Карлос Слим пое контрола над „Телеком Австрия“

| от |

karlos_slim_

Мексиканската компания „Америка Мовил“ пое контрола над „Телеком Австрия“, увеличавайки дяловете си в нея от 26,8% на 50,8%.

„Америка Мовил“ е собственост на един от най-богатите хора в света – милиардерът Карлос Слим. Компанията е доминатор на пазара за мобилни комуникации в Латинска Америка, като напоследък предприе експанзия и в Европа.

Миналата седмица Слим обяви, че ще продаде част от своя холдинг в Мексико, където „Америка Мовил“ контролира 80% от стационарната телефония и 70% от мобилната. Целта на Слим е да се фокусира върху кабелната телевизия.

Промените в собствеността не се очаква да повлияе върху „Мобилтел“ поне в краткосрочен план. В офертата на America Movil е записано, че няма да се правят структурни промени в групата на Telekom Austria, което означава, че няма да има и съкращение на персонал, пише Капитал.

Слим, който произхожда от семейство на имигранти от Ливан, регулярно оглавява класацията на най-богатите хора в света. Състоянието му се оценява да 76,1 млрд. долара, което понастоящем му отрежда второ място след Бил Гейтс. /БГНЕС

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Коя е Ариана Гранде?

| от chronicle.bg |

През последните часове името й е сред най-търсените в Google, за съжаление не поради внезапно проявен интерес към творчеството й, а заради трагичния терористичен акт по време на неин концерт в Манчестър, по време на който загинаха 22-ма души и са ранени над 50.

Ариана, чиято публика е предимно от тийнейджъри, започва кариерата си през 2008 в мюзикъла 13 на Бродуей. По-късно играе ролята на Кет Валънтайн в американския ситком Викторично.

Издава три студийни албума. Първият от тях е озаглавен Yours truly  и излиза през 2013 година. Дебютира под номер 1 в американската класация за албуми на списание Билборд , което прави Гранде една от само двете изпълнителки, които са приземили дебютните си албуми под номер 1 това десетилетие. През 2014 певицата издава втория си студиен албум, My Everything, който също успява да се класира на първата позиция в Америка и още няколко други държави. Албумът съдържа няколко хит сингъла, които правят Ариана една от най популярните певици през тази година.

През 2015 тя се впуска в първото си световно турне, за да промотира My Everything и участва като гост звезда в американския сериал на Fox  – Scream Queens. По-късно същата година певицата издава нов сингъл, озаглавен Focus, и втория си коледен албум, наречен Christmas & Chill. Третият ѝ студиен албум Dangerous Woman излиза през 2016 година и достига номер 1 позицията в класациите на 12 държави, някои от които са Великобритания, Австралия, Бразилия, Италия др. Dangerous Woman е първият номер 1 албум на Гранде във Великобритания.

Отличията на певицата включват 3 американски музикални награди, 1 MTV VMA награда, 3 MTV EMA награди и 4 Грами номинации. Всички от трите ѝ студийни албуми са наградени с платинен сертификат от американската асоциация на звукозаписната индустрия. През 2016 списание Time  обявяват Гранде за една от 100-те най-влиятелни личности в света с техия годишен списък.

Певицата е и една от най-следваните знаменитости в социалните мрежи, притежавайки вторият най-следван Instagram акаунт.

Тя следва Кабала, учейки го от 12-годишна и вярва, че ако си добър към другите, ще ти се случат добри неща.

На 10-годишна възраст Ариана е съ-основател на младежката певческа група с цел благотворителност. През 2009 представя и препродава музика и танци за благотворителност заедно с брат си Франки. След като гледа Blackfish, тя призовава феновете си да спрат подкрепата си към SeaWorld и става веган.

Тя е включена в кампания на списание „17“ през март 2013 заедно с Бриджит Мендлър и Кат Греъм, за да спрат онлайн тормоза. През септември 2014 участва в благотворителност на Stand Up to Cancer, представяйки заглавната песен на своя втори студиен албум My Everything  в чест на дядо си, който е починал от рак през юли 2014. Гранде е приела няколко кучета за домашни любимци и насърчава приемането на бездомен домашен любимец.

Ариана предприема действия в подкрепа на правата на LGBT общността. Тя изоставя католицизма заради Кабала, вярвайки, че църквата има непоносимост към хомосексуалистите, като подкрепя брат си, който също е гей. През май 2015 Майли Сайръс и Ариана представят кавър на Don’t Dream It’s Over в помощ на бездомни LGBT младежи.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.