Какво става в Босна?

| от |

Барикади, горящи автомобили и сгради, полицаи с бронижилетки: подобни кадри от Босна не бяхме виждали от войната през 1990-те години. От няколко дни босненците протестират срещу корупцията, мизерията и безработицата, пише Дойче веле.

sarajevo, dim, vatra

В четвъртък (06.02.) в град Тузла в северната част на Босна и Херцеговина се стигна до тежки сблъсъци между демонстранти и полицаи. Хиляди хора, сред които много работници на приватизирани и фалирали предприятия в града, излязоха на протест срещу корупцията, тежкото икономическо положение и високата безработица в страната. При сблъсъците бяха ранени над 100 полицаи и около 30 демонстранти. Протестите в Тузла започнаха в сряда вечерта (05.02.). А в петък (07.02.) на протест излязоха и хора в други градове на страната – в знак на солидарност с демонстрациите в Тузла. В Сараево протестиращи подпалиха автомобили и правителствени сгради, изпотрошиха рекламни пана, трамвайни спирки, улични телефони.

Как се стигна дотук?

Град Тузла, където започнаха протестите, беше един от най-значимите индустриални центрове в бивша Югославия. Фирми като „Polihem“, „DITA“, „Konjuh“ и „Resod-Guming“ определяха облика на града и носеха успехи за целия регион. Хората ги наричаха „фабрики за пари“. Сега обаче работниците от тези предприятия излязоха на протест, защото работодателите им се провалиха. Но не защото нямат поръчки или няма търсене. Провалиха се заради корупцията и шуробаджанащината, властващи от години. Сега чашата на търпението просто преля: работниците от „Polihem“, „DITA“ и „Resod-Guming“ не са получавали заплати от над една година и вече не са здравно осигурени.

Преди войната в Босна фирмата „Polihem“ осигуряваше работа на над 1 200 души и можеше да се похвали с годишен оборот от над 60 милиона евро. Фирмата има голямо стратегическо значение за местната икономика, защото произвежда киселини и основи, необходими за работата на електроцентралата на въглища в Тузла. Шефът на местния синдикат Сакиб Копич казва, че по време на войната работниците са изкупили 49 процента от акциите на предприятието и така в банковите сметки на фирмата се събрала огромна сума.

След войната обаче босненските политици започват приватизация на големите фирми. Първоначално поемат контрола върху държавните предприятия. „Правителството в Тузла назначи нови директори, които не бяха специалисти. В замяна на това бяха верни на политическата линия. Фирмата натрупа огромни дългове, най-вече към електроснабдителната индустрия на Босна. Навремето трябваше да купуваме киловатчас за 18 босненски пфенига (9 евроцента), докато други фирми плащаха само по 4 пфенига“, казва Копич.

tuzla, 07062014

Перачници на пари

Високата задлъжнялост на „Polihem“ прави фирмата зависима от политиците. Не след дълго държавната агенция за приватизация намира купувач – полската фирма „Organic Trade“. Поляците купуват предприятието само за 11 милиона босненски марки. Създават дъщерната фирма „Organika BiH“ и обещават да инвестират 70 милиона евро и да създадат нови работни места. Малко след това обаче новият собственик започва масови уволнения с аргумента, че продуктите на фирмата не се продават добре на световните пазари.

Същевременно дъщерната фирма получава големи кредити от банките, като гарант за заемите ѝ е „Polihem“. В крайна сметка се стига дотам, че банките си вземат своето и разпродават машините като старо желязо. „“Polihem“ беше превърнат в перачница на пари. И зад всичко това стои мафията в Тузла, която си изпра парите от съмнителните сделки. Предполагаемият собственик от Полша не е стъпвал в Тузла нито един път. Имаме свидетелски показания за всички безобразия и сме ги предали на прокуратурата“, казва Копич. Въпреки това досега не се е случило нищо по въпроса.

Подобна е и ситуацията с производителя на перилни препарати „DITA“, една от водещите фирми в бивша Югославия. След войната в предприятието работят 786 души, които с годините изкупуват над половината от фирмените дялове. „Независимо от това, политиците определяха ръководството“, казва представителят на синдиката Джевад Мехмедович. „Политиците уволниха способната директорка и на нейно място назначиха партиен функционер. И всичко тръгна с галавата надолу“, казва Мехмедович.

„От самото начало приватизационният процес беше подхванат по един абсолютно грешен начин. Така например в Босна юридически е възможно да купиш фирма под себестойността ѝ. Или пък да придибиеш само 30 процента от дяловете и въпреки това да я управляваш като едноличен собственик“, казва главният редактор на босненския сайт „Капитал“ Синиша Вукелич. „За инвеститорите не беше важно да спасят придобитото предприятие. Те искаха бързо да спечелят много пари. Уволниха работници и разпродадоха машини и парцели“, добавя той.

Протестите продължават

Босненските политици все още не са казали нито дума за протестите. Все пак местното правителство в Тузла организира кръгла маса и иска да посредничи между собствениците на предприятията и демонстрантите. Хората в Босна обаче са скептично настроени. Те продължават да демонстрират. Ето как бедността създава по-скоро необичайно за Босна и Херцеговина единство.

sarajevo, vatra

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Ще има ли промени в европейските турнета на звездите?

| от chronicle.bg с БТА |

Заради атентата на концерта на Ариана Гранде в Манчестър групата Blondie и бандата Take That анулираха вчера концертите си съответно в Лондон и Ливърпул, за да изразят съпричастност с жертвите, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Take That анулират и концертите си на 25 и 27 май в Манчестър.

Турнето на Ариана Гранде засега не е анулирано, нито отложено. Гранде и екипът й в момента са фокусирани предимно върху жертвите на атентата, а не върху турнето. Засега не е ясно какво ще стане с концерта в четвъртък в Лондон, пише АП.

Селин Дион обяви, че няма да промени датите на европейското си турне, обхващащо Копенхаген, Стокхолм, Лондон и Париж и включващо концерт на 25 юни в Манчестър Арена.

Фил Колинс няма да отменя концерта си в Ливърпул на 2 юни и петте си концерта в Лондон, започващи на 4 юни.

Iron Maiden също ще пеят, като е планирано, днес в Кардиф и на 27 и 28 май в Лондон.

Guns N’ Roses, които са на турне и ще пеят в Дъблин, Лисабон, Мадрид, Цюрих, Мюнхен, Лондон и Париж, не планират никаква промяна в програмата си, каза техен представител.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Швеция е в Airbnb. Цялата.

| от chronicle.bg |

В Швеция съществува конституционно право наречено „allemansrätten“. С две думи то представлява правото на свободно движение в страната. Всеки може да се разхожда, да кара колело или да опъне палатка почти навсякъде. Единственото изключение са частните жилища и обработваемата земя.

За да разкажат на целия свят за това шведите са сътворили уникална рекламна кампания, в която… включват цялата страна в Airbnb.

Това не е първата нестандартна реклама на шведския туризъм. Миналата година Швеция създаде „Шведския номер“, на който отговаряше произволен жител на страната.

Тази година Visit Sweden работи в тандем с Airbnb, където рекламира 9 различни вида туризъм – от трудно достъпните гори във Вармланд през западното крайбрежие до панорамните гледки в близост до Националния парк Скюлескоген.