Как го правят астронавтите?

Изследователи от две медицински институции в САЩ са провели най-обширното до момента проучване на съня при астронавтите, пише New Scientist.

Те са наблюдавали моделите на сън на 64 астронавти от 80 полета на космически совалки, както и на 21 астронавта, пребивавали на Международната космическа станция (МКС). Учените са дали на всички участници в проекта устройство, което се носи на китката и са ги помолили да водят дневник на режима си на спане преди, по време и след мисия. Записани са данни за общо над 4200 нощи в Космоса и над 4000 на Земята.

Въпреки че разполагат с осем часа и половина за сън на всеки 24-часов период, повечето астронавти са спали под шест часа по време по време на полет със совалка и малко над шест часа на борда на МКС. Само 12 процента от членовете на екипаж на совалка и 24 на сто от тези на космическата станция са спали над 7 часа.

Изследователите са установили, че безсънните нощи преди полет също са обичайно явление, като недостигът на сън може да започне да се натрупва три месеца преди излитане. Добрата новина е, че ситуацията се подобрява при завръщане на Земята и у дома астронавтите спят над седем часа на денонощие.

Постоянното недоспиване се свързва с намаляване на работоспособността и понижена концентрация и затова се търсят начини за поддържане на тонуса на космическите екипажи. Някои от тях се справят с дезориентацията като спят в спални чували или завързват надолу коленете или главата си.

Повече от 75 процента обаче прибягват до медикаменти. Астронавтът от Националната космическа агенция на САЩ (NASA) Стори Мъзгрейв, участвал в осем мисии казва, че в Космоса „няма часовник, нито ден или нощ, нито горе или долу, и няма налягане върху тялото, а вследствие на това можеш дори да загубиш усещане за това къде са крайниците ти, докато спиш“. Агенция Фокус