Китай блокира Instagram заради протестите в Хонконг

| от |

Популярната услуга за обмен на снимки и видеоматериали Instagram е била блокирана от властите в Китай заради засилващите се в Хонконг протести срещу съществуващата избирателна система, предаде Reuters.

По данни на агенцията, в местната социална мрежа Weibo, аналог на Twitter, фразата „Occupy Central” е била нанесена в „черния списък”. В тези социални мрежи потребителите са публикували доказателства, че полицаите са употребили сълзотворен газ и гумени куршуми.

С Агенция Фокус

 
 

Хари Стайлс оглави класацията на „Билборд“

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Стайлс оглави класацията Топ 200 на „Билборд“ с първия си самостоятелен албум, съобщи Контактмюзик.

Едноименният албум на бившия фронтмен на групата „Уан дайрекшън“ излезе на 12 май. Оттогава от него в САЩ са продадени 230 000 албумни единици. От тях 193 000 са традиционни дискове. Така Хари Стайлс измести Сам Смит по най-големи продажби през първата седмица за британски изпълнител в САЩ. Рекордът на Сам Смит беше от 2014 г. – 166 000 за албума „In The Lonely Hour“, който тогава дебютира на второ място.

Хари Стайлс стана и вторият британски изпълнител, дебютирал на първо място в класацията, след колегата си Зейн Малик от „Уан дайрекшън“.

Албумът на Хари Стайлс оглави и британската класация с 57 000 продадени копия.

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.