Как източногерманците си намериха родина

| от |

Слабо осветление, лошо качество на звука и едно недовършено изречение на Ханс-Дитрих Геншер – няколко секунди, които буквално ускориха хода на историята. Това беше емоционален взрив, предвещаващ и падането на стената, предава Дойче веле.

Лятото на 1989 година. Източногерманците обръщат гръб на държавата си и търсят закрила в посолствата на Федералната република в Унгария, Полша и Чехия, както и в постоянното представителство на ФРГ в Източен Берлин. Първоначално са малко, после стават стотици и накрая хиляди, които се опитват да се отправят към Западна Германия. От западногерманска гледна точка това е легитимен акт, защото по смисъла на конституцията те са германци. Унгария по онова време се управлява от реформаторски настроени социалисти, а страната е изправена пред икономически банкрут. Правителството в Будапеща променя своя политически курс.

Последицата от това е, че унгарско-австрийската граница почти не се охранява. На 11 септември 1989 десетки хиляди граждани на ГДР преминават за първи път отвъд Желязната завеса. Унгарските граничари ги оставят безпрепятствено да преминат границата. Ерих Хонекер и неговото правителство са ужасени от ставащото. Властниците в Чехословакия също мислят и действат по старому. Както ръководството на ГДР, така и управляващите в Прага смятат окупацията на посолствата за незаконна. Единомислието в рамките на Източния блок обаче вече е разклатено. Все още никой не подозира какъв е истинският мащаб на протестите от късното лято на 1989 година. Един политик обаче твърди, че вече е усещал накъде вървят нещата – западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер.

Първо действие. Ню Йорк, 27 септември 1989

Сесия на Общото събрание на ООН. Прекрасна възможност за германския външен министър да разговаря с ресорните си колеги от Чехословакия, СССР и ГДР за все по-драматичната ситуация в западногерманските посолства. На 8 септември 117 граждани на ГДР напускат постоянното представителство на Федералната република в Източен Берлин. Никой не им обещава скорошно заминаване за Западна Германия. Източногерманските власти не предприемат наказателно преследване и хората могат да се завърнат на работните си места. От този ден нататък обаче постоянното представителство на Федералната република остава затворено.

В резултат на това натискът върху посолствата във Варшава, Прага и Будапеща нараства. ГДР настоява правителството на Хелмут Кол да затвори тамошните си посолства, за да спре притока на желаещи да заминат на Запад. Ханс-Дитрих Геншер, който отговаря за задграничните дипломатически представителства категорично отхвърля подобна възможност. Вместо това той разпорежда посолствата да приемат и да се грижат за гражданите на ГДР.

Междувременно в трите посолства вече са пристигнали хиляди източногермански граждани. На 27 септември 1989, сряда, в Ню Йорк, Ханс-Дитрих Геншер вечеря заедно с източногерманския си ресорен колега Оскар Фишер. Геншер прави две предложения. Източногермански гранични служители да дойдат в посолствата на ФРГ, където да подпечатат паспортите на желаещите да напуснат ГДР. Вторият вариант е източногерманските граждани да бъдат превозени с влакове през източногерманска територия до Западна Германия. Оскар Фишер заявява, че ще информира Ерих Хонекер през уикенда. „Твърде късно“, отговаря Геншер.

28 септември

Ден по-късно Геншер и Фишер отново водят телефонен разговор. Хигиенните условия в посолството на Федерална Република Германия в Прага стават все по-непоносими, поради това, че са приютени хиляди. Фишер обещава да предаде предложенията на Геншер в Източен Берлин. В Ню Йорк, Ханс-Дитрих Геншер повтаря предложенията си и пред чехословашкия външен министър Йоханес, но той отговаря само с необвързващи фрази.

След обяд Геншер моли за личен разговор със съветския външен министър Едуард Шаварднадзе. Съобщават му, че ще го чакат в съветското посолство. Геншер, който тогава не разполагал със служебен автомобил, пристига в посолство с автомобил на нюйоркската полиця със синя лампа и сирена. Ханс-Дитрих Геншер описва на съветския външен министър хаотичната ситуация в трите посолства. Шаварднадзе пита, дали в посолствата има и деца. Геншер отговаря утвърдително, а Шаварднадзе казва: „Ще ви помогна!“ Още същата вечер Ханс-Дитрих Геншер си подсигурява и подкрепата на външните министри на САЩ и Франция.

29 септември

По пътя към летището Геншер е застигнат от позвъняване по поръка на източногерманския външен министър Оскар Фишер. В постоянното представителство на ГДР в Бон имало важни новини за него.

30 септември

В канцлерството в Бон Ханс-Дитрих Геншер и министърът на вътрешните работи Рудолф Зайтерс научават, че Източен Берлин е избрал втория вариант за превозване на източногерманците от посолствата с влакове до Западна Германия. Ханс-Дитрих Геншер от своя страна настоява за конвой в закрила на източногерманските граждани. „Бежанците не Ви вярват“, казва той на постоянния представител на Източен Берлин в Бон Хорст Нойбауер. Ханс-Дитрих Геншер и Рудолф Зайтерс изявяват желание лично да придружават влаковата композиция. Това първоначално им е разрешено от източногерманските власти, за да бъде отменено в последния момент. Напрежението расте.

Второ действие: Дворецът Лобковиц 18.58 ч. . .

Пристигнал в германското посолство в Прага, Ханс-Дитрих Геншер отново се свързва с Хорст Нойбауер, но той само потвърждава отказа на Източен Берлин. В 18.58 ч. Ханс-Дитрих Геншер излиза на балкона на западногерманското посолство в Прага и произнася легендарното изречение: „Скъпи сънародници, ние пристигнахме тук, за да Ви съобщим, че вашето отпътуване днес ….“ Краят на изречението потъва във възторжените ликове на множеството.

В 19.30 ч. първите източногермански граждани напускат западногерманското посолство в Прага. Три минути по-рано източногерманската информационна агенция ADN разпространява декларация на външното министерство на ГДР. В нея се казва, че „лицата, които прибавават нелегално на територията на чуждите посолства“ получават правото да напуснат ГДР по „хуманитарни съображения“. В 20.50 ч. първият влак потегля от Прага към Дрезден. Следват ги още четири други влакови композиции, чията крайна цел е баварското градче Хоф.

Трето действие: 1 октомври 1989. Коловоз № 8

В 06.14 ч. първите 1 200 източногерманци пристигат на коловоз № 8 на гарата в Хоф. Сред тях има и много деца. Общо 6 000 души преминават саксонско-баварската граница на този 1 октомври. Всичките са без документи за самоличност – след като източногерманските власти им ги изземат във влака. Тълпи от помагачи и журналисти вече ги очакват. Така няколко хиляди граждани на ГДР намират новата си държава. Шест седмици по-късно пада и Берлинската стена. Години по-късно Ханс-Дитрих Геншер си спомня: „Часовете в германското посолство в Прага спадат към най-вълнуващите мигове в моя живот. Бяхме премаляли от вълнение.“

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!