Какво (не) направи ЕС за безработните?

| от |

Много срещи на върха, много приказки и добри намерения, но малко резултати. През 2013 година ЕС не успя да се пребори с безработицата, особено сред младежите под 25- годишна възраст, обобщава Дойче веле. Може ли Европа да направи нещо?

SPAINAusterityStrikeb2012_large

2013 година беше „черна година“ за европейския трудов пазар. Безработицата в 17-те страни от еврозоната надхвърли 12 процента. Това е и най-високото ниво, измервано досега. Финансовата и дългова криза удариха най-тежко пазарите на труда. Най-силно засегнати са кризисните страни от Южна Европа – Италия, Испания, Португалия и Гърция, твърди гръцкият депутат Константинос Карагунис. Ситуацията в неговата затънала в рецесия родина е катастрофална, казва консервативният политик. „В Гърция сме изправени пред хуманитарна катастрофа. Безработицата е огромна, около 27 процента, а младежката безработица достига 60 на сто. Знам, че и Испания се сблъсква с подобни проблеми“, казва той.

Без изгледи за съществено подобрение

Еврокомисарят Оли Рен прогнозира, че през 2014 година еврозоната ще излезе от рецесията и ще отбележи лек икономически ръст. Това развитие обаче няма да окаже дълготрайно влияние върху трудовия пазар, твърди Оли Рен в есенната си прогноза от ноември миналата година. През 2014 година броят на безработните ще си остане непроменено висок, прогнозира Оли Рен. Безбройните срещи на върха, които държавните и правителствени ръководители посветиха на борбата срещу безработицата и особено на ограничаването на младежката безработица, все още не оказват никакво въздействие върху трудовия пазар.

На последната извънредна среща на върха, проведена през ноември в Париж, домакинът Франсоа Оланд заяви: „Три са ключовите думи за нашата среща: бързина – защото проблемът е спешен, солидарност – защото не искаме да „загубим“ цяло една поколение, и качество – защото искаме да предложим само такива обучения, които действително откриват перспектива пред младежта“, кзаяви президентът. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц предупреди европейските политици за опасните последици от покачващата се безработица:

„Проблемът не засяга само младежите, а и техните семейства и родители. Едно общество, което има средства за спасяване на валутния съюз и финансовата система, трябва да бъде в състояние да даде на младите хора истински и дълготрайни шансове“, каза Шулц. Последното изследване на Евростат потвърждава думите му. Според цифрите от Люксембург, рискът от обедняване в Европа е нараснал драстично. Една четвърт от европейците, или 125 милиона души, са застрашени от бедност. Експертите от Евростат твърдят, че дългосрочните икономически цели на ЕС, залегнали в документа Агенда 2020 са в опасност.

Гаранции за работно място?

Държавните и правителствени ръководители взеха решение за отпускането на допълнителни 6 милиарда евро за заетост и квалификация на европейските младежи. Парите обаче ще отидат само в региони, където младежката безработицата е над 25 процента. С тези финансови средства ще бъдат насърчавани селективно проекти, но едва през идната бюджетна година. Освен това Фрасоа Оланд, Ангела Меркел и сие взеха решение за т.нар. „гаранции за работно място“. Какво означава това? Идеята е, че на всеки младеж, завършил училище, следва максимално бързо /до четири месеца/ да му се предложи практика или допълнителна квалификация.

Много експерти на трудовия пазар намират идеята за симпатична, но извънредно трудно осъществима на практика. „Много от страните-членки нямат трудова администрация, която да е в състояние да реализира тази концепция. Именно в тези държави квотата на безработицата е висока и поради икономическата криза те нямат средства за реализация на концепцията“, казва в разговор с Дойче Веле италианският трудов експерт Масимилиано Маскерини.

Политиците не създават работни места

Eвропейската среща на върха в Париж, посветена на младежката безработица, през 2013-та

Eвропейската среща на върха в Париж, посветена на младежката безработица, през 2013-та

Финландският министър по европейските въпроси Александер Стуб се отнася скептично към опитите на ЕС да съживи трудовия пазар чрез различни инициативи и финансови инжекции. Според него следва да се подкрепят законодателно онези, които създават икономическия ръст – а именно предприемачите и работниците. Предлаганите от него мерки са дерегулация на трудовия пазар, ниски данъци и ограничаване на дълговете, защото това може да подобри конюнктурата и да помогне за създаването на работни места.

Масимилиано Маскерини също няма доверие в краткосрочните програми или скъпо струващите мерки за създаване на временни работни места. Той смята, че много от европейските държави трябва да предприемат сериозни реформи, вместо да се обръщат към Европа за помощ. Маскерини твърди, че много от проблемите са на структурна основа и са се очертавали още преди сегашната рецесия.

Трудовите пазари трябва да бъдат реформирани

„Много от страните-членки се нуждаят от реформи на трудовите пазари, за да решат проблемите си. Трудовите пазари са толкова консервативно регулирани, че младите хора нямат почти никакъв шанс да навлязат в тях. Може да се каже, че в тези страни-членки бъдещето на младежта беше пожертвано на олтара на предишните поколения, които живяха над възможностите си“, казва Масимилиано Маскерини. Защитата срещу уволнения е твърде обхватна, а сключването на гъвкави трудови договори често е почти невъзможно, допълва той.

Все пак в Европа има и единични проекти, подхванати от частната икономика. С помощта на германски фирми в Испания и Гърция бяха създадени центрове за обучение. Германски фирми вербуват целенасочено стажанти от други европейски страни за вакантните работни места в Германия. Това обаче не успя да доведе до някакъв голям пробив през 2013 година. Защото въпреки отворените граници на стария континет само два до три процента от всички европейци работят в чужбина. Еврокомисарят за заетостта и социалните въпроси Ласло Андор вече обяви, че ще работи за премахване на бюрократичните пречки пред започването на работа в чужбина.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.