозина продължават да смятат за национален герой), добрият стар антисемитизъм все така процъфтява, въпреки че еврейската общност масово се изсели в Израел или САЩ. Това е феноменът „антисемитизъм без евреи“.

Мултиетническа и мултирелигиозна Русия

Доста по-многолюдни и забележими в Москва и големите градове, общностите от Кавказ и Централна Азия станаха новите изкупителни жертви, мишена и отдушник за всички разочарования на една част от населението, която не може да се възползва от неравномерно разпределения икономически растеж.

Според центъра за информация и анализи „Сова“, който изучава национализма и расизма, в Руската федерация на всеки десетина дни се извършва по едно расистко убийство, което често остава безнаказано.

russia_raid

По отношение на тази ситуация руските власти имат двойнствено поведение. Яхвайки вълната на руския национализъм, която го издигна на власт, президентът Владимир Путин редовно напомня, че Русия е мултиентическа и мултирелигиозна държава. С над 30 милиона мюсюлмани (повечето от тях „неславяни“) при 143 милиона души население Кремъл не може да си позволи да води открито ксенофобска политика, което би отблъснало значителна част от електората.

Движейки се по усет в мътните води на ултранационализма, руският президент дава все повече противоречиви сигнали. Един ден се появява с мюфтиите, а на следващия възприема реториката, ако не и идеологията за „Велика Русия“ на значителна част от Православната църква.

23012653

Едно е сигурно и то е, че въпреки няколкото арести напоследък, властите проявяват значителна толерантност към множащите се ултранационалистически групировки. Проявите на тези расистки формирования рядко биват репресирани, за разлика от тези на т.нар. „демократична“ опозиция.

В тази област обаче определяната като „либерална“ опозиция не е в много по-добро положение, след като в редиците ѝ фигурират ксенофобски партии, а водачът ѝ Алексей Навални беше сред организаторите на една от големите ултранационалстически прояви в Москва – „Руски марш“, от който наскоро той се разграничи.

Беспорядки в московском районе Бирюлево

Строги закони за пребиваването на имигранти

При всички положения в руското общество съществува широко „национално“ единодушие, че „чужденците“ трябва да плащат за всички неволи на „Нова Русия“. В това отношение реакцията на полицията след тези бунтове е красноречива. Вярно, че близо 400 души бяха арестувани за участие в погромите, но засега ултранационалистите, предизвикали безредиците, не са санкционирани.

Стана точно обратното: над 1200 имигранти бяха задържани безразборно от силите на реда, официално за да бъде установен убиецът „неславянин“ на млад „етнически руснак“ – убийство, което „подпали фитила“. Полицейските проверки в имигрантските среди не са новост, разбира се, при положение, че чужденците са смятани за главни виновници за престъпността.

Тези обвинения, подети от всички кандидати, бяха и една от главните теми в предизборната кампания за кмет на Москва през септември, което вероятно допълнително разбуни духовете. Макар някои имигранти да се захващат с престъпност, подтикнати от мизерията, статистиката показва, че чужденците не извършват повече наказуеми деяния от останалите, като изключим нарушаването на законите за престой на имигрантите.

velika rossia

Нужда от имигранти

Чужденците в Русия – не всички от тях „престъпници“ – напоследък станаха твърде много. Бунтовете хвърлят светлина и върху друга проблем на „Велика Русия“ – дълбоката демографска криза, породила силна необходимост от чуждестранна работна ръка.

Чуждата работна сила е съсредоточена в големите градове. Имигрантите работят основно в шивашки цехове, по пазарите, продават зеленчуци (кавказки специалитет), а също в строителството, което бележи бум след години упадък и стагнация по съветско време.

Именно сблъсъкът между нуждата от чужденците и социалната и политическа криза, която преживява страната, води до засилване на ултранационализма и до ксенофобски актове. Обикновеният расизъм, политическата демагогия, дълбокото социално неравенство, бедността на значителна част от населението, демографската криза, изобщо бедите на Нова Русия, създават силно взривоопасна среда.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.