Кой го пусна на свобода?

| от |

Опасен гръцки терорист се възползва от хлабавия режим и избяга от затвора. И тъй като става дума за един от лидерите на терористичната организация „17 ноември“, в Гърция се питат дали не се задава нова вълна от насилие, предава Дойче веле.

gre

Само няколко дена след стрелбата срещу резиденцията на германския посланик в Атина, полицията издирва един опасен терорист. В Гърция расте страхът от нови терористични нападения. Опасенията са оправдани, защото беглецът е Христодулос Ксирос, един от лидерите на най-опасната гръцка лява терористична организация „17 ноември“. Христодулос Ксирос е организирал и участвал в множество терористични нападения и убийства през 80-те и 90-те години на миналия век. Сред жертвите му са атинският индустриален магнат Димитрос Ангелопулос, консервативният издател Никос Момфератос, гръцки полицаи, британски и американски дипломати. Ксирос е участвал и в несполучливите атентати срещу бившия министър-социалист Йоргос Пецос и бившия еврокомисар Йоанис Палеокрасас. Терористичната организация „17 ноември“ е отговорна и за нападението с базука срещу резиденцията на германския посланик през 1999 година.

След разбиването на групировката през 2003 година Ксирос е осъден и получава шест доживотни присъди. През последната година и половина той е получавал и „отпуск“ за добро поведение. При последната си отпуска преди Коледа Ксирос изчезва в нелегалност. Правителственият говорител Симос Кедикоглу потвърди официално информацията за бягството на Ксирос. „Как така осъден на доживотен затвор престъпник получава седем пъти отпуск за последните 18 месеца? Дори нашите войници не се ползват с такива привилегии. Много бих искал да знам, кои съдии и по какви критерии са взели подобно решение“, казва политологът Янис Претендерис.

Гръцките затвори имат нужда от повече сигурност

Според гръцки правни експерти разрешението за отпуск е законно, защото наказателно-процесуалният кодекс не прави разлика между терористи и други престъпници. След срещата си с премиера Самарас, министърът на правосъдието Хараламбос Атанасиу съобщи, че правителствената коалиция смята да въведе промени в наказателния кодекс. Освен това Атанасиу обеща в рамките на 100 дни да бъде изграден нов затвор с максимална степен на сигурност за терористи и углавни престъпници. Защо обаче досега никой не е помислил за това?

В сегашната кризисна обстановка в Гърция може би се възражда духът на левия тероризъм. Атинският политолог Янис Претендерис предупреждава за опасността от нова вълна от насилие. „Ксирос не е случаен човек. Той е запознат с терористичната дейност и умее да борави с експлозиви“, казва той. Очевидно Ксирос възнамерява да предаде опита си на по-младото поколение. „Тук става дума за млади хора, които той лично е вербувал през изминалите години“, казва Претендерис.

Христодулос Ксирос не би могъл да избере по-подходящ момент за всяване на страх. Гърция е в центъра на вниманието на световната общественост, защото Атина поема официално ротационното председателство на ЕС. Хиляди полицаи са в повишена бойна готовност и патрулират денонощно, а дворецът Запеон, където се провеждат повечето министерски срещи и пресконференции е превърнат в недостъпна крепост. Твърде неприятно е за премиера Самарас, че тъкмо в момент, в който той би желал да подчертае положителното развитие на страната в последно време, му се налага да отговаря и на неприятни въпроси като тези около бягството на Ксирос.

 
 

Твърде дебела за модел на Louis Vuitton?!

| от chronicle.bg |

Колко слаб трябва да е един модел, за да бъде модел? В последните 2-3 години представите се променят и все повече „plus size” модели се оказват на кориците на модни списания с история в слабите тела. Наскоро Франция дори прие закон за това как трябва да изглеждат моделите, ако искат да се явят на модния подиум – трябва да изглеждат здрави.

