Клайв Оуен и дъщерята на Боно в новия сериал на Cinemax – „Хирургът“

| от |

Клайв Оуен и дъщерята на Боно в новия сериал на Cinemax – „Хирургът“, с който Содърбърг се завръща.

На 9-ти август, успоредно с премиерата в САЩ, дебютира новият сериал, „Хирургът“, режисиран от носителя на „Оскар“ Стивън Содърбърг и с Клайв Оуен в главната роля. Епизод 1 ще бъде наличен за свободно гледане, без абонамент и регистрация, в www.hbogo.bg/group/free

Началото на 20 век е време на огромна смъртност – антибиотици няма, един лекар обаче успява, въпреки – или благодарение на – тайната си зависимост от кокаина да надмине пределите на медицината. Джон Такъри – ролята се изпълнява от британецът Клайв Оуен (Closer), е брилянтен хирург в болницата „Никърбокър“ в Ню Йорк, който чрез иновативните си методи  прескача ограниченията на времето и науката.

“Хирургът” с оригинално заглавие The Knick e продукция на брата на HBO – Cinemax. Сериалът е режисиран от носителя на Оскар Стивън Содърбърг („Бандата на Оушън“, „Ерин Брокович“, „Секс, лъжи и видео“ и продукцията на HBO с Майкъл Дъглас и Мат Деймън “Зад свещника. Моят живот с Либерачи”).

Въпреки че епизод 1 все още не е излъчен, от НВО/ Cinemax обявиха, че ще бъде заснет и втори сезон от 10 серии, режисирани отново от Содърбърг. „Сериалът е толкова добър, че ако бях отказал да заснема втория сезон, знаех, че следващият, който прочете сценария, ще приеме със сигурност“, коментира режисьорът.

Действието се развива в 10 епизода, всичките режисирани от Содърбърг, в които се преплитат сюжети от  професионалния и личния живот на Джон Такъри – главният хирург на „Никърбокър“.

Историческата епоха в сюжета е преходна – медицинската наука е на прага на нов етап в своето развитие, а проблемът с расовите предразсъдъци е наболял. Към този момент познанията за човешкото тяло са повърхностни, като напредъкът в това отношение поставя лекарите всекидневно в ситуации, в които трябва да тестват личните и професионалните си качества до краен предел.

Болницата, в която работят Такъри и колегите му, е изправена пред известни сътресения – изоставена е от основните си спонсори, страда от лошо финансово управление, а повечето пациенти не могат да плащат за лечението си.

Доктор Такъри ръководи екип от млади и способни лекари, включващ неговото протеже доктор Еверет Галиджър (Ерик Джонсън ), в чието лице Такъри вижда идеалния помощник-хирург. Младият и талантлив хирург Бърти Чикеринг (Майкъл Ангарано) е третото попълнение в лекарския екип. Той е тайно влюбен в сестра Луси Елкинс, в ролята на която влиза Ив Хюсън – дъщеря на фронтмена на U2 Боно. Тя, от своя страна, е запленена от  брилянтността и дързостта на Такъри (Клайв Оуен).

Към тима на Такъри се присъединява и изключително талантливият, но чернокож, доктор Алгърнън Едуардс (Андре Холанд), специализирал в Европа. Болницата го посреща с лавина от предразсъдъци и предубедености, както от лекари, така и от пациенти. В крайна сметка той е назначен за помощник-хирург вместо Галинджър.

За назначаването на Алгърнън Едуардс настоява Корнелия Робъртсън (Жулиет Райланс)– дъщеря на основния финансов благодетел на болницата и главния женски персонаж в сюжетната линия.

Доктор Едуардс е „прикрепен“ към Такъри, въпреки неговото първоначално нежелание. Методите и визията им за медицината са различни по своето естество, но след изпълняването на сложна операция пред целия екип, Едуардс спечелва признанието на своите колеги за огромния си лекарски потенциал. Така въпреки различните виждания за медицината и ангажиментите й към пациентите, хуманизма и морала, двамата се противопоставят успешно на изпитанията на епохата.

Епизодите на „Хирургът“ ще се излъчват по Cinemax, но ще могат да се гледат и в онлайн видеотеката на HBO – HBO GO, където еп. 1 ще бъде наличен за свободно гледане на www.hbogo.bg/group/free

 
 

Различното име срещу „хилавото кино на новия век“

| от Амелия Понд |

Само ден след като приключи 70-тото издание на фестивала в Кан, той беше охулен от мнозина и прехвален от останалите.

