Кой помни „Здрач“?

| от |

 Една сутрин в началото на 2000 година домакинята и майка на три деца Стефани Майер се събужда от ярък и ясен сън – тя сънува Едуард Кълън – 104-годишен вампир, който се влюбва в невзрачното обикновено момиче на име Бела, която наскоро е пристигнала в мрачния град, където той живее със семейството си. Бела е човек, който Едуард повече от всичко иска да ухапе, но не го прави, а напротив – жени се за нея.

Сънят е толкова ярък, че Майер зарязва всичко и го записва. И това е само началото.

От този сън по-късно се раждат четири книги за любовната история на Бела и Едуард, а хиляди тийнейджъри и жени по света полудяват по книгите, впоследствие превърнати във филми. Майер , от майка и домакиня, се превръща в най-продавания автор в Америка за 2008-а и 2009 година.

Тази година сагата „Здрач“ навършва 10 години от първото си издаване и по този повод само преди ден Стефани Майер обяви, че пуска на пазара нова книга от вселената на „Здрач“. Книгата носи името “Life and Death: Twilight Reimagined, като разказва почти същата история, но този път с обърнати полове – Бела е момче, а Едуард – момиче. 

1

 

Новината беше съобщена във вторник сутринта, когато Стефани Майер гостува в американското сутрешно шоу Good Morning America, където беше представен и самият роман. Всичко това се случва по повод годишнината на четирилогията. Само преди няколко месеца Майер съобщи, че подготвя нещо интересно и специално, за да отбележи 10-те години от издаването на „Здрач“ и много хора се надяваха това всъщност да е довършването на петия й роман от сагата – „Midnight Sun“, който разказва историята на Бела и Едуард, но от гледната точка на вампира. „Съжалявам, но това няма да се случи“, беше казала писателката преди време и това важи и до днес.

Част от „Midnight Sun“ е публикуван в блога на Майер и очевидно повече от това няма как да се очаква. За разлика от нея, Е.Л. Джеймс, чийто успешен роман „Петдесет нюанса сиво“ е вдъхновен именно от „Здрач“, постъпи по-находчиво и пусна книгата си „Грей“, която общо взето повтаря първата част на еротичната й трилогия, но от гледната точна на мистър Грей. Успешен маркетинг, но не и толкова писателски ход, след който Джеймс беше оплюта от медиите и част от феновете, че просто е преиздала стария си роман, като е вмъкнала в него плоски и скучни коментари от господин Грей, който звучи по-скоро като съвременна американска батка, отколкото като сексапилен мултимилионер със страст към BDSM секса. Както по-късно Vogue.com написаха: „Проверихме какво има в главата на господин Грей и там е абсолютно празно“.

Преди да напише „Здрач“, самата Стефани Майер признава, че никога не е писала и не е вярвала, че може да стане писател. Но след раждането на първия й син тази идея се появява за кратко, но тя така и не я осъществява. Някои хора и критици твърдят, че именно липсата на опит и богат език говорят толкова лошо за книгите на Майер. Това обаче не спира четирилогията през 2011-а, година след като излиза и последната част – „Зазоряване“, романите са продали общо 120 милиона копия в цял свят и са преведени на 38 езика.

Преди да стане писател, Стефани Майер всъщност работи за кратко като рецепционист, тъй като се жени за съпруга си на 21 години, като двамата се познават от 4-годишни. „В началото мислех да уча право, защото да, обичах литературата, но не съм вярвала сериозно, че мога да бъда писател. Когато родих синовете си и се омъжих обаче, установих, че искам да бъда домакиня и майка.“  И Стефани Майер е точно такава дълги години. В момента обаче е милионер, който може да си позволи да не работи и една минута повече в живота си. Въпреки това след финала на сага „Здрач“ и излизането на четири книги, тя пише още еди кратък роман за вселената на измислените от нея вампири – „Краткият втори живот на Бри Танър“ и един голям роман – „Скитница“. Вторият, макар намиран от много за пъти по-добър и изпипан от „Здрач“, така и не получава нужното внимание.

През 2007-а, когато истерията по романите е нараснала, точно е излязла третата книга, една филмова компания купува правата за романите на Майер с идеята да филмира само първата книга и ако продукцията пожъне някакъв успех, то да направи и останалите. Едва ли някой е очаквал истерията, която последва. Особено Робърт Патинсън и Кристен Стюарт, които изиграха главните роли. И двамата, за разлика от повечето актьори станали участници в нещо толкова популярно, успяха някак успешно да се измъкнат от амплоата на Бела и Едуард. Въпреки истерията, въпреки връзката си, въпреки феновете.

Последният роман от четирилогията излиза на пазара малко преди премиерата на първия филм и голямата истерия започва.

Стефани Майер не крие, че не е опитен писател и след съня си, решавайки да напише историята на любимия й вампир и неговото момиче, черпи вдъхновение от любимите си романи. Самата тя казва, че „Здрач“ е вдъхновен от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Това важи и за останалите части на сагата – „Новолуние“ е инспирирана от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, третата част „Затъмнение“ – от „Брулени хълмове“ на Емили Бронте, а последната – „Зазоряване“ от „Сън в лятна нощ“. Майер не крие, че за вдъхновение са й послужили и книгите на Орсън Скот Кар и „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“.

Много писатели обвиняват домакинята в плоско писане, плитки сюжети и глупави персонажи, като най-чест обект на критиката им е самата Бела, която всички намират за досадна  и клиширана „дама в беда, която е прекалено фокусирана върху любовния си живот“. Но никой не може да отрече влиянието на Майер и нейния „Здрач“ като поп-културен феномен. Историята на Майер променя рязко фентъзи жанра с вампири и превръща кръвопийците от страшни, макар и сексапилни създания, в романтични бледи и тихи момчета и момичета.

Само за 10 години от издаването си досега, „Здрач“ е покорил много фенове и върна много хора в книжарниците. Сагата е повлияла за издаването на много и най-различни поджанрови истории и издания, както и адаптации, на историята. До колко те са стойностни всеки може да прецени сам за себе си.

През 2008-а Стефани Майер влиза в класацията на Time за „най-влиятелни хора на планетата“ и все още е някъде там, 10 години по-късно. За нейно съжаление тя не може да се мери с други автори от този жанр или с автори създали подобен тип феномени, каквато например е Дж. К. Роулинг, чийто романи, дори и различни от „Хари Потър“, са все така оценявани високо и жънат успехи.

И все пак, 10 години по-късно „Здрач“ все така вълнува много хора и набира все повече почитатели.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.