Как Иран стана ислямска република

| от |

Преди 35 години шах Мохамад Реза Пахлави е свален от власт. Но краят на неговия режим не донася на иранците демокрация, а разчиства пътя за върховенството на моллите и за ислямската революция на аятолах Хомейни, разказва Дойче веле.

0,,17397302_401,00

Политическата лексика в Иран се промени значително, откакто през 2013 година за президент на страната беше избран Хасан Рохани. Пред обществеността умереният клерикал обещава „сближаване със Запада“, „напредък в ядрения спор“ и „повече свободи за иранския народ“. Де факто обаче Рохани едва ли би могъл да изпълни някое от тези обещания. Защото в иранската политическа система президентът е по-скоро слаба фигура. По всички важни въпроси той е зависим от върховния духовен водач. Така е записано и в конституцията на страната, скроена според идеологията на аятойлах Хомейни, централната фигура на ислямската революция от 1979 година.

„Шахът трябва да бъде свален!“

Революционното движение, което разтърси Иран през 1978/1979 година първоначално бе твърде разнородно. Комунистите, националистите, либералите и религиозните сили имаха само една обща цел – свалянето на шаха. Мохамад Реза Пахлави господства над Иран цели 25 години, подкрепян активно от Вашингтон. Вътре в страната той е диктатор, а външнополитически – марионетка, направлявана отвън. По времето на неговото управление социалното разслоение и пропастта между бедни и богати придобиват абсурдни измерения. Милиони иранци в селските райони живеят под границата на бедността, докато малък елит около шаха тъне в богатство.

„Главните действащи лица в началната фаза на революцията бяха представители на средното съсловие“, казва живеещият в Берлин ирански публицист Бахман Нируманд, който е преживял преврата в Техеран. „Благодарение на приходите от петрола Иран се беше превърнал във важен икономически фактор. Вследствие на това в градовете възникна относително голямо средно съсловие, което се стремеше към участие в политическия живот на страната“, казва Нируманд. Хората от средното съсловие мечтаеха за по-свободна и по-либерална държава. Затова и много иранци издигаха плакати със снимката на бившия демократично избран премиер Мохамед Мосадък, свален през 1953 година чрез преврат с помощта на ЦРУ.

Ислямистите се включват в революцията едва по-късно, а аятойлах Хомейни се издига до техен лидер. „Хомейни беше най-отявленият критик на шаха“, казва Реза Хаятпур от университета в Ерланген. По време на своето изгнание в Париж, Хомейни държи огнени речи срещу режима на шаха, докато много други духовници в Иран се държат настрана от политиката. Хомейни обещава не само да помогне на бедните. Той обявява, че ще премахне „декадентското“ разточителство в живота на политическия елит и призовава за цялостно културно преосмисляне, което да доведе до създаването на ислямска република. По онова време никой все още не осъзнава, че целта е Иран да бъде ислямизиран до краен предел.

Кратката „пролет“ на свободата

Първоначалоно всичко изглежда така, сякаш е възможно сътрудничество между моллите и либералите. На 1 февруари 1979 година Хомейни се завръща от изгнание. Само четири дни по-късно той определя умерения политик Мехди Базарган за премиер на преходното правителство. Но още по времето на неговото управление започват разногласията между либералните сили и духовните лидери на страната. Привържаниците на Хомейни елиминират с брутално насилие почти всички поддръжници на шаха и започват преход към строго ислямски обществен ред.

„Шахът и неговото обкръжение водеха декадентски живот. Срещу това бяха не само ислямистите, но и всички останали иранци. Затова Хомейни намери добра почва за развитие на своите идеи за културна промяна“, казва Бахман Нируманд. На референдум през декември 1979 година иранците гласуват с огромно мнозинство за новата ислямска конституция на страната, скроена изцяло по мярката на революционния лидер Хомейни.

Цялата власт за моллите

Левите и либералните политически сили не успяват да се противопоставят на това развитие. Въпреки това те продължават борбата и през януари 1980 година, два месеца след щурма срещу американското посолство в Техеран, народът избира Аболхасан Банисадр за нов президент на републиката. „Още тогава се видя, че духовният елит не е съгласен с този избор, защото има свои собствени кандидати. Банисадр е неудобен противник за Хомейни и многократно предупреждава за опасността от религиозна диктатура. Народът беше раздвоен между двата лагера и изходът от дилемата дойде едва с началото на войната между Иран и Ирак“, казва Хаятпур.

Тази война неслучайно е наречена от Хомейни „дар от небето“. През септември 1980 година иракският президент Садам Хюсеин, чиято армия притежава най-модерни оръжия от САЩ, напада Иран. В продължение на осем години двете страни водят ожесточена война с променлив успех. В крайна сметка тя завършва без победител. Почти един милион души загиват по време на бойните действия. Във вътрешнополитически план обаче войната носи окончателно заздравяване на властта на иранските молли.

Те съумяват да ликвидират всеки намек за опозиция с позоваването на „външния враг“. Ислямистите успяват и да прокарат своята идеология за „мъченическата смърт в името на отечеството“. Най-известната политическа жертва на тази идеология е самият Банисадр. Той е обявен за виновен за пораженията на иранската армия на фронта и свален от власт на 21 юни 1981 година. Това окончателно разчиства пътя за върховенството на моллите.