Много чужди издания вече изразиха мнение за лошата селекция или както я нарекоха някои – „хилавото кино на новия век“. Неприятни емоции предизвика и платформата Netflix, която се бори за участие в престижния фестивал от два сезона и тази година за първи път беше допусната, като филмът им Okja беше част от претендентите за „Златна палма“.

Проблемът дойде от факта, че Netflix отказаха да се съобразят с изискването на фестивала и да пуснат за разпространение филмите си в различни салони, а държат те да се предлагат единствено през тяхната платформа.

Въпреки тези дребни неуредици, фестивалът в Кан си остава (и 70-тото му издание е поредното доказателство за това) най-престижното, елитно, красиво и въпреки всичко, отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство, събитие.

Тази година журито, оглавявано от испанския режисьор Педро Алмодовар, награди София Копола за режисура и гръка Йоргос Лантимос за оригинален сценарий. Филмът „Площадът“ , който отчасти се вдъхновява от известните Дионисиеви мистерии, грабна голямата награда. А Андрей Звягинцев и неговият „Loveless“ получи наградата на журито. Даян Крюгер и Хоакин Финикс даже няма нужда да ги споменаваме. Снимките им обиколиха половината свят.

Нашият акцент на тазгодишните фаворити обаче пада върху един човек, в чието кино вярваме с плахост и надежда. И това е Йоргос Лантимос.

йоргос лантимос, колин фаръл, колин фарел, никол кидман

Гръцкият режисьор и неговото второ англоезично заглавие „The Killing of a Sacred Deer“ изправиха публиката на крака след премиерата си. Всички смятаха, че той ще грабне Златната палма, която режисьорът си е заслужил още с „Омарът“. Той вече има две награди от фестивала, но не и най-важното.

Не се случва точно това, но появата на „The Killing of a Sacred Deer“, е ясна заявка, че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, ТВ продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си „различен“, почти бунюелски, пълнометражен филм. Dogtooth или Kynodontas – както е на гръцки, е заглавието, което показва на света начина, по който откачения грък вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и семейството. И в неговата версия няма нищо нормално.

Dogtooth е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от своя патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания свят на брата и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните нужди, всичко в света на Dogtooth е сведено до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа. В този ред на мисли Dogtooth е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло, дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято.

Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ти я завира в очите, ако не си успял да я видиш добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, ама все не успява да достигне.

Dogtooth се превръща в първия гръцки филм, селектиран за Кан от десетилетие, става и претендент за „Оскар“. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“. Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави и нито веднъж не изменя на извратения си стил.

Две години след Dogtooth се появява филма Alps, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. Alps няма чак такъв успех като Dogtooth, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така 4 години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

Леа Седу, колин фарел, колин фаръл, рейчъл уайз

„Омарът“ е шедьовърът на Лантимос. Той носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост от гръцките му заглавия и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността.

Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни, но някак полезни за здравето, духа и спортната натура действия, които човек продължава да извършва, защото така е свикнал. Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии.

„Омарът“ е шедьовър. Натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее. Ако някой още не си е позволил да го е гледал, нека го направи. Разбира се, предупреждаваме, че за Йоргос Лантимос, ви трябва специална настройка. Нека „Омарът“ дойде в перфектния момент.

Две години след „Омарът“ публиката, имала шанс да види „The Killing of a Sacred Deer“, твърди че това е заглавието, което ще донесе на Лантимос нужното комерсиално призвание от добрата привилегирована Америка. Не, че това е необходимо непременно.

Йоргос Лантимос работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо тотално различно. От безхаберник и лошо момче, гръцкият режисьор превръща този ирландец в различен мъж всеки път. Тук компания му прави и Никол Кидман. Една от най-красивите жени на Кан тази година, заслужава адмирации за повечето си роли. Тази не прави изключение.

The Killing of a Sacred Deer трябва да дойде у нас на някой от предстоящите филмови фестивали, а дотогава се запознайте с извън рамковия страховит свят на Йоргос Лантимос. Дори гръцкият диалог няма да ви подразни. И се пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Може и да звучи мазохистично, но колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.