Кой владее медиите в Русия?

| от |

simferopol112~_v-videowebm

Намерението на руския милиардер Михаил Ходоров да купи в. „Ведомости“, който в момента принадлежи на финландския медиен холдинг Sanoma, отново привлече вниманието към въпроса между кои е поделено медийното пространство в Русия, пише Би Би Си.

Начело в списъка на големите медийни холдинзи е държавата. Тя контролира Всеруската държавна телевизионна и радио компания /ВГТРК/, в която влизат пет национални тв канала, над 80 регионални и пет национални радиостанции. На държавата в лицето на Федералната агенция за управление на държавното имущество, ИТАР-ТАСС и телевизионния център Останкино са собственост един от трите най-популярни тв канала – Первый канал, като контролират 51% от акциите в него. Останалите 49% са поделени между структури на Роман Абрамович и Национальная медиа группа.

В собственост на държавата се намират два национални вестника – Российская газета и Парламентская газета, медийният холдинг Россия сегодня, в който в края на 2013 г. се обединиха РИА Новости, радиокомпанията Голос России и телекомпанията Russia Today, агенция ИТАР-ТАСС и информационния сайт smi.ru.

От източници на държавата идва частичното финансиране на международния тв канал „Мир“, както и неотдавна създадената Общественное телевидение России. По информация от септември 2013 г. държавата е похарчила 2,1 милиарда долара за различни медийни проекти /основно телевизионни и радио/, но в същото време в близко бъдеще тези разходи е планирано да бъдат намалени.

Холдинг „Газпром-медиа“

Този холдинг може също в някаква степен да бъде определен като държавна собственост, тъй като 100% от акциите му са собственост на националната компания „Газпром“.“Газпром-медиа“ владее два национални тв канала /НТВ и развлекателния ТНТ/, както и спътниковия канал НТВ-ПЛЮС. Пак на този холдинг прнадлежат пет радиостанции, включително Эхо Москвы

и Cити-ФМ, издателската къща Семь дней, която от своя страна е собственик на редица вестници и списания, включително и на сп. „Итоги“. Своите основни активи този холдинг получи в периода 2001-2002 г. от Медиа-мост на Владимир Гусински в хода на неговия спор за стопански субекти с „Газпром“. Крайните собственици на „Газпром-медиа“ са неизвестни.

Националната медийна група /NMG/, която е основана през 2008 г., е контролирана от банката „Россия“, основният пакет в която принадлежи на Юрий Ковалчук, известен с близките си отношения с Владимир Путин. Сред другите притежатели на сериозни пакети акции в NMG са енергийната компания Cургутнефтегаз, както и още един промишлен гигант – Северсталь. Малък пакет акции притежава компанията RTL group, която е регистрирана в Люксембург. Сред активите на този холдинг са 25% от акциите в Първи канал, както и контролният пакет в Пети канал и в РЕН-ТВ.

В списъка следва радиостанцията Русская служба новостей /РСН/, която до ноември 2005 г. излъчваше в ефир под името „Русское радио-2″, както и националният в. „Известия“. На основните акционери на NMG също така принадлежи и най-големият оператор на рекламния пазар в медиите в Русия, ОНД и Източна Европа – Видео Интернешнл /след смяна на името – Vi/

Медийната империя на Усманов

Ако на главата на най-богатия човек в Русия Алишер Усманов може да бъде поставена медийна „корона“, в нея има доста неща, които ще „святкат“. Като един от основните „елмази“ може да бъде определен медийният холдинг „Mail.ru Group“. Най-големият акционер в него е южноафриканската медийна група Naspers /31,7%/ и компанията New Media Technologies /17,9%/, която е контролирана от Алишер Усманов. NMT владее повече от половината имащи право на глас акции в Mail.ru Group, което превръща Усманов във фактически собственик на този медиен холдинг. На него, също така, принадлежи издателската къща „Коммерсант“, която издава едноименния вестник, приложения към него, както и списанията „Деньги“, „Власть“, „Огонёк“,“Weekend“, „Секрет фирмы“ и др.

Усманов има дялове също и в медийния холдинг ЮТВ, на когото принадлежат тв каналът МузТВ, младежкият канал Ю и редица регионални медии. ЮТВ държи пакет акции в руския вариант на Disney. Чрез АФ Телеком Усманов притежава около 31% от акциите на мобилния оператор „Мегафон“, а чрез инвестиционния фонд DST — дялове във Facebook, в Groupon и Zynga.

Потанин и Мамут

Холдингът „ПрофМедиа“ принадлежи на гиганта „Интеррос“ на Владимир Потанин. Сред активите на холдинга в телевизионния свят са: ТВ3, „Пятница“ и „2х2″, а в космоса на радиото – „Авторадио“, Energy, „Юмор FM“ и „Радио Романтика“. През март 2013 г. популярният медиен сайт за новини и обществено-политически неща lenta.ru, приндадлежал на „ПрофМедиа“, премина под управлението на друг руски мултимилионер – Александър Мамут. По такъв начин „Лента.ру“ се превърна в част от новата обединена медийна империя с името „Афиша-Рамблер-SUP“. Освен „Лента“, „Рамблер“ и „Афиша“ в нея влизат например заемащата първо място по позоваване на нея интернет медия gazeta.ru, както и livejournal.com. Беше съобщено, че стратегическите решения в компаниите на Потанин-Мамут ще бъдат взимани съвместно и от двете страни.

Прохоров и другите

Групата „Онэксим“ на Михаил Прохоров, с чието име започна настоящият материал за медийното пространство в Русия, владее контролния пакет от медийната група РБК, както и списанието и интернет портала „Сноб“. През последните години имаше съобщения, че портфейлът от принадлежащи на него медии се свива. Но в момента положението може да се промени, ако в неговите ръце премине в. „Ведомости“.

Напоследък се изявява новият холдинг „Москва-медиа“, който обединява ресурси на московската администрация като: тв каналите „Москва 24″ и „Москва Доверие“, радиостанциите „Москва ФМ“, „Говорит Москва“, в. „Вечерняя Москва“ и порталът за новини „м24.ru“.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.