Каква беше истинската ГДР?

| от |

„Социалистическият начин на живот“ е вид колективна шизофрения, стимулираща раздвоението на личността между официално нагаждане към режима и тихо недоволство в личната сфера. Как се е живяло между тези два полюса? Анализ на Дойче веле.

Преди 25 години приключи дългата агония на ГДР – държавата с нормирано ежедневие, за която бяха характерни сивотата, пасивността на хората и малките им бягства към интимното. Бягството на близо 4 милиона източногерманци на Запад преди да бъде издигната Берлинската стена е свидетелство за масовото отхвърляне на социалистическата система на принуда. Между 13 000 и 50 000 души изоставят бившата ГДР ежегодно, промъквайки се нелегално през границата или напускайки я с официално разрешение за преселване.

В революционната 1989 година броят на избягалите от страната достига 400 000 души. През целия период – от създаването на ГДР през 1949 до 3 октомври 1990 общо 5,2 милиона източногерманци напускат страната в западна посока. Причините за това са различни, но една от тях е обща: почти всички невъзвращенци отхвърлят социалистическата принуда и не виждат никаква перспектива за себе си.

Това пише Клаус Шрьодер, ръководител на група учени към Свободния университет в Берлин, които изследват бившата източногерманска държава. Шрьодер се опитва да установи и това какво е било ежедневието на онези граждани на ГДР, които не са искали да напускат страната. Според Шрьодер общественополитическите условия са принуждавали хората да водят един изцяло „нормиран“ живот: ранната женитба е давала правото да получат жилище; ранното раждане на деца е осигурявало достъп до кредити за финансиране на скромно благосъстояние, а членството в партии и масови организации е било задължителен елемент за онези, които не са искали да бият на очи и да си имат неприятности с властите.

Извън тази сфера на „официалния живот“ гражданите на ГДР са имали право на известни лични свободи единствено в рамките на семейния и приятелски кръг. Повечето хора са били принудени да се нагодят към условията на социалистическата държава, защото бягството на Запад е било свързано с големи рискове.

Контролът – висш приоритет за социалистическата държава

Мнозина обаче така и не успяват да приемат господстващия обществен строй, отхвърлят го и търсят свои лични начини за „спасение“. Доказват го данните за високата консумация на алкохол в ГДР, честите самоубийства и големия брой на затворниците, на психическите заболявания, на бягствата от работа. Партията позволявала известни пространства на лична свобода, но само доколкото те не застрашавали държавния режим. Управляващата партия и нейната тайна полиция превръщат контрола над живота на хората в свой върховен приоритет. Това им позволява навреме да разкриват всяко отклонение от разрешеното поведение, което на жаргона на Щази се наричало – „негативно вражеско поведение“.

Редица проблеми като ниските екологични стандарти, засилващите се тенденции на нездравословно хранене, ексцесивната консумация на алкохол, недостатъчното спортуване и сравнително лошото медицинско обслужване са причината за по-ниската средна продължителност на живота на източногерманците в сравнение с гражданите на Федералната република. В годината на германското Обединение /1990/ животът на източногерманските мъже е бил средно с около две години, а този на източногерманските жени – с три години по-кратък от живота на западногерманците.

Броят на самоубийствата в ГДР също надвишава този в Западна Германия. Във ФРГ данните сочат средно ниво от 20 самоубийства на 100 000 души. В първите години на ГДР първоначалното ниво от 30 на 100 000 души спада до 25 на 100 000. След построяването на Берлинската стена и в годините на принудителната колективизация обаче броят на самоубийствата скача на повече от 30 самоубийства на 100 хиляди души, а в началото на седемдесетте години се стига и до траурния рекорд от 37 самоубийства на 100 000 души.

На световно ниво

Много хора намират в алкохола начин да „удавят“ тъжното си битие в условията на диктатура. Именно по отношение на консумацията на алкохол ГДР наистина достига световно равнище (3-то място в света през 1982 година). Подобни „постижения“ социалистическата държава успява да постигне само в още една друга област – спорта. Една година преди да престане да съществува ГДР, консумацията на твърд алкохол възлиза средно на 11 литра годишно на човек от населението. Най-голяма е била консумацията в групата на 35 до 45-годишните. За да избягат от действителността източногерманците прибягвали и до честа употреба на медикаменти – приспивателни и успокоителни вещества.

Недоволството си личи и по постоянно растящия брой на молбите за изселване и готовността на хората да се подлагат на лишения и репресии, за да получат заветния документ. Молбите, които обикновено включвали по повече от един кандидат нарастват от 8 400 през 1977 година на повече от 120 000 през 1989-та. Между 1961 и 1989 година източногерманските власти освобождават от гражданство общо 550 000 души, които по този начин получават право да се изселят на Запад.

Подаващите молби за изселване били смятани от режима за „вражески елементи“, подлагани на съответен стриктен контрол и наблюдение. Залезът на социализма в ГДР свидетелства за границите на тоталитарния режим: желанието на хората за свобода и благосъстояние може само временно да бъда подтискано с обещания за ново и по-добро бъдеще, заключава Клаус Шрьодер.

Диктатура, безправова държава

Близка оценка за бившата ГДР дават в свой документ и представителите на различни политически партии в Германия, включително и от Левицата (бившата ГЕСП от времената на ГДР). Там се казва, че ГДР е била диктатура и безправова държава. Липсата на честни и свободни избори де факто делегитимира държавната власт. С оглед на това, че управляващата върхушка от партийни кадри е влияела и направлявала всички важни обществени процеси по свое усмотрение, общественият строй не може да се дефинира като правов или справедлив. Толкова по-важно е в наши дни да не се омаловажава ролята на бившия тоталитарен режим и на репресивния апарат, поддържал сигурността в бившата ГДР.

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..