Какво общо има Анна-Фрид Люнгстад от АВВА с програмата „Лебенсборн“?

За пет години между 1940г. -1945г. в малка Норвегия се появяват на бял свят 12 000 бебета. Техните бащи са военно -служещи от СС и Германския Вермахт. Повечето от децата се раждат в специални родилни домове – филиали на Химлеровата организация и фабрика за расови деца по програмата „Лебенсборн“ – в превод означава „Източник на живот“.

Едно от тези деца е Анна-Фрид Люнгстад – брюнетката от шведската култова група АВВА. Тя е дете на фелфебел Алфред Хаас . Майката Сини Люнгстад е норвежка, а след оттеглянето на Алфред заедно с частта му от немските окупационни войски в Норвегия (гарнизоните там са наброявали общо около 400.000 души), тя бяга в Швеция. Това е страна, в която анти-немските настроения не се проявяват толкова бурно и силно, както в останалите европейски държави след Втората Световна Война. Сини Люнгстад е заедно с майка си и малката Анна-Фрид. Устройва се да работи като сервитьорка в едно кафене, но скоро се разболява и умира едва на 21г.

„Имах страшно малко приятели като малка“ спомня си Фрида – ‘‘Не съм прекарала никак весело детство, живях заедно с баба, бяхме бедни. През цялото време ми се струваше, че всичко наоколо не е на мястото си и не е както трябва. Мислех си, че около мен няма нищо, което да заслужава да бъде обичано“.

Малката Фрида е знаела от близките си, които са и разказвали, че баща и е германец, както и историята, че е бил моряк и е потънал някъде в морето.

Фрида живее с тази мисъл до 1977 година. Тогава навсякъде по света „АВВА“ вече са известни, а в пресата се печатат стотици статии и се публикуват хиляди снимки от техни концерти.
Нейния полубрат, за чието съществуване тя все още не знае – Петер Хаас от Германия, си купува брой на тинейджърското списание „Bravo“. В този нов брой са описани подробно биографичните данни на всички членове на групата. Точно там Петер вижда имената на родителите на Фрида и прави връзката по името на баща си и майката на певицата, че именно Анна – Фрид е негова сестра и дъщеря на баща му – Алфред Хаас . По-късно, Фрида се среща с баща си в Германия, но двамата така и не са стават близки приятели. След тази среща изглежда, че те дори не са общували повече.

Какво представлява „Лебенсборн“ – „Източник на живот“?
Хайнрих Химлер- шефът на СС, е един от основните идеолози на „Лебенсборн“. Всъщност, програмата се явява продължение на проекта „Mutter und Kind“ (Майка и дете), започнат още в началото на 1934-та година. Официално, целта на това общество е била борбата с увеличеното количество аборти в Германия, ежегодното число на които е достигнало катастрофалната за държавата цифра от 600.000. Рязкото спадане на нивото на раждаемостта сериозно е обезпокоило „великите умове на нацията“. Пък нали и страната се е готвила за кръвопролитни завоевания и завладяването на целия свят (не само Lebensraum im Osten – „Жизнено пространство на Изток“ – термин на национално-социалистическата пропаганда). А кой ще воюва за страната си, когато жените не раждат войници?! Тогава съзрява идеята за създаване на специални приемни точки, където жените ще могат да раждат и оставят поколението си на държавна издръжка.

Главен лозунг на проекта, призоваващ младите жени на Германия за участие в програмата за повишаване на раждаемостта, е фразата: „Подари дете на фюрера!“

През 1938-ма година, набиращата скорост Германска организация „Лебенсборн“ се разраства до цели девет отдела и е включена в състава на Личния Щаб на Райхсфюрера на СС. За нейни ръководители са били назначени оберфюрер Грегор Ебнер и штандартенфюрера Макс Золман. Скоро след старта на програмата обаче човешките ресурси на Третия Райх са се оказали недостатъчни и считайки от 1941-ва година, „Лебенсборн“ преминала на нов етап. Целта на тази промяна е включвала „понемчването на славянските народи“.

За тези цели е било наредено на офицерите от СС да изземват всички деца, които имат светли очи и коси. Нареждането е касаело Югославия, Чехия, Полша, а от средата на на 1943-та година и СССР. Страшните факти за похищенията на деца направо от улиците се потвърждават от многочислените очевидци на подобни събития. Известни са и случаите, в които от родилните отделения са се взимали пеленачета. Разчитало се е, че по-късно във времето по такъв начин децата няма да знаят кои са истинските им родители, и няма да имат никаква представа от каква националност са.

След раждането на младенците, офицерите от СС по традиция са получавали за подарък сребърна лъжица и сребърна чаша, които се се изготвяли в специална фабрика близо до Мюнхен. А на жените дали живот на четири и повече деца – са се връчвали „Майчински кръст“ и сребърен свещник с гравиран надпис, гласящ: „Ти се явяваш едно звено в нишката на безкрайната верига на поколенията“.

Най-огромни мащаби на човешко-производството, както писах по-горе, е имало в Норвегия, тъй като измежду останалите скандинавски държави, тази страна се е смятала за най-близка по кръв до арийската раса. Дания също е попаднала в расовите планирания на Хитлер и останалите нацистки водачи и теоретици на Райха. Белгийския филиал на „Лебенсборн“ пък е бил открит чак през есента на 1943-та година. Само че това „заведение“ не е било толкова популярно. Във съседна Франция през същото това време също е имало доста извънбрачни деца между французойки и немски войници (около осем хиляди), поради което и там германските „оплодители“ са разкрили нов „филиал“ на фабриката за деца.

След войната, по време на Нюрнбергския процес, членовете на „Химлеровите детски фабрики“ са били съдени по три обвинения: престъпления срещу човечеството, разграбване и присвояване от окупираните чужди територии и принадлежност към СС. След петмесечните заседания, следствие, изучаването на купища документации и разпити на десетки свидетели, американския военен трибунал изнася окончателната си присъда. На 10 март 1948-ва година, Съгласно решението – генералния ръководител на „Лебенсборн“ – „Източник на живот“ Макс Золман, заедно със своите най-близки съратници са оправдани по първите две обвинения и осъдени само за принадлежност към СС.

В наши дни, децата, лишени от родители през тези години, остават без ясната представа откъде са и от каква националност са.
Търсенето на истината продължава.

Николай Крижитски