Как Нирвана вдъновиха Lil Wayne и… Demi Lovato

| от |

Всички знаем, че Тhe Vaselines и The Pixels оказват огромно влияние върху музиката на Nirvana. Ами Beatles, Kiss и Public Enemy?

nirvana

Стила на гръндж иконите, които влизат в залата на славата на рок енд рола в четвъртък, се абсорбира широко от следващото поколение музиканти – всички от Lil Wayne до 30 Seconds to Mars. “Всяка рок банда, която използва малко по-нестандартни ритми и припеви е повлияна от Nirvana”, казва Чарлс Р. Крос, автор на биографиите на Кърт Кобейн Heavier “Than Heaven” и “We Are Now”.

Кои повлияват на Nirvana?

The Beatles

“Когато бях млад, те ме научиха как да свиря – имах китара и книга с песните на Бийтълс.”, споделя барабаниста Дейв Грол. “Помогнаха ми да разбера структурата на песните, както и мелодията и хармонията. Дори за Nirvana – Кърт Кобейн обожаваше The Beatles, защото всичко е толкова лесно. Или поне изглежда лесно за свирене, но всъщност е изключително трудно.”

The-Beatles

“О, да. Джон Ленън определено е любимият ми член на групата.”, казва Кобейн пред Ролинг Стоун през 1994. “Ленън определено е бил обезпокоен. За мен е лесно да се припозная с него.”

The Pixies

“Опитвах се да напиша ултимативната поп песен. Да направя същото като The Pixies.”, казва Кобейн. “Трябваше да съм в тази група. Използвахме тяхната динамика – първо всичко е меко и тихо, а след това силно и твърдо.”

 Kiss

Когато Кобейн е на турне с The Melvins, той драска Kiss на вана на групата. През 1989 пък Nirvana записват кавър на песента Do You Love Me.

Public Enemy

13521557_ori

Рап групата и Кобейн се възхищават взаимно. Кобейн споделя, че Takes a Nation of Millions to Hold Us Back е един от 50-те му любими албума. Това е единственият хип-хоп албум който Кобейн си е купувал. Public Enemy от своя страна издават песента Black Cobain.

Кои са повлияни от Nirvana?

Всички знаем, че Тhe Vaselines и The Pixels оказват огромно влияние върху музиката на Nirvana. Ами Beatles, Kiss и Public Enemy?

Стила на гръндж иконите, които влизат в залата на славата на рок енд рола миналата седмица, се абсорбира широко от следващото поколение музиканти – всички от Lil Wayne до 30 Seconds to Mars. “Всяка рок банда, която използва малко по-нестандартни ритми и припеви е повлияна от Nirvana”, казва Чарлс Р. Крос, автор на биографиите на Кърт Кобейн Heavier “Than Heaven” и “We Are Now”.

 Кои са повлияни от Nirvana?

Lil Wayne

69

Рапърът е пламенен фен на групата, като дори фотошопва себе си на корицата на албума Nevermind. Често цитира Кобейн в интервюта. През 2011 споделя пред MTV: “Бях млад и действително се заслушах в текстовете. В този момент и аз се чувствах бунтарски като Кобейн.

Adam Levine

68

Фронтмена на Maroon 5 споделя в интервю, че “През 90-те бойбандите бяха навсякъде. Тогава отнякъде се появиха Nirvana и разрушиха тази тенденция. Според мен те са последната група, която значително промени поп културата.”

Lana Del Rey

“Когато бях на 11 гледах как Кърт Кобейн пее Heart Shaped Box по MTV. Помислих си, че най-красивият човек, който съм виждала. Макар и много малка аз наистина се почуствах свързана с него и с тъгата му.”

64

Jay-Z

66

Рапърът спечели Грами през януари за албума му Holy Grail, в който той цитира Smells Like Teen Spirit. В интервю от 2012 пък споделя, че “Хип-хопът точно се превръщаше в огромна сила, когато се появиха гръндж групите. Останалите не ни бяха конкуренция, но изведнъж се появи Кобейн и ни се наложи да почакаме.“

Demi Lovato

65

На 30 август 2012 поп певицата написа в туитър акаунта си: “В Сиатъл съм, нося фланелка и слушам Nirvana… #90sgrundge”

 

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.