Какво направи Дилма за Бразилия

| от |

Майкъл Рийд, списание „Икономист“

През октомври 2012 г. бях в Ресифе и се срещнах с Едуарду Кампуш. След като говорихме за неговата равносметка като губернатор на Пернамбуко, го попитах за президентските избори в Бразилия. Предпочете да говори конфиденциално. „Фернандо Енрике спечели втори мандат, защото се справи с инфлацията. Лула спечели втори мандат, защото извади милиони хора от бедността“, каза той.

„А какво постигна Дилма?“. „Отвори много теми, но не затвори нито една“. Дилма Русеф, която бразилците наричат просто Дилма, е фаворитка за изборите. Острият политически инстинкт на Кампуш съумя да види в слабостта на Русеф благоприятна възможност за самия себе си, но самолетна катастрофа през август сложи трагичен край на живота му. И все пак въпросът „Какво постигна Дилма?“ се задаваше през цялото време на предизборната кампания. Президентката успя да даде само половинчат отговор. И поради това ми се струва, че на 26 октомври вероятно ще загуби от Аесио Невеш на втория тур на изборите.

Това все още не е най-разпространеното мнение. Анализаторите се убедиха сами в неуязвимостта на Дилма. Твърди се, че действащите президенти в Латинска Америка не губят (това се е случвало само на двама от 1990 г.). Управляващата Партия на трудещите има най-много пари и най-добрите пропагандатори. В лицето на Луис Инасио Лула да Силва, нейния ментор и политически съюзник, Дилма има най-ефективния активист в Бразилия, единствения политик, способен да говори на езика на бедните маси и на не толкова бедните, на жителите на североизтока и на периферията на големите градове. Те са благодарни на Лула и на Партията на трудещите се за десетилетието на бърз икономически растеж и амбициозни социални програми, до които сега имат достъп около 12 милиона бедни семейства.

Отговорът на Дилма е, че тя ги е запазила, като е прибавила популярна програма за жилища на ниска цена, положила е повече усилия за изкореняване на крайната бедност и е предприела инициативи, например за селските водохранилища. Въпреки икономическите затруднения Бразилия все още се радва на почти пълна заетост и реалните заплати продължават да се увеличават, макар и бавно.

Но за много бразилци това все още не е достатъчно. Недоволството им намери израз в спонтанната вълна от протести през юни 2013 г., която в кулминационната си точка изведе един милион души на улицата. Основното искане беше подобряване на обществените услуги – здравеопазване, образование, обществен транспорт и полиция, и по-малко политическа корупция. С други думи различен вид държава. Дилма и Партията на трудещите се разбраха, че е трудно да отговорят на тези искания.

От финансовата криза през 2008 г. Партията на трудещите се и Дилма започнаха да възраждат старата корпоративна държава, тази на Жетулиу Варгаш, лидер на националното изграждане на Бразилия в средата на 20-и век и на военната диктатура от 1964 до 1985 г. Убедена, че англо-саксонският капитализъм за пълната икономическа свобода се провали, Дилма се намесваше безспирно в икономиката. Призова Централната банка да намали лихвените проценти, позволи на министерството на икономиката да използва счетоводни трикове, за да изпълни фискалните цели, увеличи субсидираните банкови заеми за щатите, за да улесни компаниите и постоянно въвеждаше освобождавания от всякакви данъци. Резултатът беше разрушаване на доверието на инвеститорите и предприемачите в икономическата й политика. Инвестициите намаляха, въпреки официалните стимули на търсенето. Посредственият икономически растеж, средно 1,6% на година по времето на Дилма, доведе тази година до лека рецесия. Инвестициите съставляват едва около 17% от БВП спрямо средно 22% в Латинска Америка и причината е, че Дилма не направи много, за да се противопостави на разточителната данъчна система, лоша инфраструктура, трудов пазар копие на този на Мусолини и множеството ненужни регулации. Освен това Дилма няма политическия талант на Лула и способността му да се адаптира към събитията. Като синдикален лидер той се научи на прагматизъм и умение за водене на преговори. Родена в семейство от средната класа, Дилма изучава марксизма и оттук произтича упоритият догматизъм, който трудно се приспособява към гъвкавата среда в Бразилия.

Заради по-ниския растеж правителството нямаше нужните пари за обществени услуги. То постига 36% от БВП чрез данъци, подобно на средното равнище в ОИСР. Протестиращите са прави, че държавата харчи неправилно, има твърде много пари, които ще стигнат до привилегировани сектори (служители от държавния сектор, предприемачи, политици). И сега бразилците започват да забелязват икономическото забавяне – промишленият сектор съкращава служители, доверието на потребителите се срина и инфлацията нарасна до 6,7%.

