Камен Калев в търсене на другото лице

| от |

Българският режисьор Камен Калев не е правил филм от 2011 година, когато по родните кина излиза „Островът“. И макар в него да участваt наистина красивата Летисия Каста и датчанинът Туре Линдхарт, „Островът“ е посрещнат със смесени чувства от публиката и критиката.

Може би защото е неизбежно и всеки сравнява втория филмов проект на режисьора с първия, който му донесе слава  – „Източни пиеси“. Разликата между двата е обозрима. Дори и като пренебрегнем факта, че в „Източни пиеси“ актьори почти няма, Калев използва натуршчици, а в „Островът“ кани две европейски звезди.

В последния си филм „С лице надолу“, който излиза по кината този петък (16.10.), Калев сякаш взима най-доброто от двата си предишни проекта. Но ако очаквате да видите „Източни пиеси“, ще останете разочаровани. „С лице надолу“ не е това.

В новия си филм Калев кани европейска звезда за главната роля – французинът Мелвил Пупо играе дребен трафикант, който е хванат от френската полиция и обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да се измъкне от затвора той решава да им съдейства за прихващането на канал за трафик на момичета от България в посока Западна Европа. За да бъде максимално достоверен в начинанието си, той се запознава с млада българска проститутка от ромски произход  във Франция, която взима със себе си. Тя е Сехер Небиева.

Сехер е изключително млада и ако трябва да съдим за таланта й само по ролята, която прави в „С лице надолу“, то мога спокойно да кажа, че тя е страшно талантлива. Химията между младата Сехер и Мелвил, като двамата дори не говорят на един и същ език е осезаема. Истинска. Разликата във възрастта, социалното положение, опитът, езиковата бариера, нищо не може да ги спре.

Ако има нещо, което Камен Калев прави по-добре от всички, то е да подбира каста си изключително на място. Наречете го интуиция, той просто го умее. Защото добрата химия и изпълнения не важат само за основните му актьори, а за целия състав във филма. Няма един грешен човек, който да е застанал пред камерата на Калев. И зрителят веднага го вижда. По пример на „Източни пиеси“ и тук той решава да използва истински хора, а не актьори и търси верните лица и тон дълго време. Но търсенето дава прекрасен резултат – целият му актьорски състав до най-дребния човек е прекрасен.

„С лице надолу“ е суров, битов, озвучен от чалга и улиците на Североизточна България. Самият Камен Калев базира сценария си на истински случки, които проучва дълго време преди да седне и да работи по проекта.

И въпреки че в сценарно отношение филмът има няколко дупки, които зрителят има нужда да попълни сам, то „С лице надолу“ тече плавно. Не ти доскувача, защото нещо се случва постоянно. Сюжетната линия на неосъществилата се любовна история и трафикът на момичета се преплитат, за да доведат нещата до финал. За някои неочакван, но някак логичен.

Камен Калев е от режисьорите, които не бързат. Нито в правенето на филми, нито в тяхното разказване. И това работи в негов плюс. Освен това винаги се заема с нещо, което му е интересно, а това си личи. 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Мадона стана жена на годината според Billboard

| от chronicle.bg |

Поп-иконата Мадона спечели наградата за „Жена на годината“ на списание Billboard. Певицата определи като едно от най-големите предизвикателства пред себе си това да бъде добра майка.

„За мен винаги е било сериозно предизвикателство да бъда майка и същевременно певица“, каза тя, приемайки наградата.

58-годишната певица, която има четири деца, през март приключи световното си турне „Rebel Heart“, което включваше 82 концерта. Междувременно водеше съдебна битка с жившия си съпруг – режисьора Гай Ричи, за попечителството над 16-годишния им син Роко. Именно по време на турнето той пожела да живее при баща си в Лондон. По време на престоя си в британската столица синът на Мадона беше заловен с трева и прекара извстно време в ареста. Битката за попечителство приключи през септември.

Всяка година Billboard раздава наградите си на жени със значителен принос към музикалната индустрия, които са вдъхновение за други жени.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.