Как се глади риза: наръчник за начинаещи

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Най-досадните домакински работи могат да се подредят така:

–          Гладене;

–          Миене на чинии;

–          Бърсане на прах от рафт с много вещи.

90-те години и гръндж вълната дадоха надежда, че поне от гладенето сме се отървали. Тя обаче отмина, а гънките по ризите и панталоните си останаха проблем. Гладенето не е най-приятната работа на света, но поне би могла да стане по-лесна, ако разучим някои от спецификите на ютията. Те зависят до голяма степен от това какви тъкани гладим, на каква температура, дали използваме парна ютия или обикновена.

Освен ако не сте рок звезда (тогава можете да се обличате както пожелаете), рано или късно ще ви се наложи да гладите риза.

Затова ви предлагаме идея как да гладите ризата си така, сякаш по нея никога не е имало гънки. Ако разполагате с ютия с парогенератор, още по-добре.

Първо намерете подходящо място, на което да поставите дъската за гладене. Важно е то да бъде добре осветено и подът да е чист, за да не се окаже ръкавът на любимата ви риза потопен в кълбо котешка козина или следи от разлят сок например. Широката част на дъската трябва да бъде от дясната ви страна, ако сте десничар. Най-подходящо е дъската да бъде на нивото на кръста ви (повечето дъски имат опция за нагласяне на различна височина).

Ако ризата, която гладите, е ленена или много намачкана от пералнята, напръскайте я с вода. Навийте я в кърпа за пет-десет минути, за да се разпредели равномерно водата. Ако имате ютия с парогенератор, това няма да ви бъде необходимо.

Напълнете резервоара на ютията с хладка вода. Сега е моментът да я включите и да нагласите температурата спрямо материята на ризата. Обикновено на етикета е записано какви са нуждите на дрехата.

Когато ютията се нагорещи, пуснете парата. Развийте вече влажната риза и застанете от широкия край на дъската за гладене с ютията от дясната ви страна. Хванете ризата за яката, така че дясната й страна да сочи към вас и разтворете яката върху дъската. Първо гладите от вътрешната страна на яката – от краищата към средата. Обръщате яката и повтаряте.

Следващата стъпка е да поставите ризата от острата страна на дъската, като горната част на гърба трябва да лежи върху острата част на дъската, а единият ръкав да се разстила леко по дъската. Първо гладите едната половина на гърба, а после другата.

Ръкавите са малко по-сложни, но тайната е да ги гладите бавно, за да се подсигурявате, че платът няма остри гънки, преди да минете по него с ютията. Първо изглаждате единия маншет, след което минавате по целия ръкав, поставен гладко върху дъската. Ако видите, че в горната част на ръкава е останала гънка от предишното минаване с ютията, опитайте се да я изгладите, така че по плата да остане само един ръб. Може да се наложи да си помогнете с другата ръка, когато гладите при копчетата, но внимавайте да не изгорите пръстите си.

След като приключите с ръкавите, можете да продължите към основната част на ризата. Хванете я така, че яката да остане от лявата ви страна и слагате лявата страна на ризата върху дъската за гладене. При мъжките ризи това би била страната с копчетата. Може да ви е по-лесно, ако гладейки горната част на ризата, я нагласите така, че острата част на дъската да се плъзне в ръкава. Това ще помогне да изгладите гънките в горната част. Повторете същото с другата половина на ризата. Обърнете я към себе си, така че половината гръб да застане върху дъската за гладене. Загладете с ръце, след което минете по нея с ютията.  Въртете, заглаждайте с ръце и гладете, докато не стигнете от гърба до предната част на ризата.

Вече можете да я сложите на закачалка.

Още няколко съвета:

  • Уверете се, че ютията е достатъчно гореща за материята, но не прекалено, за да не я увреди. Ако материята е твърде нежна, използвайте допълнително парче плат като „посредник” между ютията и дрехата ви.
  • Гладете бавно, защото в противен случай може да направите нови гънки или да изгорите дрехата.
  • Ползвайте спрей с вода, за да си помагате при гладенето. Ако без да искате, направите голяма гънка, напръскайте с вода, изчакайте и изгладете отново.
  • Не задържайте ютията на едно и също място, за да не повредите или изгорите материята.
  • Не гладете риза, която не е чиста. Гладенето може само да „запечата” петната така, че да не можете да ги премахнете.
  • Пазете дъската си за гладене чиста и в добро състояние, защото в противен случай всяка мръсотия или неравност може да се пренесе върху дрехата ви.
 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.