Какво направи Дилма за Бразилия

| от |

Майкъл Рийд, списание „Икономист“

През октомври 2012 г. бях в Ресифе и се срещнах с Едуарду Кампуш. След като говорихме за неговата равносметка като губернатор на Пернамбуко, го попитах за президентските избори в Бразилия. Предпочете да говори конфиденциално. „Фернандо Енрике спечели втори мандат, защото се справи с инфлацията. Лула спечели втори мандат, защото извади милиони хора от бедността“, каза той.

„А какво постигна Дилма?“. „Отвори много теми, но не затвори нито една“. Дилма Русеф, която бразилците наричат просто Дилма, е фаворитка за изборите. Острият политически инстинкт на Кампуш съумя да види в слабостта на Русеф благоприятна възможност за самия себе си, но самолетна катастрофа през август сложи трагичен край на живота му. И все пак въпросът „Какво постигна Дилма?“ се задаваше през цялото време на предизборната кампания. Президентката успя да даде само половинчат отговор. И поради това ми се струва, че на 26 октомври вероятно ще загуби от Аесио Невеш на втория тур на изборите.

Това все още не е най-разпространеното мнение. Анализаторите се убедиха сами в неуязвимостта на Дилма. Твърди се, че действащите президенти в Латинска Америка не губят (това се е случвало само на двама от 1990 г.). Управляващата Партия на трудещите има най-много пари и най-добрите пропагандатори. В лицето на Луис Инасио Лула да Силва, нейния ментор и политически съюзник, Дилма има най-ефективния активист в Бразилия, единствения политик, способен да говори на езика на бедните маси и на не толкова бедните, на жителите на североизтока и на периферията на големите градове. Те са благодарни на Лула и на Партията на трудещите се за десетилетието на бърз икономически растеж и амбициозни социални програми, до които сега имат достъп около 12 милиона бедни семейства.

Отговорът на Дилма е, че тя ги е запазила, като е прибавила популярна програма за жилища на ниска цена, положила е повече усилия за изкореняване на крайната бедност и е предприела инициативи, например за селските водохранилища. Въпреки икономическите затруднения Бразилия все още се радва на почти пълна заетост и реалните заплати продължават да се увеличават, макар и бавно.

Но за много бразилци това все още не е достатъчно. Недоволството им намери израз в спонтанната вълна от протести през юни 2013 г., която в кулминационната си точка изведе един милион души на улицата. Основното искане беше подобряване на обществените услуги – здравеопазване, образование, обществен транспорт и полиция, и по-малко политическа корупция. С други думи различен вид държава. Дилма и Партията на трудещите се разбраха, че е трудно да отговорят на тези искания.

От финансовата криза през 2008 г. Партията на трудещите се и Дилма започнаха да възраждат старата корпоративна държава, тази на Жетулиу Варгаш, лидер на националното изграждане на Бразилия в средата на 20-и век и на военната диктатура от 1964 до 1985 г. Убедена, че англо-саксонският капитализъм за пълната икономическа свобода се провали, Дилма се намесваше безспирно в икономиката. Призова Централната банка да намали лихвените проценти, позволи на министерството на икономиката да използва счетоводни трикове, за да изпълни фискалните цели, увеличи субсидираните банкови заеми за щатите, за да улесни компаниите и постоянно въвеждаше освобождавания от всякакви данъци. Резултатът беше разрушаване на доверието на инвеститорите и предприемачите в икономическата й политика. Инвестициите намаляха, въпреки официалните стимули на търсенето. Посредственият икономически растеж, средно 1,6% на година по времето на Дилма, доведе тази година до лека рецесия. Инвестициите съставляват едва около 17% от БВП спрямо средно 22% в Латинска Америка и причината е, че Дилма не направи много, за да се противопостави на разточителната данъчна система, лоша инфраструктура, трудов пазар копие на този на Мусолини и множеството ненужни регулации. Освен това Дилма няма политическия талант на Лула и способността му да се адаптира към събитията. Като синдикален лидер той се научи на прагматизъм и умение за водене на преговори. Родена в семейство от средната класа, Дилма изучава марксизма и оттук произтича упоритият догматизъм, който трудно се приспособява към гъвкавата среда в Бразилия.