Силен духовен водач, слаб президент

Една след друга следват множество екзекуции. Духовните водачи на страната преследват, арестуват и екзекутират либерали, комунисти, привърженици на шаха и опозиционни духовници. На мястото на Банисадр е избран Мохамад Али Раджаи. Само 28 дни по-късно президентът обаче той става жертва на бомбен атентат и бива наследен от Сайед Али Хаменей. След смъртта на Хомейни, Хаменей става върховен духовен водач и най-силната фигура в Иран. Политическата система в Иран не се е променила от революцията насам. И днес върховният духовен водач е този, който дърпа конците.

„Сегашният президент Рохани не може да предприеме почти нищо без одобрението на Хаменей. При това Хаменей няма стоманената воля на аятолах Хомейни, пък и идеологията като цяло не играе вече толкова важна роля в иранското общество“, казва Реза Хаятпур и добавя: „Днес в страната господства един вид здрав прагматизъм. Сегашните конфликти в Иран вече не са толкова на религиозна, колкото на социална основа – между бедни и богати“.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

Как да се справим с разочарованието

| от Силвия Кръстева |

Не би ли било чудесно, ако всичко, което се опитвахме да направим, завършваше точно така, както сме го планирали?

За съжаление не всеки път става така и всички ние сме изпитвали чувството на разочарованието. То е безпомощно чувство, че обстоятелствата ви контролират, вместо обратното. То се появява, когато осъзнаем, че вече не сме господари на съдбата си. И макар това никак да не ни харесва, разочарованието е факт. Може би един от най-важните житейски изпити е как се справяме с него. Как се отнасяме към хората, които преживяват разочарование, това е може би още по-трудна задача.

Ако никога нищо не правехме, сигурно нямаше да знаем какво означава разочарованието. Понякога бракът също може да се превърне в такова преживяване. Всъщност някои хора предпочитат да не се обвързват, само и само да не изпитат дрязгите, неизбежни за съвместния живот. Други, които се обвързват установяват, че не могат да понасят разочарованията и затова се разделят. Въпреки това съвместното съжителство може да бъде щастливо и успешно, ако партньорите се научат да се справят с разочарованията си. Може би тук е мястото да направим една уместна забележка: “ Всеки ден трябва да правите нещо, с което другите хора да се почувстват щастливи, дори ако това означава да ги оставите на мира!“

Симптомите на разочарованието лесно могат да бъдат забелязани, когато ги проявява някой друг, но е по-трудно да ги различите в собствения си живот. Често действа разочароващо да наблюдавате нечие друго разочарование. Разочароваме се, защото, друг е разочарован, и това може да се превърне в омагьосан кръг. Предлагам ви списък от симптоми, който ще ви помогне по-лесно да преценявате нивото на разочарованието в живота си и да сте по-толерантни към хората, също разочаровани от нещо.

1. Безпокойството – то се появява, когато нервите ви са „опънати“ и когато се чувствате загрижени за дадена ситуация.

2. Бунтовно отношение – то може да причини разочарование, както и да бъде точен симптом. За да избегнем откритата конфронтация и източника на нашето разочарование, понякога си го „изкарваме“ на хората около нас.

3. Огорчението и възмущението – често пъти са резултат също от разочарование.

4. Отдръпването – е друг симптом. Често пъти, когато разочарованията в живота ни се струват прекалено големи и вече не желаем да се справяме с проблемите си, ние просто се „отдръпваме“. За съжаление подобни действия могат само да увеличат разочарованието ни, като ни отделят от хората, които биха могли да ни помогнат за разрешаването на проблемите ни.

5. Загуба на вяра – явно е, че това става точно когато хората имат най-голяма нужда от вяра и общуване с други хора запазили своята надежда. Трябва да сме наясно с подобно поведение и да се стремим да облекчим разочарованието им преди да изпитат горчивина или да се разбунтуват. Трябва да следим дали този симптом не се проявява и в нашия живот.

Ако сте сред малкото щастливци, които рядко изпитват разочарование, но искат то да им се случва по-често, ето това са начините – гарантирано ще имате много разочарования в живота си:

– Дразнете се за дреболии. Не само им позволявайте да ангажират вниманието ви, но и съзнателно търсете основния дразнител в тях!

– Направете безсмислено ежедневието си. Не поставяйте първите неща на първо място.

– Станете перфекционист. Винаги обвинявайте себе си и другите, когато даден проект не се реализира идеално!

– Винаги бъдете прави. Не позволявайте да ви казват, че грешите!

– Станете подозрителни. Не се доверявайте на никого. Независимо какво правят другите за вас, винаги ги упреквайте в лоши намерения!

– Сравнявайте се с другите в неблагоприятна за вас светлина. Това ще ви гарантира стопроцентово страдание и разочарование!

– Трудно понасяйте всичко, което ви се случва и което не харесвате!

– Никога и на нищо не се посвещавайте ентусиазирано и от сърце!

Животът ни предлага много възможности да се разочароваме. Мечтите се унищожават от огорчения. Плановете се разрушават с приливната вълна на ежедневните проблеми. В крайна сметка за повечето хора неуспехите и огорченията са станали стандарт на живот. Когато това се случи, не трябва да изгубваме от погледа си правилната перспектива за разочароващите преживявания в живота. Когато сте обременени от житейски проблеми, когато разочарованието ви се струва най-близкият приятел или когато ваш близък е разочарован и лесно избухва, погледнете нагоре! Не търсете спасение в самосъжалението! Не си позволявайте да подхранвате огорчение. Не гледайте към разочароващите обстоятелства. Погледнете над проблемите си и ще видите надежда!

Оригиналната статия е взета от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора. Заглавието е на Chronicle.bg

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.