Как Китай се перчи пред света

| от |

Анализ на сп. Икономист

Фабриките затвориха за няколко дни, а милиони автомобили не трябва да се движат. Над потъналия в смог Пекин се появява синьото небе, а това означава само едно нещо: подготвя се голямо събитие.

На 10 ноември президентът Си Цзинпин ще посрещне световни лидери за тазгодишната среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК). Толкова много лидери не са се събирали в Пекин от Олимпиадата през 2008 г. Ще присъстват лидерите на САЩ, Русия и Япония. Това ще бъде важен момент за външната политика на Си Цзинпин. У дома той е известен като най-силния лидер след Дън Сяопин. Изглежда, че той иска да стане по-голям, по-влиятелен и по-уважаван от своите предшественици, в това число и от Дън Сяопин.

Уважението започва с посрещането на гостите с любезен вид. Китайските действия относно спорната морска територия допринесоха за повишаването на напрежението в региона, но сега Си Цзинпин май иска да се възцари спокойствие. Отношенията на Китай с Япония са дълбоки. Правителството се отнася към японския премиер Шиндзо Абе едновременно със злоба и пренебрежение. Отношенията им достигнаха толкова ниско ниво, че би се сметнало за значителен прогрес, ако Си Цзинпин се ръкува с Шиндзо Абе по време на срещата.

На 11 и 12 ноември Си Цзинпин ще посрещне в Пекин на държавно посещение американския президент Барак Обама. Това е втората среща с Обама след тази в Калифорния през 2013 г. Това ще бъде добро шоу с разходки из природата и всичко останало, но същността на срещата не е ясна. В Калифорния китайската страна говори за „нов тип отношения между големите сили“. Оттогава ролята на Америка отслабна, поне в Азия. Двамата президенти вероятно ще сътрудничат в няколко области, сред които промяната на климата, търговия и инвестиции. Те ще се споразумеят за по-засилена комуникация за военните действия в и над морето край Китай.

Всъщност Си Цзинпин не уважава особено много Обама. Китайският президент смята, че той има слаба воля във външната си политика, освен това голяма част от амбициите на китаеца са насочени в друга посока. Преди всичко, той мечтае Китай да си върне мястото в свят, в който „Китай ще бъде в центъра и всяка държава ще трябва да се съобразява с китайските интереси“, според Бони Глейзър от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Това отношение е познато на съседите на Китай в Южнокитайско море и Източнокитайско море. Китай подразни Филипините като завзе един спорен риф. Подразни Виетнам като премести една нефтена платформа в спорни води, а Япония като оспори нейния контрол върху необитаеми острови. Дори Южна Корея се притесни, наред с други държави, когато Китай обяви „Идентификационна зона за военновъздушна защита“ над Източнокитайско море, като настоя самолетите да съобщават, когато навлизат в зоната.

Освен това Си Цзинпин ухажваше приятелите си с клишето „мирно развитие“. Той настоя за двустранни инициативи, включително нова Азиатска инфраструктурна инвестиционна банка, в която много от китайските съседи, в това число и Индия, се включиха. Тази банка има споразумение и със съюзниците от БРИКС Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка.

Един от съюзниците на Си Цзинпин е руският президент Владимир Путин. Китай и Русия имат минало на взаимно недоверие, а първото пътуване в чужбина на Цзинпин като президент през март миналата година беше в Москва. Оттогава двете държави подписаха газово споразумение, което отдавна бе в застой, и пакт за киберсигурност, според руския вестник „Комерсант“. Китай подкрепя просирийската позиция на Русия в Съвета за сигурност на ООН и отказа да осъди действията на Русия в Крим и Източна Украйна, въпреки че обича да проповядва принципа за ненамеса.

Силната заплаха, която обединява двете страни е американската доминация в международните работи. „Нито една държава не трябва да опитва да доминира над регионалната сигурност или да престъпва законните права на други държави“, каза Си Цзинпин по време на среща на върха по-рано тази година, без да споменава изрично Америка. Месец по-рано обаче американският президент Барак Обама подчерта, че пактът за сигурност между Америка и Токио се разширява до островите Сенкаку, които са под японски контрол. Според Китай тези острови не са японски, а китайски и се наричат Диаоюй.

Успешна ли е външната политика на Си Цзинпин? От части. Китайската самоувереност по море сближи някои съседи с Япония и Америка. Китай обаче за дълго време ще остане най-големият търговски партньор на някои азиатски държави. Китай преследва регионални и двустранни търговски споразумения, а междувременно водената от Америка търговска инициатива Транстихоокеанското партньорство залязва. На срещата на АПЕК китайският президент ще опита да изгради тези икономически отношения. И предвид влиянието на Китай, той ще успее.

Си Цзинпин иска да има по-голяма роля в световен мащаб. Тогава Китай ще трябва да се ангажира по-сериозно с големи проблеми, като околната среда, тероризма и здравето. Тази седмица Китай и Русия блокираха международен план за създаването на резерват в Антарктика. В областта на контратероризма Китай влага повече усилия в това всеки да разбере, че страната е занимава със заплаха като на „Ал-Кайда“ в Синдзян-уйгурския автономен регион, отколкото да помага в много по-тежки терористични точки.

Световното здраве е пример за това как китайската политика може да се промени. Само преди няколко седмици по време на подготовката за срещата на Си Цзинпин с Обама китайски високопоставени представители счетоха манията към болестта ебола на американските им колеги за поредното камъче в обувката, както казва Дъглас Паал от фонда за международен мир „Карнеги“. Оттогава обаче заяви своя ангажимент в борбата с ебола, като три пъти увеличи сумата, която дарява и тя достигна до 120 милиона долара. Така Китай стана втората най-щедра държава. По един или друг начин възходът на Китай продължава. /БГНЕС

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

5 актриси, за които сте забравили, че са участвали в „Prison Break“

| от chronicle.bg |

Покрай новите епизоди на „Prison Break“ си припомнихме и старите, няма как. Въпреки че сериалът става за гледане и в сегашния си вид, не можем да забравим носталгията от първите три сезона.

Ако и вие сте фенове на Майкъл Скофийлд и компания, разгледайте галерията, в която сме включили някои актриси, които участваха в „Prison Break“ още преди да придобият сегашната си известност.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.