Калфин: Хората ми дават доверие, за да направя живота им по-добър, не да съм верен

| от |

Уважаеми другарю Станишев,

Моля моята кандидатура да бъде изтеглена от по-нататъшните партийни процедури за съставяне на листата за предстоящите през май избори за Европейски парламент, така започва обръщението на евродепутатът Ивайло Калфин на  личната му страница в интернет.
Калфин

Решението ми не се дължи на процедурни причини. Бих искал единствено да спомена, че строгото прилагане на утвърдените критерии не би позволило издигането на моята кандидатура. Приемам преценката на Националния съвет като безпартиен да не участвам в обсъждането на критериите, по които се издигат кандидати за членове на ЕП, в подготовката на предизборната платформа за следващите избори, както и в изработването на подробен, аналитичен и публичен отчет за дейността на представителите на Коалиция за България през приключващия мандат на ЕП. Благодарен съм за високата оценка, която получих за досегашната си дейност в разговори с Вас и други членове на ръководството през последните седмици.Искам ясно да подчертая, че нямам никакви претенции и допълнителни очаквания към заявеното от Вас виждане за евентуалното ми място в бъдеща листа.

Решението ми е продиктувано от принципни съображения.Вече имах възможност да ги изложа пред Вас.Моля Ви да съдействате те да станат достояние на партийните членове и партийните организации, много от които издигнаха моята кандидатура отново и към които изпитвам дълбоко уважение и респект.

Скъпи другари,

Преди да изречете тежките думи и оценки за решението ми да не участвам в листата на БСП, а да създам друга алтернатива за предстоящите европейски избори,

ви моля да се спрете за момент и да се опитате да приемете аргументите за едно много трудно, но дълбоко премислено и направено с абсолютно убеждение действие. Надявам се да го направите така, както и аз съм приемал вашите аргументи, критики, очаквания, изисквания към БСП и нейното участие във властта.

Всички ние сме емоционални в политиката

Искаме политиката да промени живота ни към добро, разчитаме, че когато БСП е в управлението, то върви правилно, когато сме в опозиция се борим да се върнем отново на власт. И така вече 25 години. Равносметката е лоша. Обществото ни продължава да е разделено, животът на много хора вместо да се подобри, става по-тежък. Защо? Защо все повече от нашите сънародници губят доверие в политиката и политиците и търсят непрекъснато нови лица и нови партии, въпреки че и новите се оказват още по-бързо намразвани? Защо преди 20 години в българския парламент имаше авторитетни, доказали се, обичани хора, макар и от различни партии, а днес трудно изброяваме имената на 15-20 народни представители дори от нашата собствена парламентарна група? Защо българските граждани, включително социалистите не вярват на институциите?

Моят отговор е следният: защото страната ни непрекъснато сменя посоката и се движи много бавно напред

Защото нямаме национални приоритети, национална кауза, защото не сме обединени и консолидирани зад една цел. Защото много политици и партийни лидери направиха от политиката бизнес докато накрая станаха зависими от бизнеса. Защото чувството за онеправданост и цинизъм във властта обзема все повече българи. Можем ли да кажем, че само другите са виновни, а ние не сме? Каква е цената на компромисите, които се правят заради коалиции, заради бизнесмени с много власт и пари, заради лични конфликти и амбиции? Днес управлението връща ли доверието на хората? Имаме ли чувството за прозрачност, безпристрастност, за това, че държавата върши основната си функция – да защитава интересите на всички български граждани – в националните граници и извън тях?

Можем да продължаваме така още. Докато силата на демографския срив трайно ни превърне в слабо и разделено общество – на малко богати и много бедни. Докато още едно поколение се загуби в прехода и трудно преживее старините си. Докато много образовани и активни хора предпочитат да изберат друга страна от свободния европейски трудов пазар. Но може и по някакво чудо да се събудим. Да определим националните си цели и да наложим на сменящите се политици да ги спазват. Да не позволяваме на политиците да правят каквото си искат, а за каквото са изпратени. Да се опитаме да си планираме живота за 10-15 години напред. Да прочистим политиката и да върнем доверието в институциите. За мен е важно да върнем самочувствието и на тези, които се определят като леви.

Зная, че всички сме съгласни по тези неща. Говорим ги по избори, пишем ги по предизборни програми. И колкото повече ги говорим и пишем, толкова повече става обратното. Докато политическите думи се превърнат в клишета. Наред с положителните социални мерки, настоящото управление допусна и допуска тежки грешки, които задълбочават недоверието на хората. Като активен участник в политиката през последните години, аз имам отговорност за това състояние на нещата.

За мен политиката и социалдемокрацията са кауза, а не начин на препитание

Ако си търсех топло място, аз щях да се скрия в партийната листа, да шушукам за проблемите, вместо да говоря високо за тях, да правя ежедневни компромиси с доверието на хората, които са ме избрали. Винаги съм мислел, че хората ми дават доверието си, за да променя живота им, а не за да бъда верен на партийното ръководство, дори когато имам критики към него. Да, аз съм издиган и избиран от членовете на БСП за депутат, за министър, за кандидат за президент. Във всеки един от тези мандати аз съм работил с всички сили и цялото си сърце за БСП – за членовете и хората, които подкрепят БСП. Навсякъде съм постигал резултати, които са видими и измерими. Навсякъде съм бил честен и всеотдаен в това, което съм правил. Не успях обаче да променя страната по начина, по който си представях.

Днес пред мен има две възможности. Първата е да се откажа – както направиха много честни хора, които се занимаваха с политика през последните десетилетия. Готов съм на това, но след като се убедя, че съм изчерпал всяка възможност за промяна.

Втората възможност е да направя още един опит. Да се постарая да убедя тези, които са готови да се борят за левицата и за страната, че има начин за промяна.

Аз не съм предател

Предатели са тези, които бързо забравят обещанията, които са дали пред хората и гузно си крият мненията зад партийната дисциплина и коалиционните особености. Предатели са тези, които не се смущават от факта, че БСП и левицата въобще, вече близо 20 години не могат да претендират за самостоятелно отговорно управление. Тези, които дори и в коалиция отказват да я направят публична, за да запазят достойнството на партията и нейните членове. Те са истинските предатели.

Партийното единство не е мантра. То е необходимо, за да даде възможност за провеждане на ясна политика. Когато единството води до трайно свиване на избирателната подкрепа и до все по-тежки коалиционни компромиси, тогава очевидно има проблем.

На тези, които се опасяват за единството, бих отговорил с въпроса дали единството или авторитетът и електоралната тежест на левицата е по-важно. Българските граждани имат право на избор. Никой не може да претендира за монопол върху тяхното представителство. Алтернативата, която аз защитавам е социалдемократическа. Основен политически опонент ми е ГЕРБ и десницата. При успех и двете листи – на АБВ и БСП ще работят в една и съща парламентарна група в Европейския парламент – тази на социалистите и демократите.

Скъпи другари,

След като прочетете аргументите ми, вече можете да ме съдите. Не се сърдя дори на най-острите мнения. Не съм наивен и зная с какво се заемам и какви са рисковете, които поемам. Длъжен съм са вложа това, което имам – авторитетът, изграден заедно с вас в една важна за мен кауза – увеличаване на доверието в левицата и връщане на авторитета на българската държава.

С уважение,
Ивайло Калфин

14.1.2014 г.
София

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?