Какво е могло да се купите с месечна заплата в СССР

| от |

Свидетелството на Михаил Иозел, който след приключване на образованието си започва да работи като инженер в отдела за надзор и демагнетицзация на подводници в институт в Ленинград. Първата заплата като млад инженер е 120 рубли. В периода от 1979 до 1981 -ва, с тези пари той може да си позволи следното:
2

– 12 кутии кибрит ( 50 клечки в кутия ), 1200 чаши газирана вода от улични търговци, 12 000 стандартни моливи, 12 000 парчета хляб в кафене.

– 6000 разговора от уличен телефон.

– 4000 чаши газирана вода със сироп от улични продавачи, 4000 чаши (0,25 л.) квас от уличен продавач, 4000 бройки от съветските вестници („Правосъдие“, „Известия“, „Ленинградска правда“ …) , 4000 пътувания с трамвая, 4000 чаши чай (без захар) в кафене, 4000 молива с гума.

– 3000 пътувания с тролейбуси, 3000 пирожки от уличен продавач .

– 2400 пътувания с метро или автобус, 2400 китки мерудия, подправки или магданоз от уличен продавач, 2400 гевреци, 2400 топки за пинг-понг , 2400 пакетчета бонбони от мента, 2400 паклетчета слънчоглед.

– 2000 големи чаши (0.5 литра) квас, 2000 обикновени пощенски картички, 2000 бургера в кафене , 2000 малки пакетчета витамин С .

– 1 333 чашки млечен сладолед.

– 1000 кг моркови.

3

– 923 яйца, 923 единици бял хляб.

– 875 кутии евтини цигари без филтър.

– 800 кг дини (по време на сезона на дините).

– 750 кг брашно, 750 кутии мляко от 0,5 л, 750 бр. черен хляб.

– 600 км с такси.

– 430 бутилки Пепси от 0,33 л , 430 парчета вносен сапун.

3

– 170 чифта ножици, 170 обикновени химикалки.

– 118 бутилки Каберне.

– 86 кг. портокали (ако успееш да откриеш).

– 73 бутилки слънчогледово олио.

– 30 комплекта дървен шах.

– 28 тигана за пържене.

– 24 ютии.

– 17 дървени стола.

– 7 обикновени ризи.

– 4 чифта съветски обувки.

– 1,8 костюми  съветско производство.

– 0,17 % от цветен телевизор.
4

*С една заплата не могат да се купят всички неща заедно, а само по отделно

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.