Кой е героят сега?

| от |

Ако има нещо, което HBO може да прави повече от добре, то това е истински сериозна телевизия. И нямам предвид новини, а сериали. Най-новият такъв, който каналът пусна почти незабелязяно това лято, носи името „Show me a hero“ или както е преведен у нас – „Дръзки“. Най-впечатляващото в шоуто, което препоръчвам на всеки, който обича добри сериали с политическа тематика, е неговият екип. Режисьор на епизодите – точно 6 на брой – е носителят на два Оскара Пол Хагис – режисьорът на „Сблъсъци“ и сценарист на „Казино Роял“, „Писма от Иво Джима“ и „Спектър на утеха“, но главният му сценарист, създател и основен продуцент е човекът, който е създал едно от най-култовите полицейски шоута за мен – “The Wire” – Дейвид Саймън. Впечатляващ точно толкова на живо, колкото и на хартия и на малък екран, гарантирам.

„Дръзки“ разказва истинската история на град Йонкърс, който се намира в щата Ню Йорк. Дълги години федералните пари предвидени за интегрирането на бедните и цветнокожи хора в града отиват за малко общежитие, където всички са натъпкани заедно, докато федералният съд не се усеща и не осъжда града за построяването на над 800 общежития за цветнокожи, които да са разположени на ключови и централни места в града. И това, както може да се досетите, води след себе си огромна вълна от недоволство, разгневени бели хора, протести и подмятане на расистки фрази. Точно в този момент, млад политик на име Ник Уасиско решава да използва тази вълна от недоволство, за да измести стария кмет от поста му. И това се случва, но цената, която младия Уасиско плаща, той става кмет на 28 години, е наистина висока. Йокърс обжалва решението на съда за построяване на общежития за цветнокожи и губи.

Процесът, строежът и интеграцията на всички тези неща започват през 1971 година и приключват финално през 2007-а. Точно толкова време отнема на Йонкърс да приеме, че бялата раса вече не е мнозинство в Америка, а дори и да е на конкретни места, то процентът е малък и цветнокожите хора са част от обществото точно толкова, колкото и останалите. В момента същата битка се води в Тексас и на още няколко места в Америка, и нейният развой е решен, както може да предположите, но въпреки това хората не спират да се бунтуват.

„Дръзки“ е мини-сериал. Тоест, той има само един сезон и разказва тази конкретна история. Дейвид Саймън прочита книгата на Лиса Белкин, която разказва за целия процес и решава да направи онова, което умее най-добре – тоест телевизионно шоу. Сериалът пък обхваща конкретен момент от целия процес – от 1987-а до 1995 година – моментът, в който Йонкърс започва строежа на първите 200 общежития в района и моментът на най-големите бунтове в града.

Освен, че е написал прекрасен сценарий и е разказал тази уж остаряла, но някак изключително актуална история, Дейвид Саймън е избрал и прекрасен актьорски състав, за да го направи. В главната роля – на младия кмет Ник Уасиско, е великолепният Оскар Айзък. Към него се присединяват Джеймс Белуши, Алфред Молина и Уинона Райдър. За Белуши и Райдър, Дейвид Саймън казва, че са хора, които могат да те изненадат с актьорския си потенциал и те го правят. Единият – Белуши, е известен с комедийните си роли, а другият – Райдър, е актриса, за която хората все по-рядко чуват. Тя някак е застинала в ранните си години, когато мъжете бяха влюбени в нея заради „Русалки“, „Едуарс с ръцете ножици“ и „Луди години“. На 40 и няколко години Райдър прави прекрасно завръщане в този сериал. Колкото до Алфред Молина и Оскар Айзък, за тях някак е нормално да са адски добри. Много различни, но и точно толкова впечатляващи.

„Дръзки“ приключи своето излъчване седмица за седмица, затова най-хубавото е, че може да го гледате накуп в HBO GO. Смятам той е от този тип сериали, които трябва да се гледат именно така.     

Снимки: НВО 

 
 

Час и половина в аварирал самолет

| от chronicle.bg |

Преди няколко седмици направихме подбор на едни от най-ужасяващите съобщения на пилоти на самолети до пътниците. Днешната история разказва какво се случва в детайли и в каква ситуация понякога се налага управляващите самолета да бъдат крайни в посланията си към хората, които зависят от тях.

Вчера(25.06) пътници в полет от Пърт (Австралия) до Куала Лумпур са били посъветвани „да кажат молитва“ след като самолетът започва да се тресе като при центрофуга на перална машина. Пилотът поема курс обратно към Пърт, който продължава час и половина. Накрая, за щастие, самолетът каца безопасно, три часа след първоначалното си излитане.

Пътниците с ужас си спомнят за тежкото изпитание, което започва след оглушителен шум, идващ от левия двигател. Софи Никола казва, че съобщението на екипажа е било меко казано стряскащо: „Капитанът обяви: „Надявам се всички да се помолите. Аз също ще се помоля и дано стигнем у дома живи.“

I thought I might die….. Today was my beginning the trip,but I backed to the Perth due to technical issue…. Anyway I still arrive!!! Thank you God!!! #airasia #perth #flight #tokualalumpur

Публикация, споделена от saya mae (@maesaya) на

Друг пътник казва, че изведнъж целият самолет е започнал да се тресе. „Двигателят се развали, поне така ни казаха. Чувствахме се буквално все едно сме върху пералня. Всичко наоколо се клатеше. През прозорците можехме да видим двигателя, който се тресеше върху лявото крило на самолета. Когато кацнахме разбрахме, че една от перките е изхвърчала от турбината.“ Австралийската служба по безопасност на транспорта докладва, че е получила съобщение за аварирал двигател по средата на полет и разследва случая. Нискотарифната авиокомпания AirAsia казва, че причината за инцидента е „техническа неизправност“. Служител на компанията обясни, че в момента тече проверка по техническата изправност на самолета.

Отговорът на институциите обаче не задоволява някои от пътниците.

Ирански пътник, който се връщал към дома със семейството си, се оплаква от това, че на пътниците не е предложена повече помощ. „В такива ситуации трябва пътниците да бъдат успокоени. Дъщеря ми беше толкова уплашена. Преминахме през много трудна ситуация, изключително напрегната.“

Друга пасажерка пък се отказва да ползва услугите на въпросната авиокомпания. „Вместо това ще отида на Хаваите. Изпитвам тревога, свързана както с този конкретен маршрут, така и с цялата авиокомпания.“

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.