Какво иска да постигне Русия със санкциите?

| от |

Санкционната война на Запада с Русия престана да бъде едностранна.

Москва направи първите ответни „залпове” и намекна, че е готова да продължи в същия дух. Всичко ставащо може да се нарече напълно очаквано, логично и дори неизбежно.

Но неизбежността на ставащото не го прави по-малко тъжно. През август 2014 година, както и в 1914 година, Европа се оказа в състояние на война. Наистина, сега тя е икономическа.

Руското правителство уверява, че ембаргото на вноса на хранителни продукти от страните, които въведоха санкции против Русия, ще бъде само от полза за руската икономика и потребителите. Това може би е така. Много експерти са съгласни на 100% с това, че Русия се поставила в положение на силна зависимост от вноса на хранителни продукти.

Но това не променя главното. Обмяната на санкционни удари е взаимно вредна и непродуктивна. Такава обмяна на удари внася хаос в установените механизми на икономическите връзки. Такава вражда разваля отношенията между народите.

Никой не иска, войната на 2014 година да продължи толкова, колкото Първата световна. Очевидно е, че рано или късно противопоставянето между Русия и Запада ще завърши с компромис. Защо да се отлага компромиса за утре, когато той може да бъде постигнат днес?

С това е съгласно мнозинството политически играчи в Русия и ЕС, и дори отделни политически играчи във Вашингтон. Но по-нататък всичко ще стигне до „дребните неща” – условията на този компромис.

Има ли изход от задънената улица? Да, има. Но той се състои не в това, че едната от страните трябва да се предаде.

Русия няма да се предаде, руснаците са свикнали на лишения и трудности, на саможертва в името на онова дело, което смятат за правилно. И Западът няма да се предаде.

Но в дадения случай оптимизмът се основава на здрав смисъл – на нежеланието да се повтарят миналите грешки, на чувството за самосъхранение, на това, че обичайните, декларирани от западните политици високи морални принципи макар за някои от тях не са празен звук.

Европа трябва да се опита да разбере логиката на руската позиция. За сега ЕС категорично се отказва да направи това. Сериозният анализ на причините за безпрецедентно тежката политическа криза в Украйна беше подменен със сляпо следване на американската позиция.

Това доведе до абсолютно ненормална ситуация. В самия център на Европа, армия на съвременна държава, без абсолютно да се съобразява със жертвите сред мирното население, провежда абсолютно безсмислена мащабна военна операция против собствените си граждани.

Нещо подобно се наблюдаваше и по време на гражданската война в Югославия в края на 20-ти век. Но тогава за хода на трагичните събития беше известно почти на всеки човек в Европа. Днес не е така. Мирното население на Донбас безжалостно го унищожават, а на обикновените жители на Европа за това практически нищо не е известно. Техните медии и политици се стараят да не акцентират това.

Отговаря ли такова положение на нещата на европейските идеали? Това е твърде съмнително. Това е оскърбление на европейските идеали.

Конфликтът на Запада и Русия заради Украйна твърде много се задълбочи. Този конфликт вече не може да бъде спрян с помощта на прости решения. Но е настъпило време да се търси решение.
Гласът на Русия

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

22 жертви и над 50 ранени при взрив на концерт в Манчестър (ОБНОВЕНА)

| от chronicle.bg |

Тежка атака отне живота на 19 младежи, а близо 50 са ранени след взрив на концерт на Ариана Гранде в Манчестър. Бомбата е избухнала в 10:35 часа местно време в края на концерта в понеделник срещу вторник в Манчестър Арена, която е с капацитет от 21 хиляди души.

Към момента няма данни за пострадали български граждани, каза посланикът на България в Лондон Константин Димитров.

„Ислямска държава“ пое отговорност за нападението. В изявление от терористичната организация, публикувано в нейната социална мрежа, се казва, че „един от воините на халифата постави бомба сред тълпата“.

Полицията е успяла да идентифицира самоличността на атентатора, който се самовзриви в Манчестър Арена.

Това обяви премиерът на Великобритания Тереза Мей в изявление пред медиите след заседанието на комисията по извънредни ситуации. Името на атентатора засега няма да бъде обявявано публично, за да не се пречи на разследването.

По информация на местното издание „Манчестър Ивнинг Нюз“, полицията е извършила серия от арести във връзка с терористичната атака в Южен Манчестър, Чорлтън и Аштън. Все още не е ясно каква е връзката на задържаните с атентатора.

Сред арестуваните е и мъж на 23 години.

Първоначално се предполагаше, че взривът е поставен във фоайето на сградата и е заложен да избухне тогава, когато посетителите на концерта се стичат към изходите в близост до гара „Виктория“ – една от големите транспортни връзки в Манчестър. По-късно обаче стана ясно, че атентаторът се е самовзривил.

23-годишната певица Ариана Гранде е невредима, но в Twitter написа: „Разбита съм, от дъното на душата си, съжалявам толкова много. Нямам думи“.

Много от близките хотели, ресторанти и клубове отвориха вратите си и прибраха бягащите от концерта. В Twitter се появиха хиляди съобщения за хора, които предлагат подслон.

Имам диван, под, одеяла и чай, на 5 минути от Арена, ако някой има нужда – Ребека Тофам.

Британският премиер Тереза Мей нарече случая „ужасен терористичен акт“ и обяви, че свиква заседание на комисията за извънредни ситуации. Полицията също определя трагедията като терористичен акт, до доказване на противното.

Ударът идва броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Англия.

Всички политически лидери прекъснаха кампанията си в знак на съпричастност с близките на загиналите.

Някои от медиците, лекували пострадалите, казват, че нараняванията им са като от шрапнел. Раните на повечето засегнати са в колената, най-вероятно от гвоздеи.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_1

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание