Кой бие журналистите?

| от |

Премиерът ги нарича „чужди агенти“ и „медийни чудовища“, а неизвестни извършители ги нападат с бомби и бухалки: журналистите в Черна гора са изложени на сериозна опасност. В началото на 2014 там вече имаше две нападения, разказва Дойче веле.

montenegro

За Черна гора 2014-та започна с лоши новини. Две нападения над журналисти, извършени в рамките на четири дни, припомниха една добре известна истина: че разследващите и критично настроени към режима журналисти са изложени на сериозна опасност.

Първото нападение тази година бе извършено срещу редакцията на вестник „Вести“. Непознати лица хвърлиха бомба срещу сградата. Истинско чудо е, че няма пострадали, въпреки че в този момент в редакцията се намирали 15 души. Второто нападение е извършено от маскиран мъж, който преби с бейзболна бухалка известната черногорска журналистка и кореспондентка на критичния вестник „Дан“ Лидия Никчевич.

Тези две посегателства са само една малка част от дългия списък с нападения над журналисти в Черна гора, извършени през последните няколко години. Повечето от престъпленията попадат в графата на „нападения с неизвестни извършители“, както гласи официалната формулировка на полицията. Установено е обаче, че жертвите са все представители на медии, които пишат за корупцията, злоупотребата с власт или преплитането на интересите на политиката и организираната престъпност.

„Разширява се спектърът на нападенията над независими журналисти“, потвърждава шефът на германския клон на „Репортери без граници“ Кристиан Мир. Той смята, че освен самите нападения, най-големите проблеми пред свободата на пресата в Черна гора са безнаказаността и толерантността, проявявана от страна на правосъдието. В последната класация на „Репортери без граници“ за свободата на медиите Черна гора заема непрестижното 113 място, заставайки след страни като Киргизстан и Катар.

Опасната професия „журналист“

Черногорски експерти се съмняват, че правителстото в Подгорица е решено да разследва обстойно тези актове на насилие. Вярно е, че високопоставени политици осъдиха последните нападения над жуналисти, но същевременно те не правят нищо, за да бъде сложен край на безнаказаността. Министър-председателят Мило Джуканович, който е на власт от 23 години, нарича критичните медии „чужди агенти“ и напоследък разшири речника си с думи като „медийни чудовища“ или „медийни мафиоти“.

„Системата си показва недъзите. Връзките между властта и организираната престъпност станаха толкова тесни, че вече не могат да бъдат прикривани от държавната пропагандна машина“, казва пред Дойче Веле Есад Кочан, редактор в независимия седмичник „Монитор“.

През май 2004-та година в Черна гора беше убит главният редактор на критично настроения срещу правителството вестник „Дан“ Душко Йованович. От извършителите само един беше осъден на 18 години затвор, а поръчителите не бяха разкрити. Оттогава насам са били извършени общо пет бомбени атентата срещу редакцията на вестник „Вести“ – досега щетите са само материални. През 2009 година главният редактор Михайло Йовович и фотограф от вестника бяха пребити от сина на кмета на Подгорица и един от бодигардовете му, след като журналистите заснели неправилно паркираната му кола. Самият кмет Миомир Мугоша също присъствал на побоя. Дългият съдебен процес приключи в крайна смека с 6-месечна условна присъда за сина на кмета и 400 евро глоба за бащата.

Преговорите с Брюксел като средство за натиск?

Преди три седмици бяха отворени нови глави от преговорите за присъединяване на Черна гора към ЕС. Някои от тях засягат именно реформите в правосъдието и състоянието на човешките свободи – области, смятани за Ахилесовата пета на Черна гора. По този повод Сетлана Райкович от правосъдното министерство казва, че представители на ЕС ще следят много внимателно ситуацията със свободата на медиите в Черна гора. „Успехът в преговорите обаче няма да зависи от отделни случаи. Нашата задача е да изпълним мерките в плана за действие и така да осигурим бързо разследване и правосъдие за извършителите на нападения срещу журналисти“, казва тя пред Дойче Веле. Райкович не може да си обясни защо досега органите по сигурността и съдебната власт са били толкова неефективни в превенцията на посегателствата срещу свободното слово.

Впрочем, след като напусна болницата с шев на главата нападнатата журналистка Лидия Никчевич заяви за хърватската телевизия HRT, че няма да спре да пише: „Могат да продължат да ме атакуват с бейзболни бухалки, а аз ще им отговарям с единственото оръжие, което притежавам – перото“, уверява журналистката.

 

 

 

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.