Как „Арабската пролет“ стана ислямска

| от |

Те екзекутират и изнасилват в името на „истинския ислям“. А в дъното на всичко е чувството, че Западът ги е обидил и отхвърлил, както и жестоката омраза към „лицемерието“ и „двойните стандарти“, с които се сблъсквали, предава Дойче веле.

„Красавицата и звярът“ – за това заглавие напомня опасното репортерско пътешествие на една млада журналистка. Тя се среща с лидер на ИД /“Ислямска държава“/, който дори не крие, че лично е участвал в обезглавявания и други зверства. При това журналистката пише за западни издания като „Вашингтон Пост“ и „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Суад Мекхенет от години се занимава с Близкия Изток и с темата за тероризма. Както казва тя самата в интервю за „Дойчланрадио“, именно добрите ѝ контакти помогнали да уговори интервюто с Абу Юсаф. Да, било доста страшничко, признава репортерката, която разказва впечатленията си в германския ФАЦ:

Опасна репортерска мисия

Нареждането беше кратко и ясно: „Никаква чанта, никакъв мобилен телефон, никакви електроники, никакъв часовник.” Събеседникът ми се бои да не го проследят. И как ли не! Човекът, с когото се срещам през тази нощ на турско-сирийската граница, знае, че тази среща е много рискована – както за него, така и за всеки друг участник.

Абу Юсаф (той иска да бъде наричан именно така) е един от военните командири на Абу Бакр ал Багдади, който се самообяви са халиф на „Ислямската държава”. Абу Юсаф влиза в тесния кръг от хора, които имат пряк контакт с ал Багдади. Истинското му име и националност не бива да се разкриват.

Интервюто се провежда късно през нощта в движещо се превозно средство. Нося дълга черна дреха и черна шамия, която покрива косите ми. Такова беше желанието на събеседника ми. „Ас салам алейкум” – поздравява ме Абу Юсаф. Склонил е глава, тъмнокестенявите му коси са скрити под бейзболно каскетче. „Знам, че сте писали много за Ал Кайда и талибаните,” казва той на арабски.

Прави малка пауза, после продължава на английски: „Всичко съм чел, но ние не сме като тях, ще видите.” Родителите на Абу Юсаф са от Северна Африка, той самият е роден в една страна от Бенелюкс, където е и отраснал. На 18 години се присъединява към Ал Кайда и се бие под командването на Абу Мусаб аз Заркауи. Днес е на 27 и се е издигнал до самия връх на „Ислямската държава”. Женен е с едно дете. Потегляме. Напред, към нощния мрак. Без мобилен телефон, без чанта, паспорт и часовник.

Западът подготвил почвата за ИДИЛ

САЩ изведнъж се оказаха отново участници в една война, която президентът им отдавна беше обявил за спечелена. Барак Обама беше казал, че тероризмът е победен, а демокрацията си пробива път в арабския свят. Днес нещата изглеждат съвсем различно. „Не очаквахме, че Западът толкова бързо ще се обяви против досегашните си съюзници” – каза ми либиецът Абу Суфян, с когото също имах разговор наскоро. Между 2002 и 2007 година той лежа в Гуантанамо, след това се би срещу Кадафи, после се включи в Сирийската война, а накрая се присъедини към „Ислямската държава”.

По ирония на съдбата, казва той, с решаващата помощ на Запада били отстранени най-големите препятствия пред „Ислямската държава” – Кадафи, Мубарак, Бен Али, а „с Божията помощ!” скоро и владетелите в Бахрейн и Мароко. „Откакто беше обявена „Арабската пролет”, за нас започна „Ислямската пролет” – казва той.

След 2011 мнозина западни политици оживено обсъждаха един красив сценарий: как протестите в арабския свят ще доведат до демокрация по западен образец. Реалността обаче се оказа съвсем друга. При по-внимателно вглеждане още тогава трябваше да ни бъде ясно какво точно си представят повечето демонстранти под понятието „демокрация”: власт на радикалния ислям.

А Западът отново повтори грешката, допусната навремето в Афганистан: сам подготви почвата за радикалните сили. Чувала съм както от представители на ИД, така и от хора в арабските тайни служби, че много бойци от Либия и от Сирия, обучени от западните тайни служби за борба срещу „диктаторите”, днес вече са в редиците на ИД. „Някои от нашите братя тук са се борили със западна подкрепа срещу Кадафи, други воюваха преди в Сирия” – потвърждава и Абу Юсаф. „Други наши братя тук са се били в Босна, Чечения, Афганистан и Ирак.”

