Как Русия учи на лоялност

| от |

Руснаците се сплотяват около Путин. Но не от омраза към Украйна, а защото самата държава ги принуждава към лоялност. В крайна сметка от нея зависи дали ще оцелеят в условията на възраждащ се култ към личността.

Цяла Русия изглежда единодушно сплотена от мантрите на държавната пропаганда, отбелязва руският писател Сергей Лебедев на страниците на „Зюддойче Цайтунг“. Одобрението към президента Владимир Путин е 84 процента, известен спад на готовите да гласуват за него бе констатиран едва наскоро, и то – както не на шега обясняват от социологическия център „Левада“ – защото при сегашното проучване голямата част от противниците на Путин, а това били заможните жители на големите градове, вече се били върнали от отпуск и съответно участвали в допитването, снижавайки одобрението към президента, пише Дойче Веле.

Обществото мждувременно е заговорило на езика на омразата, отбелязва сергей Лебедев и добавя, че по улиците постоянно се чуват възгласи като „хунта“ или „фашисти“, когато става дума за Украйна. Социалните мрежи са пълни с излияния, вицове, клипове, „истински истории“ и карикатури – по отношение на „примитивните“ украинци, подкрепящия ги Запад и храбрата Русия. Георгиевската лента в черно и оранжево, която е възпоменателен знак за Втората световна война, се е превърнала в символ на проруските сепаратисти и на новия руския патриотизъм. Тя може да се види навсякъде.

Повечето руснаци знаят, че не са защитени в своята държава, че гражданските им права са иззети и че във всеки момент могат да им хвърлят по един бой в някои полицейското управление. Силовиците – служителите на държавните органи за сигурност – могат да му отнемат собствеността, могат с измислени обвинения да го тикнат дори и в затвора.

Ето го и последният пример за невъобразимо беззаконие: лекарят на московския затвор „Матроская тишина“ даде пресконференция и разказа колко превъзходно е предоставяното медицинско обслужване. Точно през това време в следствения арест издъхна затворник, който въпреки тежкото си здравословно състояние е бил закаран пред съда, за да бъде удължен срокът на наказанието му, защото иначе трябвало да го освободят… Както сочат официалните статистически данни – в Русия процесите за престъпления срещу държавната власт завършват 22 пъти по-рядко с оправдания, отколкото процесите срещу самите представители на същата държавна власт. Доказването на лоялността към държавата като средство за оцеляване е станало жизнена стратегия за много руски граждани, твърди Лебедев.

Всичко се дели на „наши“ и „чужди“

В резултат на всичко това в Русия се проявяват отчетливо две желания: да те приемат в кръга на „нашите“, благодарение на което да получиш гаранция за недосегаемост. Второто е нарасналият копнеж по патриотизъм, по „истинска“ държава, работеща в интерес на всички, по лидер, който се държи както подобава на един руски владетел: грижейки се за цялата страна, а не само за един кръг приближени.

И когато в рамките на конфликта с Украйна и Запада на държавата и дотрябва подкрепата на народа, мнозина съзряха в това своя шанс. Гражданите на държавата почувстваха екстаза на лоялността – не толкова заради това, че мразят украинците, колкото заради това, че изведнъж се отвори път да покажеш на държавата: аз съм един от вас. Не ме докосвайте! Друга, по-малка група, състояща се предимно от журналисти, усети, че пропагандата вече е въпрос с държавна важност -т.е. открива отлични перспективи за кариера.

За първи път в руската история държавата допуска гражданите до най-съкровеното си – пропагандата, която в съветските времена бе монопол на държавата. Всички „лични свидетелства“ за социализма биваха редактирани и привеждани в съответствие с линията. Сега обаче гражданите са станали движеща сила на пропагандата. И я обогатяват с това, което липсваше на пропагандата от времената на СССР: откровеност и автентична реторика. Тези самозвани пропагандисти шеговито биват наричани в руския интернет „диванни войски“. Това е истинска авантюра за хора, които преди това никога не са имали възможност да говорят публично по геополитически теми. Как да не се солидаризираш с удоволствие с такава държава!

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.