Какво им се иска на руснаците

| от |

Много руснаци искат да напуснат страната си, търсейки по-добър живот, повече свобода и перспективи. От Русия си тръгват най-предприемчивите, а някои от тях се насочват и към България, съобщава агенция Ройтерс, предава Дойче веле.

Crisis in Ukraine

Клиентите плащат на Владимир Палей, за да разрови надълбоко семейната им история – търсят връзките, които биха им позволили да получат чуждо гражданство и да напуснат Русия. Палей вече не насмогва на поръчките и си е взел помощник. Повечето от клиентите му просто търсят по-добър живот, но има и такива, които бягат от политическата несвобода, наложена от Владимир Путин, а други се опасяват от икономическите санкции на Запада и задаващата се рецесия. Според Палей, това са най-вече хора, които са натрупали пари и се боят да не ги загубят.

Рейтингът на Путин е рекорден, но оттам не следва, че всички руснаци са възхитени от своя президент. „Моето мнение се различава от това на останалите 90 процента. Чувствам се чужденка в собствената си страна и затова искам да я напусна“, казва Татяна Конкова, преподавателка по руска литература и певица, която този месец ще изнесе последния си концерт в Москва.

Заминават най-предприемчивите

По официални данни, през последните две години руснаците, напуснали страната си, са пет пъти повече в сравнение с периода преди новия президентски мандат на Путин. Броят на емигриралите за тези две години надхвърля 300 хиляди, но експертите смятат, че цифрата всъщност е по-висока. Михаил Горшков, директор на Института по социология към Руската академия на науките, е убеден, че официалната статистика занижава данните: „Политиците трябва сериозно да се замислят, щом хората масово напускат родината си – трябва да се запитат какво им липсва“, отбелязва той. Социологът твърди и, че от Русия изтичат мозъци, от които страната се нуждае, за да се справи с недостига на квалифицирана работна ръка и с

„Губим най-добре образованите, най-активните, най-предприемчивите хора“, обяснява Лев Гудков, директор на независимия изследователски център „Левада“. Неговите изчисления сочат, че през последните десет години над три милиона руснаци са напуснали страната – толкова, колкото и в първите години след разпада на СССР, когато Русия беше в икономически хаос.

Емигриращите са по-малко от един процент от 143-милионното население на страната, но всеки втори анкетиран представител на средната класа в Москва и в Санкт Петербург има близки, които искат да заминат. Сред тези хора са прочути фигури като Павел Дуров – създателят на мощната руска социална мрежа ВКонтакте, известният икономист Сергей Гурюев и бившият световен шампион по шах Гари Каспаров.

Убежище в спасителната лодка

Палей казва, че за една година клиентите му са се увеличили четири пъти. Това в повечето случаи са преуспели професионалисти, натрупали добри пари в годините на икономически възход, когато растежът на икономиката бе средно 7 на сто. Тези хора не се плашат от хонорара, който им иска Палей – над 1000 евро за проучване. Той самият обяснява мотивите им така: „Търсят по-добро качество на живот: медицински грижи за възрастните хора, добро образование за децата, законови и икономически гаранции за бизнеса“.

Предприемачите, които напускат Русия, се оплакват най-вече от корупцията, бюрокрацията и политически зависимата съдебна система. Младите хора пък търсят по-качествено образование и възможности за работа. Семействата искат функционираща социална и медицинска система и добри училища, а мнозина бягат просто защото искат да живеят на свобода. Известният журналист Леонид Бершидски се причислява към онези емигранти, които са изгубили илюзиите си. Хората като него са отвратени от начина, по който Путин инсталира Медведев за президент, за да дочака нов мандат, и от властта, която се съсредотачава в ръцете на хора от някогашните тайни служби точно по съветски образец. „Аз не съм от плъховете, които напуснаха кораба още в първия миг“, пише Бершидски в едно свое открито писмо от Германия. „Аз съм моряк, който вижда, че капитанът е сменил курса и се е насочил към пристанище с лоша репутация. Тъй че скочих в спасителната лодка и започнах да греба.“

Според социолозите от центъра „Левада“, миналата година броят на руснаците, искащи да напуснат страната, е достигнал 22 процента. За разлика от предишните емигрантски вълни по съветско време и след разпадането на СССР, днешните емигранти не прекъсват изцяло връзките със страната – запазват в Русия или жилище, или бизнес. А този факт затруднява точното им преброяване.

Russian President Vladimir Putin speaks during his visit to the new studio complex of television channel 'Russia Today' in Moscow

И България е сред желаните цели

Предприемачът Леонид Волков в продължение на дълго време критикуваше онези, които напускат страната, вместо да се борят за промени. Волков бе мениджър на кампанията за Алексей Навални, лидер на опозиционните протести срещу Путин през зимата на 2011-12. Тези протести обаче замряха, Навални е под домашен арест, а самият Волков се изнесе в Люксембург. „За мен решението бе много болезнено, защото наистина не исках да емигрирам и се гордеех с това. Но вече не виждам възможност да влияя върху политическия живот в страната“, казва той. Волков не иска да го смятат за политически емигрант – той вижда на Запад по-добри възможности за кариера, особено след като от Русия само през тази година са изтекли капитали в размер на 75 милиарда долара. Според социолозите, влошаването на условията за работа и живот се усеща най-вече от средната класа. Тя вече не расте, а същевременно се променя по съвсем различен начин, отколкото средната класа на Запад – в Русия в тази прослойка все повече доминират бюрократите.

„Най-дейните предприемачи в сегмента на малките и средни фирми постепенно отпадат, а това означава, че цялата икономика върви в грешна посока“, казва Никита Масленников , съветник в московския Институт за съвременно развитие. Социолозите изчисляват, че цели 68 процента от средната класа са държавни служители, които лесно се поддават на популистка политика и горещо подкрепят решения като предложеното от Путин голямо увеличение на заплатите в публичния сектор. „В момента имаме повече държавни служители, отколкото по време на Съветския Съюз, когато населението беше два пъти по-голямо“, казва социологът Горшков.

Масовата подкрепа, която получава Путин след анексирането на Крим, обрича неговите критици на мълчание. „Има много хора като мен, които се чувстват ненужни в момента“, казва Алексей Иванов, бивш опозиционер от Екатеринбург, който се е преместил в Киев, за да започне дребен бизнес. „Властите могат да съсипят всекиго, който не ги подкрепя, така че защо да рискувам?“

За разлика от Иванов, клиентите на Палей търсят най-вече пътя на Запад. Ако той успее да намери в родословното им дърво някакви връзки с Полша, Израел или България, те веднага кандидатстват за тамошни паспорти. В противен случай Палей ги насочва към партньори в Латвия, Чехия, Кипър или България, където инвестициите могат да им проправят пътя към гражданство.

 

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.