Как португалецът Магелан обиколи Земята за Испания и света

| от |

На 20 септември португалецът Фернандо Магелан потегля под флага на Испания на околосветско пътешествие, завършило през 1522 г. и установило кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан, пише inlife.bg

В епохата на Средновековието познанията на Европа за останалия свят  били твърде ограничени.  А и тържествуващата църковна схоластика е предпочитала да държи в неведение, респективно в подчинение, масите. Всички знаем колко време и израстване е трябвало на човечеството, за да разбере, че земята е кръгла и се върти. Днес от позициите на глобалния нет и със скоростта на развитие на техниката и комуникациите, ни е малко трудно да си представим как се е случвало всичко и всъщност колко грандиозни крачки е трябвало да бъдат направени в името на познанието. За Европа от този средновековен период Азия представлявала  “земя на варвари”, а земите южно от Сахара населявани  с екзотични животни и странни хора. Далечните Индия и Китай смятали за “страни на изобилието”, обкръжени от “Великия океан”, с който свършвал света.
През втората половина на ХV век европейските мореплаватели и пътешественици откривали нови територии, острови и континенти, които коренно променили представите и познанията за Земята и света. Световната карта всеки ден се попълвала с нови места. Тези рискови пътешествия към непознатото били щедро прегръщани от европейските монарси, които гордо забивали своето знаме и влияние в новооткритите земи.
Силните тогава държави-мореплавателки – Испания и Португалия,  изпаднали в сериозен конфликт за подялба на Новия свят. След дълги преговори в 1494 г. било постигнато споразумение за “сфери на влияние”, които се определяли от меридиана, разсичащ Атлантическия океан. Всички земи, лежащи на 2000 км. западно от Африка, били предадени на Испания, а в източна посока- на Португалия. Но и двете сили така и не се примирили с това и идеята за търсене на западен път към Индия продължила да ги занимава.

Magellan_1810_engraving

Как да се заобиколи новооткритата суша – Америка? Има ли път и къде води той? Отговорите на тези въпроси се заел да даде Фернандо Магелан. И да, дал отговор на човечеството – осъществил първото в историята околосветско плаване, с което практически било доказано, че Земята е кръгла. Неоценим принос в развитието на науката!

Фернандо Магелан е роден около 1480 г. вероятно в Порто, Португалия в семейство на средно заможен португалски благородник. Срещата му с  Франсиско Серао, когато станал паж в португалския двор, изиграла решаваща роля в пристрастяването му към откривателството. Магелан и Серао започнали да служат в Морския департамент в Лисабон именно в годините, когато Великите географски открития били в своя апогей. Магелан бил вдъхновен от грандиозните открития на сънародниците си, а и по време на службата си научил много.

Една случка от живота му  довела до разрив на връзките му с Португалия и косвено, довело до великата експедиция под испански флаг, която му спечелила неувяхваща слава. Магелан бил несправедливо обвинен в корупция по време на работата си със затворниците и в незаконно присвояване. Португалският крал Мануел отказал да даде каквото и да е възнаграждение на Магелан за неговата дългогодишна служба на държавата. Както често се случва, станало „ползата от вредата”. Огорчен от липсата на признание, Магелан тръгнал да търси работа другаде. И ето, че Испания прегърнала предложените от Магелан услуги.  Всъщност той предлага на Краля смел план за достигане на Индия и Китай по западен път край южната част на Америка. Само два месеца след пристигането на Магелан в испанския двор крал Карлос дал съгласието си за експедицията.

Detail_from_a_map_of_Ortelius_-_Magellans_ship_Victoria

На 20.10.1519г. флотилията на Адмирал Магелан в състав от 5 кораба излиза от испанското пристанище Санлукар де Барамеда. Освен изследователската си тръпка, Магелан бил мотивиран и от обещанието  да участва в управлението на всички евентуално открити земи и съответно да стане почетен член на испанският двор.
Корабите, участващи във флотилията на Магелан били флагманът “Тринидад”, “Сан Антонио”, “Консепсион”, “Виктория” и “Сантяго”.

След като спряла на Канарските острови, за да натовари дървен материал и вода, плаването продължило към Бразилия. След 2 месеца стига бреговете на Бразилия и се отправя на юг покрай американския материк. През Март 1520г. корабите на Магелан хвърлят котва в пристанище Сан-Хулиян в днешна Патагония, за да прекарат зимата. По време на една разузнаваща експедиция, един от корабите –  “Сантяго” се разбил, а Сан Антонио” обърнал обратно към Испания. На 24 август намалялата флотилия на Магелан отплавала. След неуморно плаване, скоро Магелан открил пролива, който търсел. Аналите разказват, че когато видял западния край на широкия океан, Магелан паднал на колене и заплакал от радост. Когато “Тринидад”, “Консепсион” и “Виктория” се озовали пред спокойните води на океана, Магелан го нарекъл “Тихи” с надеждата, че той ще остане така спокоен през цялото им пътуване.

Щастливи от открития пролив, испанците продължили смело напред, но плаването ставало все по-тежко от липсата на прясна храна и скорбутът.  През Март 1521г. корабите на Магелан приближават Марианските острови, а след това достигат група острови, които в последствие са наречени Филипински.  Запасите били попълнени, а Магелан започнал да покръства островитяните. За съжаление, пренебрегвайки всички съвети, Магелан се включил в борбата между туземците и това му струвало живота.

С неговата смърт експедицията изгубила своя водач и за известно време целта си. “Консепсион” бил изоставен, а “Тринидад” и “Виктория” прекарали няколко месеца в  Молукските острови. Там били натоварени с подправки, но “Тринидад”, който вече не бил толкова здрав не могъл да отплава към Европа. “Виктория” поел по маршрута край нос Добра надежда.

На 6 септември, след пътуване изпълнено с много трудности и лишения, “Виктория” достигнала испанските брегове. Цената на това откритие обаче, била огромна. Четири от петте кораба били изгубени, а от над 230-мата души, отплавали от Испания, се завърнали едва 18. На борда не бил и Адмирал Магелан. Но именно той, с непоклатима вяра в постигането на целта си, с твърдото постоянство в нейното преследване и със силата на несломимата си воля, направил възможно първото околосветско пътешествие, което практически доказало, че земята е кръгла.

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.

 
 

Френска фитнес блогърка загина при нелеп инцидент

| от chronicle.bg |

Ребека Бюргер, френска фитнес блогърка, загина при нелеп инцидент, след като диспенсър за бита сметана избухна в гърдите й.

Ребека има 160 000 последователи в Инстаграм и над 55 000 във Фейсбук. Тя е починала през уикенда. Местни издания посочват, че тя е получила инфаркт след инцидента, въпреки че при нея е имало лекари.

Семейството съобщи за смъртта й онлайн, определяйки я като „битов инцидент“. В профила й в Инстаграм се появи предупреждение за дефектните опаковки на битата сметана с обяснение, че именно това е предизвикало смъртта й.

Принципът, на който работят диспенсърите за бита сметана е следният – те изстрелват газ в метална капсула, която поддържа налягането високо. От години френска група за правата на потребителите предупреждава за дефект с връзките на газовите капсули и опасността да се счупят и изстрелят с висока скорост. Заради серия инциденти с такива диспенсъри френската служба за права на потребителите издаде предупреждение, в което посочва, че такива инциденти има от 2010 година насам. Властите предупреждават, че дори след години употреба, тези флакони могат да направят проблем.  

Collation du jour : shaker whey vanille glacé @womensbest.fr

Публикация, споделена от Rebecca Burger (@rebeccablikes) на

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.