Какво им липсва на българските медии

| от |

Монополизиран вестникарски сектор, отсъстващо или неефективно законодателство и медийна саморегулация, съществуваща само на теория. Това е кратката оценка на фондация „Конрад Аденауер“ за медийната свобода в България, предава Дойче веле.

0,,16135676_401,00

Свободата на пресата е немислима без минимални правни стандарти. В модерните демокрации медийната свобода е много повече от обща гаранция, залегнала в конституцията – необходими са и допълнителни разпоредби, гарантиращи практическото ѝ приложение в ежедневието. Важна предпоставка за функционирането на свободните медии е и тяхното право на достъп до информация, посочва германската фондация „Конрад Аденауер“ в актуалния си анализ „KAS International Reports“, посветен на достъпа до информация.

Когато работата им е свързана с частния сектор, журналистите често разчитат и на уменията си да правят собствени разследвания, за да си набавят нужната им информация. В работата с държавните институции обаче достъпът до информация следва строго определени правила, посочват от фондацията: процесът трябва да е прозрачен, а всички медии – да бъдат третирани наравно. В много страни това тяхно право е част от медийното законодателство, но практиката показва, че това невинаги е надежден лост за журналистите, се отбелязва в анализа.

Къде е България?

Проблемите в медийния сектор в България доведоха дотам, че в последната класация на „Репортери без граници“ за медийната свобода България се срина до последното място в Европейския съюз и до № 100 в света от общо 180 изследвани държави, припомня директорът на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиан Шпар. Само допреди осем години България все още беше 35-та в същата класация, докато междувременно едва всеки седми българин смята медиите в страната за свободни и независими.

Докато в България все още се бави приемането на закон за пресата, който да гарантира независимостта и разнообразието на медиите, много добри оценки получава българският Закон за свободата на информацията, влязъл в сила през 2000 година. В класацията на правозащитната организация „Аccess Info Europe“ за достъпа до информация България е поставена на 39 място. Цитиран е Александър Кашъмов от Програмата за достъп до информация, според когото България покрива основните стандарти за достъп до държавна информация. Като пожелания за подобрения се посочват увеличаването на размера на санкциите и създаването на държавен орган, който да изпълнява ролята на регулатор.

Съществуващата в България законова база за осветляване на комунистическото минало на страната като цяло е задоволителна, пише по-нататък в документа. От 2006 година насам архивът на бившата Държавна сигурност е общодостъпен, както и данните за бившите офицери и агенти. Лидерът на управляващата Социалистическа партия предложи Комисията по досиетата да бъде прехвърлена към Държавния архив, начело на който от няколко месеца е назначен един бивш сътрудник на ДС. Този план, който де факто би сложил край на осветляването на миналото, бе осуетен благодарение на предизвиканите от него обществени протести.

Българите знаят правата си

От около 150 съдебни дела, наблюдавани от Програмата за достъп до информация, 30 са били заведени от журналисти. Това показва, че представителите на медиите са сред обществените групи, които най-много се възползват от предимствата на Закона за свобода на информацията. Проучване на социологическата агенция „Маркет линкс“ показва, че още през 2008 година 94 процента от журналистите са посочили, че познават правата за достъп до информация, докато сред останалата част от населението едва 38 на сто са отговорили положително.

През 2012 година в България са били заведени повече от 9 хиляди молби по смисъла на Закона за свобода на информацията. От тях 4 процента са били отхвърлени. В основната си част вносителите са били обикновени граждани /56 на сто/, останалите са журналисти, фирми и неправителствени организации. Прави впечатление това, че българите, възползвали се от правото си да получат достъп до информация са процентно много повече от германците – над 9 хиляди молби, регистрирани за година в България, срещу 6 хиляди за Германия, която има 11 пъти по-голямо население. Независимо от някои критики и основателни забележки от страна на медиите, като цяло законът се прилага успешно в практиката, пише още Кристиан Шпар от Медийната програма на „Конрад Аденауер“.

Експертите на фондацията се ангажират и с някои препоръки за подобряване на работата. Сред тях са организирането на специални обучения за държавни служители, които работят с молбите за достъп до информация, както и семинари за журналисти за по-оптимално използване на законите за информацията. От полза може да е и обменът на опит между страните в региона.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.