Как да не заговаряш жена

| от chronicle.bg, по QZ |

Сещате ли се за всички романтични комедии, в които главните герои – мъж и жена, се заговарят случайно в книжарница/кафене/градския транспорт/магазина?

Например в романтичната комедия They Came Together Ейми Полър казва на Пол Ръд: „Харесваш художествена литература? Аз също!“. Двамата герои се срещат в кварталната книжарница.

Като изключим, че е напълно нереалистично, този похват в популярната култура кара цяло поколение мъже да си мисли, че всяка ситуация, независимо колко е всекидневна, носи романтичен потенциал. Тази култура ни кара да вярваме, че светът е буре, пълно с любовни възможности, а всяка жена може да падне в краката ни след остроумна забележка.

Момчета, забравете за това.

Жената трябва да се чувства свободна да си седи с книга в метрото или да пазарува в магазина, без някой да иска нещо от нея. Тя трябва да може спокойно да излезе навън, без да се подготвя психически да бъде атакувана „чара“ на всички околни мъже. Жената трябва да живее нормално, а не да бъде превръщана героиня в ситком, за която главният герой (вие) е готов да открадне синя валдхорна, за да спечели сърцето й (като в How I Met Your Mother).

Трябва да има същите възможности за спокойствие, каквито и мъжете.

Наскоро в своята колонка в Jezebel Кара Браун разказва как двама мъже, независимо един от друг, се опитват да я заговорят, докато чете на публично място. Това се случва в рамките на само 48 часа. Тя очаква, че хората биха разчели ясните знаци, че иска да бъде оставена намира. Браун дава пример за това как, ако жена каже на мъж, че наистина иска да бъде оставена на спокойствие, то вероятно ще последва грубо отношение и настояване разговорът да продължи. „Наречете ме оптимист, но вярвам, че един зрял мъж разбира от намеци, без да му бъде казвано като на малко дете, което още не знае кога да каже „моля“ и „благодаря“.

И за това вина има Холивуд – вероятно най-яркият манифест за патриархална култура.

Хиляди филми, телевизионни предавания и книги са вкоренили у мъжа идеята за ефикасността на постоянството. Ако жена, например, отвърне на мъжкия интерес с липса на такъв, то тя може да бъде „убедена“ да размисли с комбинация от чар и остроумие.

Тази култура, която изисква твърде дълго от жените да бъдат пасивни в тези ситуации, допринася за начина, по който те са третирани на публични места – от заговаряне в книжарници, през подвикване на улицата, до изнасилване.

Мъжете сме тези, които трябва да променят това виждане, да избягаме от идеята, че ние сме ловци, а жените трябва да бъдат преследвани. Но това ще отнеме време. Засега е достатъчно дори да се сдобием с чувство на елементарен такт.

Ако искате да заговорите жена, но не знаете дали е подходящо, започнете с анализ на ситуацията. Тя бърза ли? Заета ли е с нещо? Ако все пак я заговорите и тя не реагира позитивно, разберете какво има предвид. Това да продължите да настоявате, със сигурност няма да е ефективно, нито ще промени представата й за вас.

Ако се налага, ползвайте онлайн приложения за срещи.

Там контекстът и знаците са ясни. Ако предпочитате срещите на живо, отидете на speed-dating или поискайте от приятел да ви уреди. И в двата случая двете страни са съгласни да флиртуват и намеренията са известни.

Накратко: не е нормално да навлизате в чуждото лично пространство. Светът не е клуб за срещи, а хората понякога просто имат нужда да напазаруват и не влизат в книжарници, за да бъдат сваляни. Колкото и скучно да звучи, не живеем в романтична комедия.

