Какви хора пращаме в Брюксел?

| от |

Каква ще е тази Еврокомисия, в която пазителят на екологията има интереси в петролния бизнес, а защитникът на валутната политика се е прочул главно с трупането на дългове? Дали това са най-подходящите хора? Обзор на Дойче веле.

„Ако имаш някой политик за пенсиониране, прати го в Европа“! Този шеговит съвет беше станал популярен навремето, когато всеобщото разбиране гласеше, че европейските институции са пристан за непотребни и некадърни политици, които в Брюксел така или иначе няма да имат голяма възможност да вредят на националната политика. Това схващане обаче винаги е било погрешно – днес повече, отколкото преди.

Страните-членки излъчват своите представители за Еврокомисията /ЕК/, а председателят й няма никакво влияние над номинациите. Преди да встъпят в длъжност обаче, бъдещите еврокомисари трябва да бъдат изслушани от съответните специализирани комисии в Европарламента, които често задават доста критични въпроси.

През 2004 година италианецът Роко Бутильоне бе подложен на остра критика заради предишни негови изявления срещу жените и хомосексуалните. През 2009 година българката Румяна Желева стана обект на критики за непълноти в подадената от нея декларация за допълнителните приходи. Европарламентът по принцип не може да отхвърля отделни еврокомисари, а само цялата ЕК. И в двата случая обаче, заплахата да бъде отхвърлена Комисията като цяло се оказа достатъчна, за да бъдат оттеглени техните кандидатури за еврокомисари.

Странни кандидатуури

Голяма част от комисарите и този път ще трябва да се подготвят за многочасови изслушвания и различни проверки на компетентността. Критиките по отношение на някои от тях прозвучаха още с представянето на Комисията от Жан-Клод Юнкер миналата седмица. Предимно германски политици оспориха например кандидатурата на французина Пиер Московиси за комисар по валутните въпроси. Те бяха на мнение, че като бивш финансов министър той има принос за натрупването на рекордните дългове на страната.

Други пък недоумяват защо точно британски консерватор като Джонатан Хил трябва да поеме ресора за финансовите услуги и банковия надзор. Известно е, че торите са категорично против подобно централизирано регулиране на капиталовите пазари. И в двата случая се чуват критики, че одобряването на въпросните комисари би било все едно вълкът да трябва да пази овцете. Не така силна беше съпротивата срещу бъдещата Върховна представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини. Голяма част от критиците й смятат, че 41-годишната италианка просто няма достатъчно външнополитически опит, за да заеме този отговорен пост.

Комисарят за опазване на климата има „петролни“ интереси

Европарламентът и заинтересованата общественост имаха достатъчно време да се запознаят внимателно с биографиите на отделните кандидат-комисари. По време на това проучване бяха изнесени и нови съмнителни факти. Испанецът Мигел Ариас Канете е предвиден като комисар по въпросите на енергетиката и опазването на климата. Според Германската фондация за защита на околната среда, той е „възможно най-неподходящият кандидат“ поради това, че като лобист на петролната индустрия би имал възможност да саботира политиката за енергийна преориентация в Европа. Екологичната организация Грийнпийс също е на мнение, че в случая има ясен конфликт на интереси.

Мигел Ариас Канете наистина е член на надзорните съвети на две петролни фирми, от които притежава и големи дялови участия. Той твърди, че сега ще се откаже от дяловете си. Това обаче едва ли ще е достатъчно, за да накара критиците му да замлъкнат. „Канете ще бъде подложен на много тежко изслушване в Европарламента“, прогнозира председателката на фракцията на Зелените Ребека Хармс. Тя предполага, че по време на изслушването може би ще проличи и мачовското отношението на Канете към жените. След един телевизионен дуел в процеса на предизборната борба за Европарламент той беше заявил, ще „щадял безпомощната“ представителката на социалистите, която той превъзхождал „интелектуално“. Впоследствие той беше принуден да се извини за думите си.

Лошият имидж на Унгария

Резерви има и по отношение на Тибор Наврачич. Досегашният унгарски външен министър е предвиден за ресора образование, култура, гражданство и младеж. Като едновремешен унгарски министър на правосъдието, той се прочу с инициираната от него реформа на съдебната система, която ограничи правомощията на съдебните институции. Заради тази реформа и оспорвания медиен закон, Унгария и ЕС водиха дълги битки. Европейската комисия дори заплаши Унгария с наказателна процедура за нарушаване на Европейския договор. „Защо именно човекът, който ограничи гражданските права и свободата на медиите и оряза правомощията на правосъдието сега да поеме тъкмо тези ресори в ЕК?“, запита Олаф Цимерман, председател на Германския съвет за култура в интервю за Дойчландрадио. Много от евродепутатите споделят това недоумение.

Партийнополитическа лоялност

Въпреки всички тези критики все още не е ясно, дали Европарламентът ще заплаши да отхвърли Комисията като цяло. Това е възможно единствено ако евродепутатите успеят да докажат наличието на съвсем конкретни и тежки нарушения, или на некомпетентност от страна на определени комисари. Освен това в Европарламента по традиция се спазват предписанията на партийната дисциплина. Депутатите от партийното семейство, към което спада критикувания комисар, обикновено са доста снизходителни към съпартиеца си, дори и да не го одобряват изцяло.

От друга страна обаче, в нито един досегашен Европарламент не е имало толкова голяма съпротива срещу толкова много комисари наведнъж. Как ще приключи цялата история ще стане ясно след изслушванията, които започват на 29 септември и продължават няколко седмици. Гласуването на цялата Комисия е планирано за 22 октомври.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание