Какво очакваме от Тарантино

| от |

Освен „Омразната осморка“, разбира се.

Когато някой ти каже, че Куентин Тарантино подготвя т. нар. спагети-уестърн, е нормално да се ентусиазираш. Това е неговото второ заиграване с жанра, който датира от миналия век, първото беше„Джанго без окови“, което поставя високи очаквания към „Омразната осморка“.

 

Дали новата вариация на маестро Тарантино с този жанр ще се увенчае с триумф? Може да се обзаложите. Тарантино е доказал, че може да направи всичко, стига то да го вълнува достатъчно и за разлика от някои други режисьори не е помръднал и на йота от шедьоврите, които правеше едно време.

Някъде между протестите в Ню Йорк срещу полицейското насилие и разправиите с органите на реда, режисьорът обяви две важни неща. Първото е, че планира да направи трета част на абсолютния си „Kill Bill Vol. 1“.

Много хора пропуснаха опита на Тарантино за правене на кино в стила на японската манга, а не е редно. Ако има някой, който може да направи игрална версия на онова леко извратено японско изкуство, то това е именно Тарантино. Ето и любопитен факт. В началото режисьорът планира да направи филма си наистина с елементи от аниме – движещата се анимационна версия на мангата – но тъй като това изкуство се прави само от японци, той не успява да се пребори с Изтока. Затова пък прави най-добрата версия на това, което мангата и японското кунг фу могат да предложат.

„Kill Bill Vol. 3“ е нещо, което доскоро беше само във фантазиите на почитателите на Тарантино и филма му. „Абсолютно е възможно това да се случи. Наскоро започнах да го виждам като възможност. В крайна сметка персонажът на Беатрикс Киддо мина през много неща и смятам, че заслужаваше малко покой. Цялата идея за дългата пауза между филмите е персонажите също да остаряват.“ , казва Тарантино в „What the Flick!?”.

Дали бихме гледали Kill Bill Vol. 3“? Разбира се. Тарантино разказва в интервюто и за евентуалната идея накъде би могъл да се развие сюжетът на третата част, но ние предпочитаме да бъдем изненадани.

The Hateful Eight

Второто важно нещо, което режисьорът обяви наскоро, е евентуална колаборация с телевизията. Случайност? Не мисля.

Новото тв изкуство и сериалите като цяло, изживяват своите наистина златни години, а Тарантино никога не е крил, че това е негова слабост. Може би най-добрите два епизода на „От местопрестъплението“ в наистина „златните години“ на сериала, са режисирани именно от Тарантино. Става дума за пети сезон и епизодите 24 и 25 – препоръчвам ги. Дори да не сте гледали нищо от „От местопрестъплението“ и да отричате този сериал като „комерсиален булшит“, тези епизоди си заслужават всяка напрегната минута. Преди това Тарантино прави и един епизод от „Спешно отделение“  – разбира се, отново в най-доброто време на сериала.

Въпреки тези три епизодични шедьовъра за малкия екран, самостоятелен сериал в най-доброто време за западната телевизия, е нещо съвсем различно.

Има вероятност третата заигравка със спагети-уестърна от страна на мистър Тарантино, да е именно за малкия екран. От много години режисьорът планира да адаптира романа Forty Lashes Less One“ на Елмор Ленард. „Притежавам правата за адаптацията на книгата от известно време и смятам, че времето й май е дошло. Твърде е възможно именно тя да е третият ми уестърн. Дори обмислям да направя този проект за телевизия, под формата на минисериал, който да е в рамките на шест до осем часа.“

Предвид, че към телевизията вече посегна и Уди Алън, М.Найт Шаямалан – чийто „Уейуърд Пайнс“ препоръчвам, някак е в реда на нещата и Тарантино да получи своето време, което за зрителите ще бъде абсолютно удоволствие.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.