Заради всичко това социологически изследвания миналата година показваха, че 60-70% от бразилците искат следващият президент да бъде някой различен от Дилма. Но за да загуби Дилма, опозицията трябва да спечели изборите. А това е трудно. В последните 12 години Лула успя да поляризира политиката – Партията на трудещите се и лулизмът са с хората, а либералната Бразилска социалдемократическа партия на Кардозу и Невеш е партията на банкерите, на приватизацията и на строгите икономии. Това прилича на карикатура – Лула успя да харчи повече благодарение на трудната и често непопулярна задача на Кардозу да стабилизира икономиката и приходите на банките никога не са били толкова високи, колкото при управлението на Партията на трудещите се. Но това е политически ефективно.

Смъртта на Кампуш дезорганизира изборите, както отбелязва политологът Клаудио Коуту от Фондация „Жетулиу Варгаш“. Тя спря твърдото изкачване на Невеш в социологическите изследвания и катапултира Марина Силва, съюзничка на Кампуш в предизборната надпревара. Противно на очакванията това помогна на Дилма. Силва с нейното безпокойство за околната среда и искането й за „нова политика“ символ на промяната. Но на фона на ожесточената атака на Партията на трудещите се тя не успя да убеди избирателите, че може да управлява 200 милиона бразилци.

Аесио Невеш имаше различен проблем. Член на системата в двата си мандата на губернатор на Минаш Жераиш (втория по големина щат в Бразилия), той промени държавните финанси чрез шокова терапия, като в същото време запази най-добрите образователни системи в страната. Но има въпросителна относно желанието на гражданите да дадат най-отговорния пост в държавата на човек, чието хоби е да ходи на купони, придружаван от манекенки. В кампанията си за втория тур Невеш показа нова решителност. Той разчита на внушителен екип от технократи. Обещава бързо връщане към солидната икономическа политика, данъчни и политически реформи.

Ако Партията на трудещите се не разкрие скандал в личния живот на Невеш, това което може да наклони везните в негова полза е публичният скандал с „Петробрас“ – разкритията, че под контрола на Партията на трудещите се перлата в короната от държавни компании се е превърнала в машина за канализиране на подкупи към партията. Това вреди много на Дилма. Никой не твърди, че тя лично е корумпирана, но когато беше министърка на енергетиката, тя председателстваше Управителния съвет на „Петробрас“. Безскрупулната злоупотреба с тези средства в полза на партийни интереси синтезира лошите практики в Бразилия.

След 12 години управление на Партията на трудещите се Бразилия е узряла за промяната. Нуждае се от по-добри политики, за да се върне към икономическия растеж и трайния напредък. Ако Дилма се противопостави, правителството й ще бъде слабо и нищо не показва, че ще бъде готова за сериозна промяна на курса. Ако спечели Невеш, победата му ще има последици в цяла Латинска Америка. Тя ще покаже, че президентската власт дължи много на икономическото възнаграждение от възхода на суровините. Трудните икономически времена ще създадат нова политика, в която хегемонията на левицата ще свърши. /БГНЕС

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB

 
 

Двубоят Пулев-Джошуа окончателно пропадна

| от chronicle.bg |

Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа няма да се състои, обяви промотърът на световният шампион Еди Хърн. Българският боксьор е получил частично разкъсване на гръден мускул и няма да успее да се възстанови за 28 октомври.

Вместо него на ринга на стадион „Милениум“ в Кардиф ще се качи Карлос Такам. Камерунецът с френски паспорт е на 36 години и има 35 победи и три загуби в професионалния бокс. Той е №3 в ранглистата на Международната боксова федерация (IBF), за чийто пояс Пулев беше първи претендент.

„В късния следобед получих обаждане от Кале Зауерланд, който ме информира, че Пулев е контузил рамото си може би е аут от двубоя. По-късно това беше потвърдено от неговия доктор. Според правилата на IBF претендентското място отива при следващия по ранглиста, който е Такам“, заяви Хърн.

Освен пояса на IBF Джошуа ще защитава титлите на Международната боксова организация (IBO) и Световната боксова асоциация (WBA).

Олимпийският шампион от Лондон 2012 преследва 20-ата си победа в 20 мача на професионалния ринг. Всеки един от двубоите му е завършил с нокаут.

„Това е трудна ситуация за Антъни, защото той се подготвяше целенасочено за стила и височината на Пулев. Сега ще трябва да се изправи срещу боксьор с коренно различен стил. Досега това не се е случвало в кариерата му, но той е готов за всякакви предизвикателства“, каза още Хърн.

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.