Какво общо има Анна-Фрид Люнгстад от АВВА с програмата „Лебенсборн“?

| от |

За пет години между 1940г. -1945г. в малка Норвегия се появяват на бял свят 12 000 бебета. Техните бащи са военно -служещи от СС и Германския Вермахт. Повечето от децата се раждат в специални родилни домове – филиали на Химлеровата организация и фабрика за расови деца по програмата „Лебенсборн“ – в превод означава „Източник на живот“.

58

Едно от тези деца е Анна-Фрид Люнгстад – брюнетката от шведската култова група АВВА. Тя е дете на фелфебел Алфред Хаас . Майката Сини Люнгстад е норвежка, а след оттеглянето на Алфред заедно с частта му от немските окупационни войски в Норвегия (гарнизоните там са наброявали общо около 400.000 души), тя бяга в Швеция. Това е страна, в която анти-немските настроения не се проявяват толкова бурно и силно, както в останалите европейски държави след Втората Световна Война. Сини Люнгстад е заедно с майка си и малката Анна-Фрид. Устройва се да работи като сервитьорка в едно кафене, но скоро се разболява и умира едва на 21г.

59

„Имах страшно малко приятели като малка“ спомня си Фрида – ‘‘Не съм прекарала никак весело детство, живях заедно с баба, бяхме бедни. През цялото време ми се струваше, че всичко наоколо не е на мястото си и не е както трябва. Мислех си, че около мен няма нищо, което да заслужава да бъде обичано“.

Малката Фрида е знаела от близките си, които са и разказвали, че баща и е германец, както и историята, че е бил моряк и е потънал някъде в морето.

Фрида живее с тази мисъл до 1977 година. Тогава навсякъде по света „АВВА“ вече са известни, а в пресата се печатат стотици статии и се публикуват хиляди снимки от техни концерти.
Нейния полубрат, за чието съществуване тя все още не знае – Петер Хаас от Германия, си купува брой на тинейджърското списание „Bravo“. В този нов брой са описани подробно биографичните данни на всички членове на групата. Точно там Петер вижда имената на родителите на Фрида и прави връзката по името на баща си и майката на певицата, че именно Анна – Фрид е негова сестра и дъщеря на баща му – Алфред Хаас . По-късно, Фрида се среща с баща си в Германия, но двамата така и не са стават близки приятели. След тази среща изглежда, че те дори не са общували повече.

Какво представлява „Лебенсборн“ – „Източник на живот“?
Хайнрих Химлер- шефът на СС, е един от основните идеолози на „Лебенсборн“. Всъщност, програмата се явява продължение на проекта „Mutter und Kind“ (Майка и дете), започнат още в началото на 1934-та година. Официално, целта на това общество е била борбата с увеличеното количество аборти в Германия, ежегодното число на които е достигнало катастрофалната за държавата цифра от 600.000. Рязкото спадане на нивото на раждаемостта сериозно е обезпокоило „великите умове на нацията“. Пък нали и страната се е готвила за кръвопролитни завоевания и завладяването на целия свят (не само Lebensraum im Osten – „Жизнено пространство на Изток“ – термин на национално-социалистическата пропаганда). А кой ще воюва за страната си, когато жените не раждат войници?! Тогава съзрява идеята за създаване на специални приемни точки, където жените ще могат да раждат и оставят поколението си на държавна издръжка.

60

Главен лозунг на проекта, призоваващ младите жени на Германия за участие в програмата за повишаване на раждаемостта, е фразата: „Подари дете на фюрера!“

През 1938-ма година, набиращата скорост Германска организация „Лебенсборн“ се разраства до цели девет отдела и е включена в състава на Личния Щаб на Райхсфюрера на СС. За нейни ръководители са били назначени оберфюрер Грегор Ебнер и штандартенфюрера Макс Золман. Скоро след старта на програмата обаче човешките ресурси на Третия Райх са се оказали недостатъчни и считайки от 1941-ва година, „Лебенсборн“ преминала на нов етап. Целта на тази промяна е включвала „понемчването на славянските народи“.

За тези цели е било наредено на офицерите от СС да изземват всички деца, които имат светли очи и коси. Нареждането е касаело Югославия, Чехия, Полша, а от средата на на 1943-та година и СССР. Страшните факти за похищенията на деца направо от улиците се потвърждават от многочислените очевидци на подобни събития. Известни са и случаите, в които от родилните отделения са се взимали пеленачета. Разчитало се е, че по-късно във времето по такъв начин децата няма да знаят кои са истинските им родители, и няма да имат никаква представа от каква националност са.

След раждането на младенците, офицерите от СС по традиция са получавали за подарък сребърна лъжица и сребърна чаша, които се се изготвяли в специална фабрика близо до Мюнхен. А на жените дали живот на четири и повече деца – са се връчвали „Майчински кръст“ и сребърен свещник с гравиран надпис, гласящ: „Ти се явяваш едно звено в нишката на безкрайната верига на поколенията“.

Най-огромни мащаби на човешко-производството, както писах по-горе, е имало в Норвегия, тъй като измежду останалите скандинавски държави, тази страна се е смятала за най-близка по кръв до арийската раса. Дания също е попаднала в расовите планирания на Хитлер и останалите нацистки водачи и теоретици на Райха. Белгийския филиал на „Лебенсборн“ пък е бил открит чак през есента на 1943-та година. Само че това „заведение“ не е било толкова популярно. Във съседна Франция през същото това време също е имало доста извънбрачни деца между французойки и немски войници (около осем хиляди), поради което и там германските „оплодители“ са разкрили нов „филиал“ на фабриката за деца.

След войната, по време на Нюрнбергския процес, членовете на „Химлеровите детски фабрики“ са били съдени по три обвинения: престъпления срещу човечеството, разграбване и присвояване от окупираните чужди територии и принадлежност към СС. След петмесечните заседания, следствие, изучаването на купища документации и разпити на десетки свидетели, американския военен трибунал изнася окончателната си присъда. На 10 март 1948-ва година, Съгласно решението – генералния ръководител на „Лебенсборн“ – „Източник на живот“ Макс Золман, заедно със своите най-близки съратници са оправдани по първите две обвинения и осъдени само за принадлежност към СС.

В наши дни, децата, лишени от родители през тези години, остават без ясната представа откъде са и от каква националност са.
Търсенето на истината продължава.

Николай Крижитски

 

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.

 

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.