Китай се учи как да говори по „европейски“ в Брюксел, за да разширява влиянието си

| от |

Робин Емът / Ройтерс

В разгара на кризата в еврозоната високопоставен китайски служител доста саркастично отбеляза, че Европа се е превърнала в „чудесен тематичен парк“ за туристи. Този възглед обаче вече не
се котира много, след като Пекин реши, че трябва да засили връзките си с най-големия търговски блок в света.

120607023337-china-eu-flags-story-top

В Пекин все по-ясно осъзнават, че Китай се нуждае от силно влияние в Брюксел – фактическата столица на Европа и това бе потвърдено от визитата на президента Си Цзинпин в европейските
институции тази седмица – първото на китайски лидер изобщо. Си не пристигна с конкретни бизнес оферти и нищо съществено не произлезе от срещата на върха в понеделник. Но смяната на тона
от конфронтация към сътрудничество може да открие нова страница в китайско-европейските отношения, казват служители в ЕС.

Си, който стана президент преди година с амбициозна програма за реформи, продължава линията на дипломатическата офанзива за печелене на благоразположение и престиж, започнала през последното десетилетие в рамките на усилията на Китай и неговите делови среди да отстояват и укрепват своите бизнес интереси в Европа. В миналото останаха дните на ненатрапчивото присъствие на китайското посолство в Брюксел, когато то се занимаваше главно със страната-домакин, а китайският посланик отклоняваше покани да присъства на обеди, още по-малко пък да говори на тях.

Новата китайска посланичка към ЕС Ян Яни, пристигнала през януари, носи маркови френски чанти и е редовен посетител на коктейли, където разговаря за отношенията между Китай и ЕС, раздава бизнес визитки, на които е отпечатан дори мобилният й телефон. Китайската дипломатическа мисия към ЕС вече наброява 90 дипломати, помещава се в огромното бивше здание на „Хюлет-Пакард“ и неотдавна отвори врати за семейства, които искат да опитат рисунъка на прочутата китайска калиграфия или да
поиграят пинг-понг. Дипломатите организираха пищно парти с танцуващи „дракони“ за дипломатическия елит по случай китайската Нова година. Те уредиха и деликатната сделка по докарването под наем на две гигантски панди в белгийски зоопарк.

Посланичката Ян успя неотдавна да пробие и в престижния „президентски салон“ на Европейския парламент – голяма зала на покрива на импозантната сграда, обикновено запазена за височайши
посещения – за промоция на китайския телекомуникационен гигант „Хуавей“. И всичко това въпреки подозренията на ЕС, че успехите на „Хуавей“ се дължат на държавни субсидии, които според Европа
са незаконни.

„Не си правя илюзии, че в нашето партньорство няма да има дразнещи елементи. Разногласията и споровете са нещо нормално, но ние можем да ги преодоляваме“, каза г-жа Ян пред Ройтерс.

Вашингтон, Пекин и . . . Брюксел

Такъв език би бил немислим само преди година, когато Пекин и Брюксел изглеждаха на ръба на търговска война заради спора за много милиарди евро относно вноса на китайски соларни панели –
най-големия досега търговски сблъсък между тях. Брюксел обвиняваше Пекин, че се опитва да монополизира европейския пазар с евтини китайски стоки. Конкретният казус бе разрешен
приятелски, но той напомни на Китай, че Брюксел има достатъчно мощ да накърни интересите му.
Стоманено-стъкленият квартал на европейските институции в Брюксел не само провежда политиката на блока с 500 млн. жители, но има за цел и да разширява европейското влияние по света.

„Когато става дума за международно регулиране и вземане на решения, има три града в света, чийто глас е от значение – Вашингтон, Пекин и Брюксел“, каза бивш високопоставен американски служител, работил и в трите столици. Макар че имаше своите резерви по време на кризата, довела почти до крах еврозоната, Пекин разбра посланието. Китайските служители и компании вече наблюдават внимателно, изучават европейските абревиатури, жаргонни изрази и работни практики, следят всичко – от решенията на Съда на Европейския съюз в Люксембург до решенията за търговската политика на ЕС, за да
решават как най-добре да реагират.

Някога китайските компании гледаха да не се набиват много на очи и разчитаха на министерството на търговията да защитава техните интереси. А сега големи корпорации, като „Хуавей“ – втората по големина в света фирма за телекомуникационно оборудване, имат собствени пиар екипи, а същото се готвят да сторят и останалите.

Водещите китайски медии, включително държавната информационна агенция Синхуа и вестниците официози, разширяват мрежите си, за да следят все по-тесните връзки на Китай с ЕС по въпроси като търговията, финансите, законодателството и регулациите. Синхуа например вече е акредитирала 50 журналисти към ЕС – повече от всяка друга световна медия.

„Още щом дойдохме тук, ние разбрахме значението на Брюксел като център на Европа, където всички столици се свързват в едно“, каза Лео Сун – шеф на европейския публичен отдел на „Хуавей“, който отвори офис в Брюксел през 2009 г.

Отменете пресконференцията

Дори правителствени агенции, като Китайската авиационна служба, използват пиар и лобистки фирми в Брюксел, докато министерството на търговията служи като съветник на китайски компании, изправени пред търговски разследвания от страна на ЕС, като им помага да попаднат на най-добрите консултанти, които да лобират за тях.

Нарастват обаче и неволите. Служители на ЕС казват, че нежеланието на висши китайски официални лица да дават пресконференции след срещи на високи нива в Брюксел е постоянен източник на конфликти, тъй като Европейският съюз се гордее със своята откритост към медиите. След една среща с китайски министри в Брюксел миналата година един служител на ЕС предизвика проблем, като реши да отговори на допълнителни въпроси на пресконференцията, вместо да придружи китайския си
партньор до колата, както китайската делегация бе поискала.

Европейската комисия настоява също така да докарва обратно от Пекин най-добрите си преводачи, за да е сигурна в правилния превод от английски и френски на китайски, когато има такива събития, за да се избегнат двусмислици при тълкуванията на думите на европейските служители.

Брюксел се опъва и на китайските призиви за споразумение за свободна търговия с ЕС заради политиката на Пекин силно да субсидира държавните си износители.

Китай иска да бъде смятан за „пазарна икономика“ – което означава решенията да се вземат на основата на търсенето и предлагането, а не от държавата, за да бъде третиран по-благоприятно при търговски спорове. „Има сериозни различия и търкания във взаимоотношенията. Но те постепенно стават по-нормални, както и трябва да бъде“, казва Дънкан Фриймън, политически анализатор в брюкселския Институт за изследвания на съвременен Китай.

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.