Как да преодолеем желанието да се харесваме на всички?

| от |

Били ли сте някога в ситуация, в която взимате дадено решение, а по-късно се оказва, че никой друг не смята, че то е било правилно? И увереността, която сте изпитвали до този момент, бавно, но сигурно се изпарява. Ако отговорът е „да“, то е добре да се запитате дали не сте от типа хора, които изпитват постоянно желание да се харесат на абсолютно всички. „Да имаме желание за одобрение от страна на околните е съвсем нормален акт, който се нарича социална адаптация. И в него няма нищо опасно, поне до момента, в който това желание започва да е в противоречие със собствените ни нужди и вътрешни граници“, разкриват психолозите.

Липсата на реална самооценка

Според специалистите, основният мотив хората да изпитват непреодолимо желание за одобрение от външна страна е неспособността им за реална самооценка, която да отсее кои са предимствата и недостатъците им. „Много от нас могат да се открият единствено в очите на околните, като така формират разбиранията си за правилно и неправилно спрямо това мнение. Това обсесивно желание за положителна реакция от околните често е признак за проблемни преживявания в детството, най-често при взаимоотношенията с родителите. Подобен типаж се формира в случаите, в които детето получава ласки и любов от тях единствено, когато е оправдало очакванията им. Постепенно то се научава, че заслужава щастие и радост единствено, когато удовлетворява очакванията на другите, без да се замисля за своите собствени нужди“, коментират психолозите.

Как да познаем дали сме подобен тип?

Ето и най-честите признаци, че сме хора, които търсят постоянно външното одобрение:
1. Склонни сме често да скрием истината, за да не обидим някой. Ако например, роклята стои отвратително на приятелката ни в магазина е по-вероятно да я определим като фалшивото „много добре изглеждаш“, отколкото като реалното „ужасно ти стои“.
2. Избягваме всякакви ситуации, които предполагат открит конфликт с непознати, защото се страхуваме, че подобно поведение ще бъде строго осъдено.
3. Допитваме се до съвет винаги, когато не сме сигурни как да постъпим в дадена ситуация. За нас е жизненоважно някой да потвърди, че решението ни е правилно.
4. Променяме често позицията си. Ако допреди минута сме вярвали, че нещо е правилно, то под влияние на околните, бързо започваме да се съмняваме в трезвата си преценка.
5. Редовно потъпкваме собствените си интереси – не отиваме на филм, който отдавна искаме да гледаме, като отдаваме предпочитание на желанието на приятел, близък и т.н. За нас е по-важно да угодим на хората около нас, отколкото на нас самите.
6. Почти винаги, когато вършим нещо, го правим с мисълта как то ще бъде прието. Например: ако готвим някакво ястие, се притесняваме дали то ще бъде харесано. Приоритет е да бъдем похвалени от другите, отколкото дали ще ни допадне на нас.
7. Чувстваме се обидени и засегнати, когато в разразен спор близките или приятелите ни не изкажат подкрепа в наша страна.

Голямата опасност

Основният проблем при търсенето на постоянно външно одобрение е, че построяваме живота си изцяло според вижданията и мнението на околните. Не вършим това, което ние харесваме и желаем и в даден момент се оказва, че няма как да постигнем щастие и удовлетвореност от себе си, просто защото не задоволяваме личните си нужди. Това води и до спад на личното самочувствие и недоволство от обкръжението ни, смятайки, че не получаваме нужното уважение.
„Най-лошото за един човек е да разбере, че дълго време е живял не своя собствен живот, а този на околните“, категорични са психолозите в това отношение.

we can do it

Как да преборим зависимостта си от чуждото мнение?

Всички специалисти са убедени в мнението, че хората ни уважават и харесват най-много, когато демонстрираме своята независимост и твърда убеденост в собствените действия. Истината е, че всеки човек поотделно формира принципите и житейските си нагласи под влияние на собствени ключови моменти от живота си, които няма как да са присъщи за друг. Увереният човек е естествен в думите и постъпките си и когато демонстрира, че няма никаква нужда от одобрението на другите, печели далеч по-лесно уважение и безпроблемно привлича интереса на хората към себе си. „Тайната е в разбирането, че ние всички имаме своите предимства и недостатъци и с нищо не сме по-различни от всеки друг. Затова и колкото по-малко зависим от чуждото мнение, колкото по-малко търсим симпатия и съчувствие за постъпките си, толкова по-добре е това за нас самите“.

Не е нужно да се борите с желанието си да угодите на хората, на които държите, но трябва да се научите да игнорирате техните интереси, когато те влизат в противовес и конфликт с вашите потребности, правила и морални граници. Само така ще формирате собствена самооценка, която ще ви направи удовлетворени от живота ви“.

 http://inlife.bg

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.