Контрол по турски

| от |

Новоприетият турски закон за интернет ще позволява на Анкара да блокира сайтове без съдебно решение. Турските блогъри обаче не се плашат от цензурата. Те са убедени, че винаги ще успяват да вадят истината на бял свят, пише Дойче веле.

0,,17199732_303,00

В края на миналата седмица над 2000 души излязоха на протест в Истанбул под мотото „Интернет или апокалипсис!“. Турската полиция реагира по познатия си маниер – със сълзотворен газ, водни оръдия и палки срещу противниците на правителството. Те на свой ред отвърнаха с камъни и фойерверки.

Повод за поредните сблъсъци между полицията и демонстрантите бе новоприетият закон за интернет, който ще позволява на правителството да блокира сайтове и без съдебно решение. Освен това доставчиците на интернет ще бъдат задължени да съхраняват данните за потребителската активност, за да могат при необходимост да ги предоставят на властите. Премиерът Реджеп Ердоган отхвърли упреците, че иска да наложи цензура в интернет и да ограничи свободата на изразяване на мнение. Правителството му искало най-вече да защити младежите. „Новите правила не означават цензура в интернет – точно обратното, те правят виртуалното пространство по-сигурно и по-свободно“, отбеляза Ердоган пред вестник „Хюриет“.

Законът все още не е влязъл в сила, тъй като се очаква становището на президента Гюл. Мнозина критици се надяват, че той ще наложи вето.

Накъде водят новите пътища?

22-годишният студент по право Оулджан Екиз е един критиците на този закон и част от активните блогъри в „140journos“ – платформа за т.нар. гражданска журналистика. В нея всеки би могъл да пише по темите, които го интересуват. „Активни сме в редица социални мрежи, но най-много – в „Twitter“. Хората ни изпращат снимки, филми и аудиозаписи, които ние публикуваме“, разказва Екиз и допълва: „Такива получихме и миналата събота от демонстрантите.“

Според него един от по-големите проблеми, произлизащи от новия закон, е това, че отделни интернет адреси ще могат да бъдат блокирани. „Правителството със сигурност не би могло да блокира „Тwitter“, понеже ползва платформата и за собствените си рекламни цели. Но нашата страница в „Тwitter“ или отделни туитове могат да бъдат блокирани, а така работата ни естествено ще бъде затруднена“, обяснява Екиз.

Той и неговият екип вече имат опит с цензурата в интернет. 250 интервюта, които те са качили в платформата „SoundCloud“, са недостъпни вече от две седмици. Освен това е бил закрит и техният достъп до платформата. „Междувременно намерихме друг сайт, който можем да използваме за интервюта. И ако правителството реши да ограничи „Тwitter“, ще намерим други пътища“, казва блогърът.

Според него правителството всява страх, който при някои хора води и до автоцензура. Екиз дава пример с азербайджанския журналист Махир Зейналов: „Той бе екстрадиран миналата седмица заради критични към правителството туитове, публикувани от него. Този случай показва колко лесно правителството може да налага цензура и да противодейства на неудобните критици.“

„Интернет не може да се блокира изцяло“

Блогърът Дениз Ергюрел, който е генерален секретар на Независимия медиен съюз в Истанбул, смята, че най-големият проблем е в тълкуванието на новоприетия закон. „Новият закон за интернет дефинира нови видове престъпления. Например „призивите към омраза“. Но кой решава дали нещо е „призив към омраза“ или не? Къде са границите?“, пита Ергюрел. По неговите думи вторият голям проблем е намесата в личната сфера на хората – във връзка с изискването за съхранение на данни за потребителската активност в срок до две години. „Така всичко става прозрачно, включително личното“, изтъква блогърът.

Той обаче изобщо не е отчаян. Ергюрел е убеден, че юзърите винаги ще успяват да откриват нови методи за изразяване на мнението си в онлайн пространството. „Съдържанията не могат да бъдат изцяло елиминирани от мрежата, мрежата не функционира като физическия свят. Винаги ще се намират начини и техники за заобикаляне на този вид контрол“, казва той и допълва: „Освен това цензурата е и много ефективно средство за реклама: ако определени съдържания бъдат блокирани, това само увеличава вниманието към тях.“

 

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.

 
 

Днес е най-дългият ден в годината

| от chronicle.bg |

Точно в 07:24 часа тази сутрин настъпи астрономическото лято. Лятното слънцестоене бележи началото на лятото в Северното полукълбо, около 21 юни и около 22 декември, за Южното полукълбо.

То завършва с есенното равноденствие, около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март, в Южното полукълбо. Днес е и най-дългия ден – 15 часа и 19 минути.

Според повечето метеорологични прогнози това е и денят, в който дъждовете започват да спират. Лятото в България започва с нормални за сезона температури – около и над 26 градуса. През целия ден ще бъде предимно слънчево и топло. До края на седмицата се очаква температурите още да се повишат и да бъдат около и над 30 градуса.

 
 

Съдят Disney заради „Inside out“

| от chronicle.bg |

„Inside out“, история за петте основни чувства в главата на едно младо момиче, е един от най-големите успехи на Pixar. Филмът е спечелил над 857 милиона долара и любовта на критиците.

В момента обаче срещу Disney, който притежава Pixar, е заведено съдебно дело.

Денис Даниелс е експерт по детско развитие, съосновател на National Grief Institue. Тя твърди, че от Disney са базирали „Inside out“ на детската му телевизионна програма „The Moodsters“. Част от концепцията за нея била книга, където емоциите били закодирани със символи в определен цвят – червено за гняв, синьо за тъга и жълто за щастие. По-късно по тази концепция бил направен пилотен епизод, който Даниелс предложила на Дисни няколко пъти между 2005 и 2009 година, но от студиото й отказали.

Това не е единствения случай, в който Didney са обвинявани в крадене на идея за някой от големите си филми… в последните 6 месеца. През март Гари Голдман, създателят на „Total Recall“, съди студиото за това, че базират „Zootopia“ на негови идеи без да го компенсират за това. Отговорът беше, че „в обвинението е пълно с неверни твърдения“, но към момента няма отговор по делото-тема на този текст.

Интересно е защо Денис съди чак 2 години след пускането на филма.