Кой е героят сега?

| от |

Ако има нещо, което HBO може да прави повече от добре, то това е истински сериозна телевизия. И нямам предвид новини, а сериали. Най-новият такъв, който каналът пусна почти незабелязяно това лято, носи името „Show me a hero“ или както е преведен у нас – „Дръзки“. Най-впечатляващото в шоуто, което препоръчвам на всеки, който обича добри сериали с политическа тематика, е неговият екип. Режисьор на епизодите – точно 6 на брой – е носителят на два Оскара Пол Хагис – режисьорът на „Сблъсъци“ и сценарист на „Казино Роял“, „Писма от Иво Джима“ и „Спектър на утеха“, но главният му сценарист, създател и основен продуцент е човекът, който е създал едно от най-култовите полицейски шоута за мен – “The Wire” – Дейвид Саймън. Впечатляващ точно толкова на живо, колкото и на хартия и на малък екран, гарантирам.

„Дръзки“ разказва истинската история на град Йонкърс, който се намира в щата Ню Йорк. Дълги години федералните пари предвидени за интегрирането на бедните и цветнокожи хора в града отиват за малко общежитие, където всички са натъпкани заедно, докато федералният съд не се усеща и не осъжда града за построяването на над 800 общежития за цветнокожи, които да са разположени на ключови и централни места в града. И това, както може да се досетите, води след себе си огромна вълна от недоволство, разгневени бели хора, протести и подмятане на расистки фрази. Точно в този момент, млад политик на име Ник Уасиско решава да използва тази вълна от недоволство, за да измести стария кмет от поста му. И това се случва, но цената, която младия Уасиско плаща, той става кмет на 28 години, е наистина висока. Йокърс обжалва решението на съда за построяване на общежития за цветнокожи и губи.

Процесът, строежът и интеграцията на всички тези неща започват през 1971 година и приключват финално през 2007-а. Точно толкова време отнема на Йонкърс да приеме, че бялата раса вече не е мнозинство в Америка, а дори и да е на конкретни места, то процентът е малък и цветнокожите хора са част от обществото точно толкова, колкото и останалите. В момента същата битка се води в Тексас и на още няколко места в Америка, и нейният развой е решен, както може да предположите, но въпреки това хората не спират да се бунтуват.

„Дръзки“ е мини-сериал. Тоест, той има само един сезон и разказва тази конкретна история. Дейвид Саймън прочита книгата на Лиса Белкин, която разказва за целия процес и решава да направи онова, което умее най-добре – тоест телевизионно шоу. Сериалът пък обхваща конкретен момент от целия процес – от 1987-а до 1995 година – моментът, в който Йонкърс започва строежа на първите 200 общежития в района и моментът на най-големите бунтове в града.

Освен, че е написал прекрасен сценарий и е разказал тази уж остаряла, но някак изключително актуална история, Дейвид Саймън е избрал и прекрасен актьорски състав, за да го направи. В главната роля – на младия кмет Ник Уасиско, е великолепният Оскар Айзък. Към него се присединяват Джеймс Белуши, Алфред Молина и Уинона Райдър. За Белуши и Райдър, Дейвид Саймън казва, че са хора, които могат да те изненадат с актьорския си потенциал и те го правят. Единият – Белуши, е известен с комедийните си роли, а другият – Райдър, е актриса, за която хората все по-рядко чуват. Тя някак е застинала в ранните си години, когато мъжете бяха влюбени в нея заради „Русалки“, „Едуарс с ръцете ножици“ и „Луди години“. На 40 и няколко години Райдър прави прекрасно завръщане в този сериал. Колкото до Алфред Молина и Оскар Айзък, за тях някак е нормално да са адски добри. Много различни, но и точно толкова впечатляващи.

„Дръзки“ приключи своето излъчване седмица за седмица, затова най-хубавото е, че може да го гледате накуп в HBO GO. Смятам той е от този тип сериали, които трябва да се гледат именно така.     

Снимки: НВО 

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.