„Не признаваме границите“

„Ислямската държава”, разпростряла се вече от турско-сирийската граница чак до Мосул, е голяма крачка съм осъществяването на апокалиптичния сценарий, който кроят джихадистите: халифат, който ще обхване целия ислямски свят. На първо време. „Ние не признаваме границите в ислямския свят,” казва Абу Юсаф. Скоро ще ги заличим и всички мюсюлмани ще заживеят под флага на Ислямската държава.”

И те сякаш разполагат с необходимите средства – както военни, така и икономически. Абу Бакр ал Багдади и неговите хора вече завзеха обширни територии от Сирия и Ирак, под техен контрол се намират многобройни петролни кладенци, огромни количества оръжие и пари. „Подаряваме петрола на семействата, които живеят в нашите територии. Или пък го продаваме на нищожна цена на близки до нас бизнесмени, които после го вкарват контрабандно в Турция” обяснява Абу Юсаф.

„Знаем как трябва да живее един истински мюсюлманин…“

„Знаем, че Съединените щати ще ни нападнат, очакваме го. Разбира се, в отговор на всяка акция ще има и контраакция” – казва той и вдига дясната си ръка. „Ако ни нападнат с цветя, и ние ще им отговорим с цветя, но ако ни нападнат с огън – и ние ще им отговорим с огън. При това дори в тяхната собствена страна.”

Абу Юсаф с удоволствие говори за военните успехи. Направо светкавично успели да превземат Мосул и региона, съпротивата била нищожна. Войниците от иракската армия без бой предали оръжейните си складове и автопарка. Но тези бързи успехи очевидно си имат предистория: „Западът позволи на Малики и престъпната му шайка да си развяват байрака, сунитите бяха подложени на тормоз – и всичко това уж в името на демокрацията” – казва Абу Юсаф и поглежда през прозореца навън. Няколко клана от Мосул и околностите били толкова отчаяни от „потисническото” правителство на Малики, че още преди операцията дали клетва за вярност към Абу Бакр ал Багдади. А какво стана с онези, които не пожелаха? – питам го. С тях не сме се церемонили дълго, казва Абу Юсаф.

Той и неговите съмишленици имали ясна представа кой е истински мюсюлманин и как трябва да живее един истински мюсюлманин. „За нас е важно да се бием не само срещу шиитските неверници, но и срещу останалите, които са против нас. Все едно дали са сунити или не” – казва Абу Юсаф. След което подхваща гневна тирада срещу „арабските властелини”. Най-вече срещу онези, които разрешавали на „неверниците” да строят храмове в техните страни. „В Бахрейн и в Мароко, например, християни и евреи издигат черкви и синагоги и дори заемат високи длъжности. Тези властелини рано или късно ще изчезнат – или като Бен Али, Кадафи и Мубарак в името на „Арабската пролет” или по друг начин. И тогава идваме ние.”

„Разбираш, че никога няма да те приемат“

Внезапно спираме. Пътят е пуст. Абу Юсаф мълчи. Отваря прозореца откъм своята страна и дълбоко поема дъх. Някъде в далечината се чува молитвеният призив. „В повечето европейски страни този призив е забранен, а ислямът – нежелан” – казва той и намества каскетчето си. „А пък после ни говорят за религиозна свобода и човешки права, тези лицемери.” „Антиислямските настроения” в Европа и дискриминацията го насочили към „верния път”, казва Абу Юсаф. Същото се било случило и с повечето братя от САЩ и Европа, които днес се биели за халифата. Поглежда часовника на мобилния си телефон и казва, че е време да приключваме с интервюто. „В един момент разбираш, че никога няма да те приемат. Всеки ден по медиите ми повтаряха все едно и също: „Ислямът това, ислямът онова” – добавя Абу Юсаф. Той лично явно е намерил своя ислям.

Авторката на този репортаж, който цитираме със съкращения, разказва и още подробности за своя събеседник в интервюта за Втора германска телевизия /ЦДФ/ и за „Дойчландрадио”:

„Признавам, че ми е известна истинската му идентичност. Той е роден в една от страните на Бенелюкс. И както се случва с много други младежи, всичко започнало с опитите му да се впише в тамошното общество. В един момент обаче разбрал, че завинаги ще си остане северноафриканец, че обществото никога няма изцяло да го приеме. Разказа ми как го дискриминирали по време на професионалното обучение, на каква дискриминация били подложени родителите му. Това очевидно е тежка травма. Мнозина млади мъже, но и жени, които днес се бият в редиците на ИД, носят в себе си травмата на бащите и дедите си, травмата на колониализма. От друга страна у него постепенно се появил и интерес към политиката. Точно тогава установил, че в западните страни непрекъснато се борави с двойни стандарти.”

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!