Какво трябва да направи Западът за Украйна?

| от |

5f05a724b15b

Джон Хърбст, Уилям Грийн Милър, Стивън К. Пайфър и Уилям Б. Тейлър-младши, в. „Ню Йорк Таймс“

Авторите са бивши посланици на САЩ в Украйна. Джон Хърбст (2003-2006 година) е директор на Центъра за сложни операции в Академия за национална отбрана. Уилям Грийн Милър (1993-1998 година) е старши научен сътрудник в Международния научен център „Удроу Уилсън“. Стивън К. Пайфър (1998-2000 година) е директор на Инициативата „Брукингс“ за оръжеен контрол и неразпространение на оръжията за масово поразяване. Уилям Б. Тейлър-младши (2006-2009 година) е вицепрезидент за Близкия изток и Африка в Института на САЩ по мира.

Украйна е на ръба да излезе от контрол. Проевропейският протест, който започна преди повече от два месеца на централния площад в Киев, се превърна в по-широка гневна съпротива срещу авторитарната политика на президента Виктор Янукович. Ако САЩ и ЕС искат да съдействат за мирно решаване на кризата, те трябва да използват влиянието си сега. В противен случай ситуацията може още да се влоши до момент, в който Западът няма да бъде нищо повече от зрител.

След провала на първоначалните строги мерки в края на ноември правителството на Янукович протакаше, използваше сила и едва наскоро предложи политически диалог. Това не свърши работа. След като правителството доведе още полиция в Киев, протестиращите станаха нетърпеливи и нападнаха полицейските линии. Те пренебрегнаха призивите към спокойствие на опозиционните лидери Виталий Кличко и Арсений Яценюк. При сблъсъците в Киев загинаха няколко протестиращи, стотици бяха ранени, а протестите обхванаха цялата страна.

Като знак, че разбира колко несигурно е положението му, Янукович започна да прави отстъпки – включително предложение да оттегли законите, прокарани през парламента на 16 януари, които сериозно ограничават политическата опозиция. Тези отстъпки можеха да помогнат да се уталожи кризата преди месец или дори преди две седмици. Сега обаче правителството предлага прекалено малко и прекалено късно. Дори предложението на премиера Микола Азаров във вторник да подаде оставка изглежда малко вероятно да успокои протестиращите.

В книгата си „Анатомията на революцията“ Крейн Бринтън прави известния извод, че при революциите радикалите заменят умерените, а след това губят срещу привържениците на авторитарното управление. Дали Украйна навлиза в революция или не, контролът на умерените очевидно отслабва.

Ако Западът иска мирно уреждане, което да върне Украйна на пътя към демокрацията, преди да се стигне до масово насилие, това е моментът за действие. Вашингтон и Брюксел трябва незабавно да координират усилията си за няколко послания.

Първо, представители на САЩ и ЕС трябва да покажат на Янукович, че трябва да се въздържа от употребата на сила и да преговаря сериозно, за да се намери решение на кризата. Това означава да подобри последните си предложения. Трябва да предложи общ контрол над органите за сигурност с опозицията. Трябва да даде конкретни гаранции, че президентските избори през 2015 година ще бъдат свободни и честни, включително че Кличко може да се кандидатира, и че бившият премиер Юлия Тимошенко ще бъде освободена от затвора.

Второ, американските и европейските представители трябва пряко да общуват с вътрешния кръг на Янукович и да подчертаят, че те трябва да действат веднага, допринасяйки за постигането на споразумение, или да се изправят пред визови и финансови санкции от страна на Запада. Вашингтон започна добре на 22 януари, когато обяви отмяната на визи за чиновници, свързани с употребата на сила. Трябва да добави и финансови санкции и да заплаши да ги насочи към близките до Янукович, както и техните семейства, ако не използват влиянието си за прекратяване на кризата. ЕС трябва да се присъедини; именно в Европа близките до президента украински олигарси държат парите си, купуват луксозни резиденции, пътуват през празниците и изпращат децата си на училище. Хора като олигарха Ринат Ахметов трябва да разберат, че имат личен интерес от намирането на мирно, демократично решение.

Трето, американските и европейски представители трябва да окажат натиск върху опозицията, за да не поиска прекалено много. Те трябва да оставят на Янукович път за отстъпление. Той все още може да разпореди на полицията да тръгне срещу протестиращите. Макар че това със сигурност ще ускори оттеглянето му от поста, това може да означава още кръвопролития и да увеличи натиска върху украинското единство.

Четвърто, ЕС вече е взел правилната стъпка да изпрати Щефан Фюле, комисаря по разширяването, в Киев като посредник между страните. Брюксел трябва да поддържа високопоставен екип в Киев, докато трае кризата. Паралелно американски и европейски дипломатически представители трябва да покажат, че наблюдават улиците на Киев: това затруднява правителството да предприеме силови мерки и улеснява опозиционните лидери да контролират по-малко дисциплинираните протестиращи.

На пето място, Вашингтон и Брюксел имат нужда от координирано послание към Москва. Западът трябва да бъде откровен с президента Владимир Путин за действията си. Европейските лидери трябва да предупредят Путин да не предприема стъпки, които ще утежнят кризата, послание, което трябва да изпрати и президентът Обама. Путин трябва да разбере, че груби действия спрямо Украйна ще хвърлят сянка над надеждите му като домакин на Зимните олимпийски игри 2014 година, които ще се проведат в Сочи следващия месец.

Западното влияние в Украйна е реално, но ограничено и може да отслабне. САЩ и ЕС трябва да го приложат в този момент, иначе Западът може да се окаже в положение да гледа как Украйна бива обхващана от широкоразпространено насилие, което не може да спре.

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

Маргарет Атууд за антиутопиите и завръщането на тоталитаризма

| от chronicle.bg, по БТА |

Светът е по-близо от всякога до тоталитаризма от 30-те години на миналия век, каза във Франкфурт канадската писателка Маргарет Атууд, която ще получи престижна германска литературна награда, предаде Ройтерс.

Антиутопичният роман „Историята на прислужницата“ (1985 г.) от Маргарет Атууд се върна в списъка на бестселърите, след като по него беше заснет сериал. Той е за тоталитарно бъдеще, в което млади момичета се изпращат в сексуално робство на богати семейства. Избирането на Доналд Тръмп за президент приближи сюжета до действителността заради опитите в някои щатове да бъде ограничено правото на жените да правят аборт.

„По-близо сме до 30-те години на миналия век, отколкото когато и да било след това“ – каза Маргарет Атууд на пресконференция, като направи паралели с фашистките и комунистически режими в части от Европа. „Хората в Европа гледаха на САЩ като на пример за демокрация, свобода, откритост и не искаха да повярват, че нещо такова може да се случи там. Сега обаче времената се променят и аз съжаление става все по-възможно да мислим по този начин“ – добави Маргарет Атууд.

Маргарет Атууд е на Франкфуртския панаир на книгата, за да получи Наградата за мир от Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите утре. Тя й беше присъдена за „политическата интуиция и прозорливост, когато става въпрос за опасни скрити тенденции и течения“.

Сред предишните лауреати на наградата са Орхан Памук, Сюзан Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел. Миналата година я спечели Каролин Емке.
Маргарет Атууд спечели наградата „Букър“ за романа „Слепият убиец“ през 2000 г. Други нейни популярни романи са „Ясновидката“, „Наричаха я Грейс“, „Одисеята на Пенелопа“. Тя написала повече от 40 книги – романи, поезия, есета.

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

8 тайни на успеха: Колко е важен етикетът с Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

Цялото интервю с Валентин Игнатов четете в Webcafe.bg.