Заради по-ниския растеж правителството нямаше нужните пари за обществени услуги. То постига 36% от БВП чрез данъци, подобно на средното равнище в ОИСР. Протестиращите са прави, че държавата харчи неправилно, има твърде много пари, които ще стигнат до привилегировани сектори (служители от държавния сектор, предприемачи, политици). И сега бразилците започват да забелязват икономическото забавяне – промишленият сектор съкращава служители, доверието на потребителите се срина и инфлацията нарасна до 6,7%.

Заради всичко това социологически изследвания миналата година показваха, че 60-70% от бразилците искат следващият президент да бъде някой различен от Дилма. Но за да загуби Дилма, опозицията трябва да спечели изборите. А това е трудно. В последните 12 години Лула успя да поляризира политиката – Партията на трудещите се и лулизмът са с хората, а либералната Бразилска социалдемократическа партия на Кардозу и Невеш е партията на банкерите, на приватизацията и на строгите икономии. Това прилича на карикатура – Лула успя да харчи повече благодарение на трудната и често непопулярна задача на Кардозу да стабилизира икономиката и приходите на банките никога не са били толкова високи, колкото при управлението на Партията на трудещите се. Но това е политически ефективно.

Смъртта на Кампуш дезорганизира изборите, както отбелязва политологът Клаудио Коуту от Фондация „Жетулиу Варгаш“. Тя спря твърдото изкачване на Невеш в социологическите изследвания и катапултира Марина Силва, съюзничка на Кампуш в предизборната надпревара. Противно на очакванията това помогна на Дилма. Силва с нейното безпокойство за околната среда и искането й за „нова политика“ символ на промяната. Но на фона на ожесточената атака на Партията на трудещите се тя не успя да убеди избирателите, че може да управлява 200 милиона бразилци.

Аесио Невеш имаше различен проблем. Член на системата в двата си мандата на губернатор на Минаш Жераиш (втория по големина щат в Бразилия), той промени държавните финанси чрез шокова терапия, като в същото време запази най-добрите образователни системи в страната. Но има въпросителна относно желанието на гражданите да дадат най-отговорния пост в държавата на човек, чието хоби е да ходи на купони, придружаван от манекенки. В кампанията си за втория тур Невеш показа нова решителност. Той разчита на внушителен екип от технократи. Обещава бързо връщане към солидната икономическа политика, данъчни и политически реформи.

Ако Партията на трудещите се не разкрие скандал в личния живот на Невеш, това което може да наклони везните в негова полза е публичният скандал с „Петробрас“ – разкритията, че под контрола на Партията на трудещите се перлата в короната от държавни компании се е превърнала в машина за канализиране на подкупи към партията. Това вреди много на Дилма. Никой не твърди, че тя лично е корумпирана, но когато беше министърка на енергетиката, тя председателстваше Управителния съвет на „Петробрас“. Безскрупулната злоупотреба с тези средства в полза на партийни интереси синтезира лошите практики в Бразилия.

След 12 години управление на Партията на трудещите се Бразилия е узряла за промяната. Нуждае се от по-добри политики, за да се върне към икономическия растеж и трайния напредък. Ако Дилма се противопостави, правителството й ще бъде слабо и нищо не показва, че ще бъде готова за сериозна промяна на курса. Ако спечели Невеш, победата му ще има последици в цяла Латинска Америка. Тя ще покаже, че президентската власт дължи много на икономическото възнаграждение от възхода на суровините. Трудните икономически времена ще създадат нова политика, в която хегемонията на левицата ще свърши. /БГНЕС

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.