Колко бежанци да приеме Европа?

| от |

Великобритания отказа да се включи в постоянната спасителна мисия на ЕС за бежанците в Средиземно море с аргумента, че ефектът от акцията би могъл да бъде подвеждащ. И има основание, отбелязва Кристоф Хаселбах.

Само през тази година по пътя си през Средиземно море към Европа са загинали повече от три хиляди души – истинска трагедия, за която думите не стигат. Откъдето би трябвало да произтече логичният рефлекс, че Европа трябва, нещо повече – има моралното задължение да започне да приема по-голям брой от нуждаещите се хора. В рамките на операцията си „Mare Nostrum“, която всеки момент може да бъде прекратена, италианските власти успяха за година да спасят около 150 хиляди от бедстващите в морето. Европейската мисия „Triton“ под ръководстото на Агенцията за външните граници „Фронтекс“ не е замислена като заместител на италианската операция, но целта ѝ е същата – да спасява хора от Северна Африка или Бликия Изток, пристигащи в Европа с препълнени лодки да търсят защита или просто по-добър живот, пише Дойче Веле.

„Мост към Европа“

Великобритания отказва да участва в мисията „Triton“. Подобни спасителни акции могат само да увеличат потока от бежанци, твърди Джойс Аналей, държавен секретар в британското Министерство на външните работи. „Така ще окуражим още повече хора да се отправят по опасния маршрут и трагедиите ще станат още по-тежки“, посочва тя.

По всичко обаче личи, че Лондон не е единственият противник на тези планове. Германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер бе казал за италианската „Mare Nostrum“, че от спасителна операция за бедстващи хора се е превърнала в „мост към Европа“. Заради това си изявление той стана обект на остри критики от страна на представители на политиката, църквата и хуманитарните организации. Сега и Великобритания е атакувана заради това, че мисли само как да отблъсква бежанците.

Мигрантите носят гласове на UKIP

Тази критика обаче не издържа. Защото просто не е вярно, че британското и другите европейски правителства гледат само как да попречат на бедстващите хора да тръгват към Европа и да се оплитат в мрежите на каналджийските банди. Трябва да се има предвид и вътрешнополитическата ситуация във Великобритания, където догодина предстоят избори. Консервативният кабинет е подложен на огромен натиск от евроскептичната и ксенофобска партия UKIP. И всяка отстъпка от страна на премиера Камерън спрямо мигрантите, било то от по-бедните членки на ЕС или от страни извън Общността, носи гласове на националистите от UKIP. Подобна е ситуацията и във Франция, Холандия и някои други европейски държави, което рано или късно ще засегне и Германия.

Тези, които настояват Европа да започне да приема повече бежанци, обаче игнорират този вид политически съображения. А в морален план контрааргументацията е много трудна – щом при бежанците често въпросът е на живот и смърт. Около половината са от Сирия и Еритрея – все хора, чиято нужда от закрила не се оспорва от никого. А съседните на Сирия страни така или иначе вече са направили каквото е по силите им.

Всичко това е вярно. Но и готовността на Европа да приема нуждаещи се хора не е безгранична. От изявленията на някои политици, представители на църквите или хуманитарните организации може да се остане с впечатлението, че Европа трябва да изпрати в Средиземно море кораби, на които да бъдат поканени да се качат всички желаещи – независимо от коя страна са и какви са причините има да бягат. Неотдавна министър-председательт на германската провинция Баден-Вюртемберг заяви, че „лодките никога няма да са достатъчно пълни“. Твърде крайно и поради това безразсъдно изречение. Защото от икономическа гледна точка лодките може и да са в състояние да поемат още хора, но от обществено-политическа възможностите на Европа не са безгранични. И който игнорира това, си играе с огъня.

Превенция вместо борба с последиците

Ако иска да остане вярна на ценностите си, Европа ще трябва да приеме още бежанци от кризисните региони. Ще ѝ се наложи да спасява и още много бедстващи в Средиземно море. Но конфликтите по света не биха могли да се разрешат единствено чрез насочването на преследваните народностни групи към Европа – подобна политика само би подкрепила прокуждането на големи групи хора от родните им страни.

Основният проблем се състои в това, че Европа обичайно реагира на следствията – превантивното мислене ѝ липсва. Старият континент забелязва проблемите едва тогава, когато конфликтът в даден кризисен регион е набрал скорост, породил е огромни бежански вълни и е станало твърде късно да се полагат усилия за неговото стабилизиране. При това ЕС притежава огромен потенциал. И е крайно време да започне да го използва.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.