Късата памет на американците

| от |

Гражданската война в САЩ, Втората световна, Виетнам – това са големите войни в съзнанието на американците. Първата някакси се забравя, а в нея са загинали повече американски войници, отколкото във Виетнам, пише Дойче веле.

laba.ws_USA_Independence_Day

Много млади американци смятат, че Франц Фердинанд е супер – имат предвид музиката на едноименната поп група. Малцина обаче знаят, че ерцхерцог Франц Фердинанд е онзи австрийски престолонаследник, с чието убийство в Сараево започва Първата световна война. Младите не знаят и, че американците са дали огромни жертви в Първата световна война – 117 000 войници. „В рамките на няколко месеца в тази война са загинали повече американски войници, отколкото по време на десетгодишната война във Виетнам“, написа наскоро вашингтонският журналист Майкъл Мозтиг и заключи: „Ние знаем коя е забравената война между Гражданската и Втората световна, която се изплъзва от нашата историческа памет“.

Германската подводница в Мичиган

Почти забравена е и една военна реликва, която лежи на дъното на езерото Мичиган. След войната американците правят тур за овации със завладяна от тях германска подводница и тържествено я потопяват във водите на Мичиганското езеро. „Подводницата е добре консервирана в студената вода, само чака някой да я извади“, казва директорът на военния музей в Чикаго Кенет Кларк.

Саймън Лиянг от Чикаго е сред тези, които са чували за подводницата. Той следва история и иска да напише есе за Първата световна война. Но с голямо разочарование открива, че не може да намери достатъчно достоверни сведения в САЩ. „Ние, младите, трудно можем да разберем тази война. Училищата правят каквото могат, но в образователната ни система има големи пропуски“, казва той.

Обратите в политиката

Историкът Дейвид Кенеди отбелязва, че провежданият от Съединените щати курс е претърпял неколкократни промени. На първоначалния неутралитет е сложен край, след като през 1915 година германски подводници торпилират британския лайнер „Лузитания“ със 128 американци на борда и потапят няколко американски търговски кораба. И на 6 април 1917 година президентът Удроу Уилсън обявява с декларация война на Германия. Влизането на САЩ във войната катапултира страната на световната политическа сцена.

След победата над Централните сили, САЩ обаче бързо попадат отново в изолация. Дейвид Кенеди вижда причините за това в растящото разочарование на президента Уилсън от непримиримото отношение на европейските съюзници спрямо Германия. Както и в провалената инициатива на Уилсън за създаването на „Лигата на нациите“ – един вид предшественик на ООН. Американският конгрес не одобрява инициативата на президента. „Ние просто не бяхме готови да играем по-голяма роля в света“, казва Кенеди.

Хотдог вместо вурст

Максимален консерватизъм проявяват и обикновените американци. Дейвид Кенеди посочва, че след влизането във войната американците третират много свои съграждани от германски произход абсолютно несправедливо. А те не са имали избор, що се отнася до присъединяването им към армията. „Този, който не се сражаваше на страната на Америка, нямаше право да се нарича гражданин“, разказва Георг Глоцбах, чийто чичо е бил доброволец.

Американските власти смазват всички протести и съпротива срещу военната повинност. Комитетът за обществена безопасност изпраща агенти, които шпионират в църквите и заведенията. От уличните табели и от менютата в ресторантите са премахнати всички немски думи . Прочутият франкфуртски вурст принудително са превръща в хотдог. „Дядо ми имаше малък магазин за дрехи. След като започна войната, търговията замря напълно – американците отказваха да пазаруват от човек с германски произход“, казва Глоцбах.

Под британско и френско командване

Директорът на националния военен музей в Канзас сити Робърт Дъдли твърди, че американската армия не е била подготвена за активно участие в операции в Европа. Бившият полковник и ветеран от Виетнам разказва, че през 1917 година американските военни подразделения първоначално са били стационирани в „по-спокойни“ сектори. „До март 1918 година американските войски не влизат в истински боеве. Едва след поредната серия германски атаки, разпоредени от главнокомандващия германската армия Ерих Лудендорф, американските войници започват да се бият заедно с французите и британците, първоначално под тяхно командване“, казва той.

Влизането на Америка във войната допринася в решаваща степен за победата, смята Дъдли. Но акцентът в честванията на събитията сто години по-късно години трябва да бъде друг: „Всички войници са се сражавали в защита на родината си. И възпоменателните тържества не бива да славят победата, а да отдадат почит на героите, борили се за своите страни“, казва той.

 

 

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.