Как се глади риза: наръчник за начинаещи

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Най-досадните домакински работи могат да се подредят така:

–          Гладене;

–          Миене на чинии;

–          Бърсане на прах от рафт с много вещи.

90-те години и гръндж вълната дадоха надежда, че поне от гладенето сме се отървали. Тя обаче отмина, а гънките по ризите и панталоните си останаха проблем. Гладенето не е най-приятната работа на света, но поне би могла да стане по-лесна, ако разучим някои от спецификите на ютията. Те зависят до голяма степен от това какви тъкани гладим, на каква температура, дали използваме парна ютия или обикновена.

Освен ако не сте рок звезда (тогава можете да се обличате както пожелаете), рано или късно ще ви се наложи да гладите риза.

Затова ви предлагаме идея как да гладите ризата си така, сякаш по нея никога не е имало гънки. Ако разполагате с ютия с парогенератор, още по-добре.

Първо намерете подходящо място, на което да поставите дъската за гладене. Важно е то да бъде добре осветено и подът да е чист, за да не се окаже ръкавът на любимата ви риза потопен в кълбо котешка козина или следи от разлят сок например. Широката част на дъската трябва да бъде от дясната ви страна, ако сте десничар. Най-подходящо е дъската да бъде на нивото на кръста ви (повечето дъски имат опция за нагласяне на различна височина).

Ако ризата, която гладите, е ленена или много намачкана от пералнята, напръскайте я с вода. Навийте я в кърпа за пет-десет минути, за да се разпредели равномерно водата. Ако имате ютия с парогенератор, това няма да ви бъде необходимо.

Напълнете резервоара на ютията с хладка вода. Сега е моментът да я включите и да нагласите температурата спрямо материята на ризата. Обикновено на етикета е записано какви са нуждите на дрехата.

Когато ютията се нагорещи, пуснете парата. Развийте вече влажната риза и застанете от широкия край на дъската за гладене с ютията от дясната ви страна. Хванете ризата за яката, така че дясната й страна да сочи към вас и разтворете яката върху дъската. Първо гладите от вътрешната страна на яката – от краищата към средата. Обръщате яката и повтаряте.

Следващата стъпка е да поставите ризата от острата страна на дъската, като горната част на гърба трябва да лежи върху острата част на дъската, а единият ръкав да се разстила леко по дъската. Първо гладите едната половина на гърба, а после другата.

Ръкавите са малко по-сложни, но тайната е да ги гладите бавно, за да се подсигурявате, че платът няма остри гънки, преди да минете по него с ютията. Първо изглаждате единия маншет, след което минавате по целия ръкав, поставен гладко върху дъската. Ако видите, че в горната част на ръкава е останала гънка от предишното минаване с ютията, опитайте се да я изгладите, така че по плата да остане само един ръб. Може да се наложи да си помогнете с другата ръка, когато гладите при копчетата, но внимавайте да не изгорите пръстите си.

След като приключите с ръкавите, можете да продължите към основната част на ризата. Хванете я така, че яката да остане от лявата ви страна и слагате лявата страна на ризата върху дъската за гладене. При мъжките ризи това би била страната с копчетата. Може да ви е по-лесно, ако гладейки горната част на ризата, я нагласите така, че острата част на дъската да се плъзне в ръкава. Това ще помогне да изгладите гънките в горната част. Повторете същото с другата половина на ризата. Обърнете я към себе си, така че половината гръб да застане върху дъската за гладене. Загладете с ръце, след което минете по нея с ютията.  Въртете, заглаждайте с ръце и гладете, докато не стигнете от гърба до предната част на ризата.

Вече можете да я сложите на закачалка.

Още няколко съвета:

  • Уверете се, че ютията е достатъчно гореща за материята, но не прекалено, за да не я увреди. Ако материята е твърде нежна, използвайте допълнително парче плат като „посредник” между ютията и дрехата ви.
  • Гладете бавно, защото в противен случай може да направите нови гънки или да изгорите дрехата.
  • Ползвайте спрей с вода, за да си помагате при гладенето. Ако без да искате, направите голяма гънка, напръскайте с вода, изчакайте и изгладете отново.
  • Не задържайте ютията на едно и също място, за да не повредите или изгорите материята.
  • Не гладете риза, която не е чиста. Гладенето може само да „запечата” петната така, че да не можете да ги премахнете.
  • Пазете дъската си за гладене чиста и в добро състояние, защото в противен случай всяка мръсотия или неравност може да се пренесе върху дрехата ви.
 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация