Каква религия е ислямът?

| от |

Прави ли са християните да смятат исляма за „религия на войната“? И защо всевъзможни ислямски фундаменталисти имат почти неограничено поле за действия? Дойче веле ни предлагаме мнения на две известни авторки от турски произход.

Преди четири години Тило Сарацин, авторът на силно оспорваната книга „Германия се самоунищожава“, призна в интервю, че издателството пожелало да замени думата „раса“ с „етнос“. Той признава, че приел с голяма доза безразличие тази и някои други предложения на издателството, които целели да премахнат част от взривоопасния заряд на текста. Поради това, навсякъде, където в книгата се говори за „етнос“, авторът всъщност има предвид „раса“.

Франкфуртската социоложка Наим Чакър вижда в тази подмяна израз на една обща тенденция в Германия. Според нея, етнос се използва като евфемистичен заместител на понятието раса. В този смисъл тя твърди, че Сарацин изобщо не е изолиран случай в Германия, а е пример за един общоприет модел на мислене в Германия, който се откривал във всички социални слоеве.

И все пак раса и етнос не са пълни синоними. Затова смесването на понятията, според Чакър, говори за неорасизъм, който постулира не толкова превъзходството на определени раси, колкото уж неизбежната разлика между определени култури и етноси.

„Чужд“ винаги изразява отношение

Наим Чакър е авторка на изследване за анатомията на ислямофобията в Германия. В него тя анализира подробно съдържанието на понятия като „свои“, „чужди“, „културна и религиозна идентичност“. Според нея отношението на мнозинството /т.е. германското немюсюлманско население/ към исляма по особено драстичен начин разкрива желанието за разграничаване от него: Ислямът се представя като „етническа“ религиозна общност и „затворена в себе си, хомогенна култура“.

„Така погледнато, мюсюлманите в германското общество се „редуцират“ до представата за исляма, макар те да е само един елемент от определящите ги характеристики, докато представителите на християнското мнозинство никога не биват възприемани само като последователи на Христовото учение“, пише Наим Чакър.

Тези „обичайни“ дискриминации маркират политическия, социалния и религиозния дебат в страната, заключава тя и пояснява, че дискриминацията не се дължи толкова на ислямския тероризъм, колкото надълбоко залегнали в обществото неорасистки възгледи , превръщащи исляма във „враг“, „чужда култура“ и „различен етнос“.

Култура на съмнението

На друг аспект от дебата за исляма акцентира социоложката и публицистка от турски произход Неджла Келек. Във фейлетон на страниците на швейцарския „Нойе цюрхер цайтунг“ тя пледира за по-критичен поглед на мюсюлманите към тяхната религия. Този процес на критично самовглеждане, съществувал в „златната ера на Дамаск и Багдад“ според нея, е бил твърде рано изоставен. В християнската религия, обратно, той започва от времето на Първия църковно-народен събор в Никея през 325 г. – тоест триста години преди появата на Мохамед, и не е спирал и до днес. Вярно, този процес не е вярвял равномерно, в него също е имало периоди на застой и регрес, но християните от рано осъзнават необходимостта да се спори около същината на тяхната религия.

В своята история, ислямът, за съжаление е пропуснал възможността да води подобен теологичен дискурс, заключава Неджла Келек. Затова приносът на ислямските мислители към филисофската история на човечеството през последните 500 години си остава направо оскъден и допуска широки полета за изява на всевъзможни сектанти.

Миролюбивите мюсюлмани ще си останат без аргументи пред фундаменталистите дотогава, докато приемат Корана като свещен текст, неподлежащ на критично вглеждане и тълкувание. В това отношение ислямознанието е в дълг пред обществото, смята Келек. Мюсюлманите са длъжни да започнат дискусията за своята вяра и да докажат, че тяхната религия действително има място в рамките на днешното светско общество. Всичко това обаче няма да се окаже достатъчно, ако страхът и боязънта си останат основните чувства, определящи отношението на мюсюлманите към Алах, предрича още социоложката Неджла Келек.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.