Оказва се обаче, че модните къщи продължават да изискват ненормално слаби тела за ревютата си. Последният пример е този с професионалния модел Улрике Луис Лан Хойер.

В четвъртък 20-годишната датчанка сподели в Инстаграм за ужасяващото си преживяване в Япония, където трябвало да се включи в ревю на Louis Vuitton в Киото. Тя обаче е уволнена, защото е „твърде дебела”, носейки дрехи с размер 34.

Казано й е от Алексиа Шевал, която отговаря за моделите, че има „много подут”, лицето й е „подуто” и по тази причина трябва да прекара следващите 24 часа само на вода. Унижението обаче не приключва с принудителното гладуване.

Когато се събужда в 6.30 сутринта, зверски гладна, хапва съвсем съвсем малко с другите модели. Когато Алексиа Шевал идва, проверява дали Хойер е яла.

Вечерта й казват, че няма да участва в шоуто и трябва да се прибира вкъщи.

„Изискванията и очакванията към моделите във високия клас мода често са напълно непостижими и директно вредящи на човешкото тяло”, пише Хойер в публикация във Facebook.

Тя разказва за момичетата по ревюта, които обикновено приличат на скелети, нямат цикъл и се борят с проблемните си отношения към храната. Тя упреква хората от индустрията, че откриват удоволствие в това да властват над млади жени и стигат до крайности, за да им създадат хранителни разстройства.

 
 

Досиетата CHR: Убийците на деца от блатата

| от chronicle.bg |

Едно объркано детство, „Моята борба“ на Хитлер и жестока страст към насилие и перверзии. Това са основните елементи, които изграждат портрета на един от най-зловещите серийни убийци във Великобритания от последния век. 

Иън Брейди, един от най-известните серийни убийци във Великобритания, почина на 79 години.  Заедно със съучастничката си Майра Хиндли, той стои зад смъртта на пет деца през 60-те години. Умира в затворническа болница заради тежко белодробно състояние.  Дори и в смъртта си обаче Брейди оставя болка за другите, отнасяйки в гроба тайната за мястото, на което е погребал последната си жертва – Кийт Бенет.

Десетилетия след престъплението и години след смъртта на майка му, полицията в Голям Манчестър не може да приключи случая със смъртта на 12-годишния Кийт.

Мартин Бартоломей от отряда, който работи по забравените досиета казва, че служителите на полицията биха работили по надеждна информация, която да им помогне да намерят тялото. Той обяви, че смъртта на Брейди не променя нищо и полицията няма просто да затвори случая.

В последните години здравето на Брейди се влоши и той беше призован да направи нещо добро към края на живота си и да разкрие къде е погребано тялото на 12-годишния Кийт, но той отказа. Майката на момчето почина, без да разбере къде са костите на детето й.

Официално не беше обявена причината за смъртта на Брейди, но властите съобщиха, че в последните си часове е бил на изкуствено дишане.

Брейди многократно изразяваше желание да му бъде позволено да сложи край на живота си, като дори направи гладна стачка и се наложи да бъде захранван през тръба, за да не умре. През 2013 година поиска да бъде преместен в шотландски затвор, където да гладува до смърт, но молбата му беше отхвърлена, след като специалисти посочиха, че той страда от хронично психично заболяване и трябва да остане в болница.

През февруари му беше отказано да избере сам адвокат, който да присъства на изслушването в съда за преразглеждане на въпроса. По време на изслушването стана ясно, че има белодробен емфизем и от две години не е ставал от леглото си, а състоянието му е терминално.

Брейди влезе зад решетките до живот през 1966 година. Прекара по-голямата част от присъдата си обаче в болницата и изглежда се забавлява да си играе с властите, без да покаже и капка разкаяние за действията си.

Жестокостта на престъпленията, извършени с Хиндли през 60-те години разтърси до дъно цялата нация. През 60-те години двамата отвличат младежи от улицата, измъчват ги и ги убиват.

Брейди и Майра стават известни като убийците Мурс, след като подлагат на мъчения и убиват 5 деца – Полин Рийд (16), Джон Килбрайд (12), Кийт Бенет (12), Лесли Ан Дауни (10) и Едуард Евънс (17). Заравят телата им в местността Садълуърт Мур в Пенинските планини.

Брейди е роден на 2 януари 1938 година и е извънбрачно дете на шотландска сервитьорка, която го изоставя. Отгледан е от приемни родители в Глазгоу.

През тийнейджърските си години се отдава на малки престъпления, преди да бъде изпратен от шотландския съд в Манчестър, за да живее с майка си и новия й съпруг. Взима фамилното име на доведения си баща, но продължава да извършва престъпления, като преди да навърши 18 вече е алкохолик.

На 18 вече започва да чете книги за нацистка германия, садизъм и сексуални перверзии. Среща Майра за първи път, когато двамата работят в една и съща компания в Манчестър. Двамата започват да излизат много скоро след това, а Брейди често й чете откъси от „Моята борба“ на Адолф Хитлер.

Двамата започват ужасяващите си престъпления през 1963 година. Отвличат 16-годишната Полин Рийд, която отива на дискотека близо до дома си в Манчестър. Майра Хиндли я пресреща с лъжата, че е изгубила ръкавицата си край тресавищата наблизо и има нужда от помощ, за да ги открие.

Тялото на момичето е открито едва през 1987 година, когато Майра и Брейди признават убийството.

Брейди я е бил по главата, преди да пререже гърлото й с такава сила, че да пречупи и гръбначния й стълб.

Четири месеца след изчезването на Полин, денят след убийството на Кенеди в САЩ, изчезва Джон Килбрайд – 12-годишното момче е втората жертва на престъпното дуо.

Джон отново е отведен към мочурищата, където е сексуално насилен и убит. Брейди заснема Хиндли с кучето й, докато седи край гроба му. Благодарение на тази снимка полицията открива тялото на детето.

Кийт Бенет умира, след като излиза от дома си на 16 юни 1964 година. Полицията претърсва блатата през 1986 година, но не открива следи от тялото му.

22nd October 1965 (Moors Murders) A view from the air shows the Police conference behind the canvas screen alongside the moorland grave where the body of John Kilbride was found in a shallow grave, murdered by Myra Hindley and Ian Brady.

Следващата жертва е 10-годишната Лесли Ан, която е убита през 1964 година в деня след Коледа. Тя е най-малката им жертва и е отвлечена от увеселително паркче близо до дома на Хиндли. Брейди я съблича, изнасилва, измъчва, снима за порнографски кадри, а после убива. Последните й минути са запосани на аудиокасета. В последните си минути детето вика майка си и моли Бог за помощ, преди гласът й да заглъхне завинаги.

Едуард Евънс е на 17, когато е прилъган да тръгне с Брейди и Хиндли към дома им. Той е последната им жертва.

Иън Брейди е на 28 години, когато през май 1966 година е заловен и заедно с Хиндли – обвинен за убийството на Лесли Ан и Едуард. Обвинен е и за смъртта на Джон Килбрайд и така получава три доживотни присъди. Брейди признава за останалите убийства през 1987 година, но така и не е съден за тях.

Убийците биват заловени, когато зетят на Хиндли – Дейвид Смит, става свидетел на убийството на Едуард Евънс и помага на двойката да почисти след престъплението. От страх обаче бяга към вкъщи и разказва всичко на съпругата си – по-малката сестра на Хиндли, и двамата звънят в полицията. Версията на Брейди е различна – той твърди, че Смит е участвал активно в престъплението и е бил двигател на това убийство. Така или иначе онова, което казва Смит, е това, което полицията приема като вярно.

Арестът се случва година, след като парламентът забранява смъртното наказание, затова Брейди и Майра получават доживотни присъди. По време на делото те демонстрират тотално отсъствие на емпатия.

Police Cease Active Search For Moors Victim Keith Bennett

Хиндли, която също беше осъдена до живот за смъртта на Лесли Ан и Едуард. Тя почина през 2002 година. Нейната роля в убийствата се състои в отвличането на децата. Тя твърди, че не е участвала в убийствата или изнасилванията. В затвора тя твърди, че причината да помага в престъпленията на Брейди е фактът, че той я е биел, изнудвал и заплашвал да убие семейството й, ако не му помага. По време на делото съдия Фентън Аткинсън казва, че по-тежката вина пада върху Брейди, защото Хиндли била различна извън влиянието му. Наняколко пъти тя се явява на заседания за предсрочно освобождаване и според съдията е изглеждала като истински променил се човек. Една от съкилийничките й обаче твърди, че Хиндли е зла и подла жена, а майката на една от жертвите заявява, че би я убила, ако я види на свобода. Така Хиндли остава в затвора.

„Знам, че ако изляза, ще имам една седмица, преди някой да ме убие. Но поне ще съм имала една седмица на свобода“, казва тя.

Братът на убития Джон Килбрайд казва, че се е вцепенил от новината за смъртта на брейди. Описвайки го като психопат, той казва, че дори след смъртта си Брейди продължава да съсипва живота им, а майката на Кийт сигурно се върти в гроба заради новината, че мястото, на което е погребано детето й, остава тайна.

 
 

Косплей, изложба на бельо и литературни четения в Нощта на музеите

| от chronicle.bg |

Десетки музеи и галерии в цялата страната отново ще се включат в Нощта на музеите, когато вратите са отворени до полунощ, а входът е свободен. Европейската инициатива се отбелязва с множество интересни изложби, концерти и арт прояви в пространствата за култура, съобщава БТА.

В Националния исторически музей посетителите ще могат да разгледат постоянната експозиция на музея, нови експонати във връзка със 180-годишнината от рождението на Васил Левски, посветена на 24 май експозиция с едни от най-ценните славянски ръкописи и икони с изображения на светите братя Крили и Методий.

Посетителите могат да видят и изложбата „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на 20-и век“, която показва историята на бельото в Европа и навлизането му в България.

От 14.00 до 15.00 ч. ще има възстановка на събитията от Априлското въстание, а от 17.00 до 20.00 ч. децата ще могат да се забавляват в ателиетата на Детския музейно-образователен център – да работят на грънчарско колело, да научат повече за историята на българската писменост и да се опитат да пишат с пера.

Националният исторически музей ще гостува с изложбата „Крехка толерантност“ в „Дома на Европа“ в София. Там ще може да се разгледа и експозицията „60 години Европейски съюз“, посветена на 60-тата годишнина от подписването на Римските договори.

От Дома на Европа ще бъдат осигурени два микробуса за Нощта на музеите до НИМ. Транспорт до музея в „Бояна“ ще има и от Национална галерия – „Двореца“.

За първи път в България се представя изложбата „Българските чехи“, съвместен проект на БТА и Държавна агенция „Архиви“. Експозицията включва богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, помогнали за изграждането на България след Освобождението.

Софийската градска художествена галерия ще представи изложбите „Viva Italia“ – съвременното италианско изкуство от 20-ти и 21-ви век, и „Аз, моя милост и ЕС“ на италианския фотограф Алекс Майоли, който изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа.

Националният военноисторически музей ще разкаже за наборната служба в България от 1878 г. до 2007 г. в изложбата „Дълг по задължение: история и гледни точки“. Ще може да се разгледа и постоянната хронологична и външната експозиция на музея.

От 18.00 ч. ще има концерт на Представителния оркестър на Сухопътните войски. Програмата за вечерта включва още „Скритото послание на музея“ – инсталация от типа „оптична илюзия“, и лятно кино.