 
 
1 Коментар
  • Slavi Nakov

    Авторът е тотално заблуден луд руски учен.
    Мнението му е безкрайно заблуждаващо и бих искал всеки да се усъмни в думите му и да помисли преди да бъде заблуден.
    Жените били много натоварени от това, че ги заговарят мъже ли?
    Ето го решението: да излязат без грим, в удобни дрехи, без високи токчета. Гарантирам, че никой повече няма да ги притеснява. Обаче кой ги е накарал тези жени да се контят така? И какво целят с това? Реторичен въпрос, на който авторът не отговаря.
    „Вижте жените дали са свободни преди да ги заговорите“ се обяснява авторът. Ти колко често си видял хора, в частност жени в града да се шляят безцелно? Дори да са на разходка, хората имат цел и посока, а не стърчат като тръстика с явната надежда някой да ги заговори.
    Т.е. този някой трябва да излезе от зоната си на комфорт и да преодолее себе си и евентуалния удар върху егото му да заговори незаинтересована жена, а ти – Санчо Панса, му казваш да не го прави. Извинявай, но ти си пълен лузър!
    „Не притеснявайте жените“ се обяснява авторът. Ти женски адвокат ли си? Да не би да знаеш какво мислят жените? Някаква приятелка ти се оплака? И ти го прие за чиста монета?
    Та всички не случайно казват, че жените не знаят какво искат, а самите жени си го признават – това е защото емоцията води жените, а емоцията е лош съветник с невероятно променлив характер. Сега искат да бъдат оставени на мира, след 5 минути искат друго – примерно колкото се може повече мъже да ги заговарят, за да имат богат избор от ухажори.
    Толкова си елементарен и повърхностен! Но в това няма нищо лошо да си си такъв, проблемът се появява, когато откровено почнеш да лъжеш от незнание, да заблуждаваш и да манипулираш другите хора. Вместо да си си беше затраял и заврял в мишата си дупка.
    Да започнем с анализ на ситуацията преди да заговорим жена? Та много ясно, че всеки прави този анализ преди да премине към действие, иначе ще бъде идиот. Проблемът всъщност дори е, че много малко мъже действат! И после жените се оплакват, че няма истински мъже.
    Колко си нещастен! Повръща ми се от лъжеавтори и некадърници, които тровят пространството с некомпетентността си и променят мнения от извратеното си скотоумие.
    =============
    За обобщение: Статията е на изключително елементарно ниво от автор, пълен лаик в сферата.
    Моля, това, че авторът е пълен *LOSER*, нека не ви заблуждава да тръгнете по неговия губещ акъл!

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Влизат трима банкери в един бар…

| от chronicle.bg |

На Никулден освен Никулчовците и Николинчовците празнуват и банкерите. Поднасяме ви тази компилация от вицове за банкери с най-добри чувства към тях и им пожелаваме здраве, щастие и много работни дни!

 

Проблемът с вицовете за банкери е, че банкерите не мислят, че са смешни, а нормалните хора не мислят, че са вицове.

 

***

 

Предприемач отива при финансовия си мениджър и казва:

– Искам да съм собственик на малък бизнес.

– Това е лесно, казал финансовият съветник – купете си голям бизнес и изчакайте малко.

 

***

 

Днес банкоматът ми изписа съобщение „недостатъчна наличност“. Не разбрах дали става въпрос за моята карта или за банката.

 

***

 

Брокер в края на деня: Това е по-лошо и от развод. Изгубих половината си активи, а все още имам съпруга.

 

***

 

В тези бурни дни как можеш да привлечеш вниманието на брокера си? Като извикаш „Ало, келнер! “

 

***

 

Млада жена започва работа в банка. Жената харесвала литература и попитала един от банкерите:

– Знаете ли Уилям Шекспир?

– Не. В кой отдел работи?

 

***

 

– Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?

– Искам да следвам баща си и ще стана полицай.

– Баща ти да не е полицай?

– Не, банков обирджия е.

 

***

 

По време на банков обир полицаят казва на банкер да заключи всички изходи, за да не избягат крадците. 10 минути по-късно обаче крадците успяват да се измъкнат. Полицаят казва:

– Нали ти казах да заключиш всички изходи! Как успяха да избягат!

– Заключих ги, казва банкерът – ама те избягаха през входа.

 

***

 

Ако дължиш на банката 100 лева, това е твой проблем. Ако дължиш на банката 100 000 лева, това е проблем на банката.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.