Кой е виновен за насилието в Киев?

| от |

Маскирани мъже с палки в ръце – от неделя насам те са неизменна част от кадрите от Киев. Да, в протестите срещу Янукович участват и десни екстремисти. Това обаче не превръща цялото протестно движение в екстремистко. Един анализ на Дойче веле.

BemzUMECYAADfQL

Миналата неделя, по време на протестите на площад Майдан в Киев, група склонни към насилие хора се отцепи от мирните демонстранти и нападна силите за сигурност. Оттогава насам маскираните мъже с палки и коктейли „Молотов“ са неизменна част от кадрите от киевските протести.

Склонните към насилие протестиращи са само една част от противниците на правителството. Всъщност в първите седмици на протестите този вид демонстранти бяха по-скоро сдържани. От миналия четвъртък насам обаче нещата се промениха. Именно тогава стана ясно, че държавното ръководство около президента Янукович изобщо не е склонно да отстъпи пред протестиращите. Вместо това то прокара в парламента пакет закони, обявяващи протестното движение за нелегално. Тези закони ограничават също така свободата на медиите и на неправителствените организации. Опозиционните политици в парламента могат всеки момент да загубят своя имунитет.

Каква е целта на „Десния сектор“?

На този фон на опозиционери като Виталий Кличко вече не им останаха аргументи, с които да удържат склонните към насилие демонстранти от атаки срещу силите за сигурност. С проявите си тази група дискредитира протестното движение. И украинското ръководство, и руското правителството говорят за екстремисти, които застрашават стабилността в страната.

Източник на насилието са групировки като „Десния сектор“ – неформално обединение на десни екстремисти, което съществува от първите протестни дни, т.е. от ноември 2013. Неговите членове координират акциите си чрез социалните мрежи, откъдето отправят и призиви за дарения, за да могат да се въоръжат за стълкновенията си със силите за сигурност.

Говори се, че към тях се числят и рускоговорящи футболни фенове, както и склонни към насилие хора от различни украински региони. Всички те са обединени от враждебното си отношение към Русия. Те не са склонни на диалог с държавното ръководство, нито пък поддържат идеята за предсрочни избори. Тази група протестиращи има една цел: да свали президента Янукович и да установи нова национална държава. За разлика от повечето останали участници в протестното движение, тези демонстранти не поддържат присъединяването на Украйна към Европейския съюз и не приемат критиките, отправяни от Кличко и другите опозиционери.

Формацията „Свобода“ е по-умерена

„Десният сектор“ има по-радикални позиции от партията „Свобода“ на опозиционния политик Олег Тягнибок. Той често се явява заедно с лидера на „Удар“ Виталий Кличко и с Арсений Яценюк от партия „Отечество“ – било то на трибуната на площад Майдан, или пък в чужбина – както по време на посещението си във Вилнюс в края на ноември.

В литовската столица опозиционният украински политик се показа проевропейски настроен. Той е по-добър оратор от Кличко и може да увлече масите. Но макар да е по-умерен, през годините неговата партия неведнъж е заемала „расистки, антисемитски и ксенофобски позиции“, както е записано в резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012.

В края на май миналата година депутатът от партия „Свобода“ Михайло Головко се срещна в Дрезден с местната фракция на Националдемократическата партия в Германия. Партията „Свобода“ поддържа контакти и с други дясноекстремистки и националистически партии в Европа чрез „Европейския алианс на националните движения“.

Национализмът е широко разпространен

В Украйна „Свобода“ се ползва с популярност: на парламентарните избори през 2012 партията на Тягнибок получи 10,4 процента от гласовете. В името на обединението на опозицията, партията на Кличко „Удар“ и партия „Отечество“ се съюзиха със „Свобода“.

И други политици – като арестуваната бивша министър-председателка Юлия Тимошенко – не са чужди на призивите от типа „Украйна над всичко“. В Украйна национализмът се разбира като гордост от волята за самоопределение на нацията и опазване на собствената идентичност най-вече спрямо Русия. А по отношение на ксенофобията и антисемитизма прагът на чувствителността е пределно нисък – както в много от постсъветските държави.

В Украйна свидетелство за това е отношението към спорния политик Степан Бандера, който е честван като национален герой и борец за свобода, особено в западна Украйна. Той е отговорен за избиването на хиляди евреи и комунисти на 30 юни 1941 в Лвов. По време на Втората световна война Бандера се бори за независима украинска държава – ту с подкрепата на германците, ту на страната на Съветската армия.

Платени отряди на правителството?

Колкото повече расте недоволството от управлението на Янукович и колкото по-зависим става той от Русия, толкова по-остро става националистическото упорство на хората най-вече в западна Украйна. Но не би било вярно да се обобщава, че екстремистките и насилнически тенденции са проникнали сред цялото протестно движение.

Ако правителството на Янукович и Русия обвиняват протестиращите за ескалацията на насилието, то те би трябвало от своя страна да приемат упреците, че напрежението в Киев се дължи на платени бойни отряди. Експертът по украинските въпроси Вилфрид Илге например отбелязва, че такива отряди отдавна са пуснати в действие, за да сплашват опозиционерите и журналистите – с благословията на силите за сигурност, разбира се.

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн

 
 

Създадоха гривна – репелент за акули

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени създадоха ефикасен репелент на магнитна основа срещу един от най-опасните за човека морски хищници – акулите, съобщава сайтът Америка онлайн.

Новият продукт носи търговската марка Sharkbanz и използва специално патентована магнитна технология. В гривните, които външно приличат на голям ръчен часовник с пластмасова каишка, са монтирани мощни постоянни магнити.

Те влизат в остро взаимодействие с електролокационната система на акулите, която е една от най-чувствителните в животинското царство. По този начин се постига желания ефект на отблъскване на морските хишници, когато са в близост до магнитния репелент.

Акулите изпитват в рецепторите си – ампулите на Лоренцини, хилядократно по-силно електромагнитно въздействие, отколкото са свикнали при издирването на своята плячка. Това е равносилно на човек да бъде изложен на много ярка светлина на излизане от тъмно помещение.

Научният екип, ръководен от д-р Ерик Страуд и д-р Патрик Райс, направи успешни тестове с новия продукт. Изследователите прикрепиха към кукли с човешки размери любимата стръв на бичите акули, едни от най-агресивните, и ги пуснаха във води, гъмжащи от тези хищници. Манекените веднага били нападани. Но когато китката им била оборудвана с гривната Sharkbanz, не последвала никаква атака при многократни изпитания.

Екипът е разработил и гривна-репелент с още по-силни свойства, която се носи на глезена от леководолаза.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.