Как празнуват Коледа по света?

| от |

Нима има по-красив и уютен семеен празник от Коледа, когато цялото семейство се събира около трапезата в прекрасно настроение и се наслаждава на мига?! Това е ден, който е зареден с много положителни емоции навсякъде по света, независимо че всяко едно кътче има своите различни начини да посрещне дядо Коледа. Да направим бърза разходка по света, за да видим къде как празнуват:

gmlm

Австрия – тук всички градове са декорирани с невероятна коледна украса и най-разноцветни светлини. Типичен за австрийците е и прочутият традиционен коледен базар, на който семействата могат да се почерпят с пунш и всякакви лакомства, да закупят различни сувенири. На 24 и 25 декември те се събират около елхата, за да изпеят заедно коледните песни. Улиците са изпълнени с музикален фон, независимо дали говорим за класика или друг тип, а трапезата изисква шаран или друга риба, картофена салата, супа от броколи и ябълки с карамел. Освен дядо Коледа пък, местните почитат и Свети Николас, за който се счита, че всъщност е далечен негов пра-роднина.

dsg

Белгия – и тук Свети Николас, който носи сладкиши и бонбони на послушните деца, се счита за един от типичните за Коледа образи. Също както в Германия, малчуганите още рано-рано разбират дали ще бъдат зарадвани с подарък (първите дарове идват още на 6 декември, когато се почита Св. Николас). За френскоговорящите, пък „добрият старец“ е Pere Noel, който по принцип идва за празника и във Франция. Той носи бонбони, шоколадови вкусотии, а за тези, които не са слушали, носи само пръчка. Основните подаръци обаче се пазят за самия празник – 25 декември, като се оставят директно под елхата.

jjlk;

Франция – за разлика от много други страни, Per Noel не е облечен в червена роба, а е целият в бяло и носи широкопола шапка. Счита се, че обича много топлото и затова подаръците за послушните деца оставя край камината в детски ботуш. Любопитно е, че тук елхата не е особено популярна и на нейно място се приготвя специален сладкиш във формата на дръвче. Иначе на трапезата, която се слага след полунощ, се слагат пуйка или патица с кестени, шунка, пастети, плодове и други лакомства. Традиция е и възстановката на Рождество Христово с кукли.

vhjk

Великобритания – един от най-забавните моменти за Коледа тук е свързан с обичая Mummering, датиращ още от средновековието. Затова по това време е задължителна играта, в която всеки слага маска и се преструва на някой друг (особено в училищата). Иначе и на Острова дядо Коледа (или по-скоро Санта Клаус, а някъде се среща и като Father Christmas) носи червено наметало и оставя даровете през нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Особено популярен в Англия е т. н. Boxing Day (денят след Коледа). В него децата минават през членовете на семейството и гостите и събират парички в специални касички. Трапезата пък включва патица, пуйка, бекон или наденички, зеленчуци и пудинг.

ghmg

Германия – както вече споменахме, празниците тук започват далеч преди самата Коледа, още в началото на месеца, когато се украсява домът и се приготвя известният коледен щолен. Както можем да предположим, известните с дисциплината си немци изпипват всичко до последния детайл. Преди 25 декември, децата пишат писма до Добрия старец с молба за определени подаръци. Малко преди Рождество пък, по някои къщи ходят русокоси момичета, които са наричани „Детето на Христос“ и пеейки коледни песни, носят подаръци и добри вести за домакините. Те се считат за предвестник на празника.

ksdkasd

Испания – на Иберийския полуостров коледните празненства са на особена почит и често дори продължават цялата нощ от Бъдни вечер (Nochebuena) до Коледа (Navidad). Улиците са изпълнени с хора, които пеят, танцуват, топлят се с греяно вино, въобще атмосферата е изпълнена с много настроение и усмивки. Типичен за областта е т. н. „танц“ – Jota, който се изпълнява под съпровод на китара и кастанети. Популярен образ тук е този на Тримата мъдреци, за които се счита, че носят подаръци още на 6 декември. В домовете пък има множество фигури на Дева Мария, Исус, Йосиф, прави се възстановка на Рождество, а любопитно е, че в тези дни на почит е и… кравата, за която се счита, че е топлила малкия Исус, когато се е родил.

 

bgfnf

Русия – по време на комунизма, Коледа никога не е била особено популярен празник и затова тук все още властва обичаят да се отбелязва по-скоро настъпването на Нова година. Все пак богато украсената елха е на почит, макар и не толкова масово. В някои райони се пеят коледни песни. Вместо дядо Коледа, тук водещият образ е дядо Мраз, а друга любопитна за празника фигура е тази на добрата баба Бабушка, която също носи подаръци на добрите деца.

people

САЩ – Зад Океана, също както и в Канада, даровете носи популярният „Санта Клаус“. Счита се, че той е роден още през 1860 г. и пристига с шейна, теглена от елени, пуши лула и е облечен в пищен червен костюм. Като цяло, поради твърде голямото разнообразие от националности, в различните места спазват различни традиции. Някъде украсата на елхата изобразява сцени от Рождеството, други пък обикалят по къщите с Коледна звезда. В столицата Вашингтон особено популярно е огромното коледно дърво, чиито светлини се включват от самия президент на САЩ. Традиционната трапеза включва печена пуйка, пай, коледен пудинг, както и кошници със сушени плодове. На самия празник обичаят е да се разменят подаръци между членовете на семейството.

hry

Бразилия – в католическа Бразилия, Коледа е изключително популярна. Градовете са изпълнени със светлина, настроение, във всички църкви има празнична литургия и пресъздаване на раждането на Исус. Традициите повеляват на празничната трапеза да се сложат пълнена пуйка с плодове, ядки, зеленчуци , шунка, ориз, сладкиши с захар или мед и канела. На самата Коледа, точно в полунощ на Бъдни вечер се изгасят всички светлини в дома, като се оставят само лампичките на елхата. На сутринта пък местните ходят на църковна служба. И най-любопитното – празникът продължава чак до 6 януари.

jkhj

Австралия – невероятно, но факт. Тук дядо Коледа идва със сърф (често дори по бански) – нещо, което е логично, като се има предвид, че заради високите температури празникът минава без сняг. По тази причина в домовете се използва изкуствен такъв. Традиционно, Коледа изисква украсена елха, макар че повечето украшения са цветя, а семейството си разменя поздравителни картички. На трапезата се слага пуйка, пълнено пиле, трюфели, плодова пита и прочутият сливов пудинг, като обикновено вечерята е на двора. inlife.bg

 

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.