Фантастични герои ще изпълнят Царския дворец в центъра на София, като част от изложбата „COSPLAY – от игла до конец“ на Националния етнографски музей. Гостите ще могат да се снимат с косплейърите и да участват в конкурс за най-добро селфи.

Посетителите в музея ще могат да видят още експозициите „Накити и български народни носии“, „Етнографски етюди“, посветена на първия директор на Народния етнографски музей Димитър Маринов, както и изложбата „Срещи в Странджа“ на архитектите от Сдружение за традиционни знания и занаяти „Мещра“.

В Национална галерия – „Двореца“ ще бъде показан пърформънс на Луиз Ерве и Клое Майе със Стефан Додуров в рамките на изложбата на съвременно френско изкуство „Палат Потьомкин“.

Посетителите ще могат да разгледат и изложбите „Георги Машев (1887 – 1946) – 130 години от рождението на художника“, „Лунни делви“ на корейския художник Ик-Джунг Канг, „Азербайджан – вселена от магически цветове“, „Основоположници на българската фотография – Карастояновите“ и „Дечко Узунов в колекцията на Боян Радев“.

В „Квадрат 500″ предстои „Вълшебна нощ за деца“ от 19.00 до 21.00 ч., видео представяне на галерията от 21.00 ч. в скулптурния двор и камерна изложба на автентични накити от племето масаи (Кения,Танзания) в зала 20. Освен представителната експозиция от колекцията на Националната галерия, в зала 19 е подредена гостуващата изложба „Майстори на чешката авангардна фотография“.

В Музея на социалистическото изкуство може да се види изложбата „Митологеми на героичното“, която разкрива политическия климат на времето, в което са създадени творбите.

Музеят за християнско изкуство в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ ще бъде отворен от 19.00 до 21.00 ч. В неговата експозиция е включен и „Амулетен свитък лекарственик“ от 1838 г., предоставен временно от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Националният литературен музей организира от 19.30 ч. голямо литературно четене на съвременни поети в двора на къщата-музей „П. К. Яворов“ пред паметника на поета на ул. „Г. С. Раковски“ 136. Вечерта ще бъде открита със стихотворения на Яворов в изпълнение на актрисата и писателка Майя Динева.

В двора пред къщата ще бъде експонирана изложба с кадри от интериора от дома на Яворов и Лора. От 21.30 ч. поетичният рецитал ще продължи в Литературния кабинет „Владимир Башев“.

Междувременно в къща-музей „Иван Вазов“ ще бъдат изнесени оригинали на малко познати снимки от семейния албум на Вазов и семейството му, а в къща-музей „Никола Вапцаров“ ще бъдат показани ръкописни тетрадки и бележници на поета, а от 20.00 ч. ще бъде прожектиран филмът на Мая Вапцарова „Епоха“.

Националният археологически музей на БАН ще бъде отворен до 1.00 часа през нощта. Освен постоянната експозиция на музея, представяща материали от праисторически, тракийски, римски и средновековни обекти в страната, посетителите ще имат възможността да видят уникалното съкровище от Надсентмиклош, част от колекцията на Музея за история на изкуството във Виена.

Съпътстващата временна изложба, озаглавена „Езическа България. Власт и общество“, представя бита и културата на българските управници в първите 200 години от създаването на българската държава.

Националният природонаучен музей на БАН разкрива „Съкровищата на Шабла“. Съвместно със Зеления образователен център в Шабла в музея ще бъдат представени две изложби и документален филм, посветени на природните и културни забележителности в района на Шабла и Приморска Добруджа.

Програмата на Националния антропологичен музей включва демонстрация на създаване и принтиране на 3D модели на човешки кости, както и безплатни изследвания и оценка на телесния състав чрез биоимпедансен анализ. Ще бъдат представени и филмите „Етапи на реконструкцията на главата по черепа“ и „Цар Самуил в битка за България“.

Европейската „Нощ на музеите“ е организирана за първи път през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години тя се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват в инициативата още в първото й издание.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.