Корабокрушенска история с елементи на съмнение

| от |

Jose-Salvador-AlvarengaКорабокрушенец, който твърди, че се е носил в продължение на 13 месеца из Тихия океан, засега не получава доверие от експерти. Но е прекосил океана и издържал, въпреки мислите за самоубийство.

Хосе Салвадор Алваренга, рибарят, който тръгнал от Мексико за риба в края на 2012 година, бе прибран в понеделник от полицейски патрул от отдалечен атол на Маршаловите острови, до който миналия четвъртък се добрала седемметровата му лодка. Дрейфът продължил около … 12 500 км.

„Не исках да умра от глад“, каза пред АФП във вторник този 37-годишен човек. Той е в болница в столицата на архипелага в Южния Пасифик. „Имаше мигове, в които си мислех да се самоубия, но ме беше страх да го направя“, каза той.

С избеляла от слънцето коса и рошава брада, едрият мъж изглеждаше в изненадващо добро състояние при пристигането си в столицата пет дни, след като стъпил на твърда земя на отдалечения атол Ебон. Той не изглеждаше с напукани устни, изгоряла кожа или да има други признаци на голяма загуба на жизненоважни елементи от организма.

article-2550720-1B29D5AE00000578-207_634x609Изгладнял, той разказва, че много пъти е сънувал от любимите си ястия: „Моята мечта от една година е да си хапна мексиканска царевична питка (вид палачинка, специалитет от мексиканската кухня), пиле и много други неща“.

Освен храната, на Хосе Салвадор Алваренга са липсвали ужасно баща му и майка му. Той казва, че не е женен, но си има момиче, Фатима, което изгаря да види отново.

Алваренга е от Салвадор, но от петнайсет години живее в Мексико.

Jose-Salvador-Alvarenga-3112048Майка му Мария Хулия Алваренга „благодари на Бога, че (синът й) е жив“. „Ние сме повече от щастливи. Аз просто искам да бъде с нас“, каза тя за телевизия СиЕнЕн (CNN).

Рибарят разказва, че е излязъл за риболов на акула на 24 декември 2012, заедно с момче, негов придружител, на 15 – 18 години, на име Ксигуел, когато силни ветрове ги отвлекли далече от брега, а и двигателят престанал да работи.

Урината, за да не умре от жажда

При споменаването на младия мъж, който починал след четири месеца, защото не можел да се храни със сурово месо от птици, да пие кръвта на костенурки и урината си, погледът на моряка потъмнява.

„Той не можеше да поеме сурова храна в стомаха си и повръщаше постоянно. Опитах се да го науча да яде със запушен нос, но това не му помагаше“. Алваренга разказва, че спътникът му в нещастието починал от глад и той изхвърлил тялото зад борда: „Какво можех да направя?“.

„Най-трудната част бе, когато се налагаше да пия урината си, когато не падна дъжд в продължение на три месеца“, разказва той.

На другия край на Тихия океан скептично настроените му другари – мексиканските рибари – разпознават корабокрушенеца по снимките.

„Той е, човече, това е „Ла Чанча“, не може да се сбърка“, каза Хорхе Родригес, един от синовете на Гилермино Родригес Солис, шефът на Алваренга. Той току-що е видял снимките, показвани от журналистите, дошли в Чокоуитал, Чиапас, югоизточно Мексико. Там е бил видян за последен път Ла Чанча, както е мексиканският прякор на рибаря.

split_pic_of_survivors_E1Според шефа на Алваренга, Родригес, 37-годишният Салвадор и спътникът му напуснали крайбрежието на 20 ноември 2012, а не на 24 декември, както сочи Алваренга. Той казва, че се е чул с него веднъж по радиото“.

След това, „като видяхме, че вятърът духа от север и той не се връща, се опитахме да се свържем с него, но той не ми отговори“, каза Гилермино. Местните власти са ги издирвали в продължение на четири дни, включително с помощта на хеликоптер.

В селото, трудно вярват на одисеята на Алваренго. За риболовците, които знаят много истории за корабокрушения, никой не може да оцелее тринайсет месеца в открито море. „Ние сме изненадани, но сега го виждаме по телевизията, няма съмнение, че е той“, казва друг рибар – Уилям Усканга.

Удивлението на колегата на Алваренга се споделя от специалисти

„Има хора, които са оцелявали след дълго време на спасителен сал, но никога човек е успявал толкова дълго време. Ако историята е вярна, то тогава тя е изключителна“, казва за АФП Хилмар Снорасон, президент на IASST, асоциация за сигурност и оцеляване със седалище в Саутхемптън, Великобритания.

Жан-Ив Шов, френски лекар на далечни плавания, заяви, че е „скептичен за тази история и нейната продължителност“. „Храната, която е поглъщал – риби, птици – съдържа само протеини и ако те са полезни за мускулната структура, те не стигат за цялостното функциониране на човешкото тяло, което се нуждае и от въглехидрати. Без захар то не работи, и на първо място спират невроните“, каза д-р Шов. Повече от странно, казва той, е „липсата на витамин C, който се намира само в плодове и зеленчуци и води до голяма смъртност в морето по времето на Христофор Колумб. Обикновено трябва да има признаци на дефицит като опадане на зъби, кървене от венците, изтощение на организма, а той не го показва“, казва той.

Д-р Шов обаче не е изненадан, че рибарят не е срещнал никакъв кораб през Тихия океан, „където движението на корабите е много по-малко интензивно, отколкото в Атлантическия океан“.

 
 

Кание Уест и Ким Кардашиян наемат сурогатна майка

| от chronicle.bg |

Кание Уест и Ким Кардашиян са решили да наемат сурогатна майка, която да износи третото им дете. Причината за решението е здравословна.

Звездите вече са предплатили депозит в размер на 68 000 долара. Крайната сума, която ще получи жената, е 113 000 долара.

Втората част ще й бъде изплащан поетапно – по 4 500 долара през следващите 10 месеца. Договорът включва и клауза, според която сурогатната майка ще получи допълнителни 5 хиляди, ако роди близнаци.

За желанието си да дари скандалния рапър с трето дете, Ким проговори в риалити предаването си „Keeping Up With The Kardashians“ още през март. Тя допълни,че след усложнения при раждането на втория си наследник, третата бременност носи опасност за живота. Със сурогатната майка Уест и Кардашиян се свързали, благодарение на агенция.

 

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.