Йенс Столтенберг начело на НАТО: по-скоро секретар, а не генерал

| от |

НАТО има нов ръководител. В разгара на най-голямата от времето на Студената война криза между Северноатлантическия алианс и Русия датчанинът Андерс Фог Расмусен беше сменен от представителя на друга скандинавска страна – 55-годишния норвежец Йенс Столтенберг.

Преди това той на три пъти е бил премиер на своята страна – от 2000 до 2001, тогава 41-годишният политик се превърна в най-младия министър-председател, и още два мандата поред от 2005 до 2013 г.

След парламентарните избори през есента на 2013 г. оглавяваната от Столтенберг социалдемократическа Работническа партия както и преди остана най-голямата политическа сила в норвежкия парламент, но водената от него коалиция не успя да получи достатъчно мандати. Новата консервативна власт високо оцени качествата на Столтенберг и подчерта неговите заслуги за преодоляването на трагичните събития от юни 2011, когато Андерш Брайвик разстреля десетки младежи в лагер на социалдемократите.

Да намериш необходимите думи

Името на Столтенберг стана широко известно извън пределите на неговата родина след касапницата организирана от Брайвик. Тогава норвежкият премиер, който по-рано сам е бил лидер на младежкото крило на Работническата партия, израсна до баща на нацията – олицетворение на спокойствието, той утешаваше шокираните от мъката норвежци, като не позволяваше на емоциите да вземат връх. „Ние трябва мъжествено да защитаваме нашите ценности“, каза той тогава, без да крие своите сълзи. „Повече демокрация, повече прозрачност и по-активно участие на хората в политическия живот – това ще бъде отговора на Норвегия на насилието“. Изпълнените с драматизъм седмици след трагедията, когато страната се намираше в центъра на вниманието на международната общност, се превърнаха в изпитание за Столтенберг, което той блестящо премина.

Преди противник, сега привърженик на НАТО

Политическата кариера на Столтенберг не се ограничава само с поста министър-председател на Норвегия. Освен него той многократно е заемал различни министерски длъжности, но никога не е бил военен министър. В началото на 90-те години на ХХ век Столтенберг е бил член на парламентарната Комисия по въпросите на отбраната, но ако неговото име е било по някакъв начин свързвано с НАТО, това е било единствено и само в негативен контекст. В своята младост той е бил активен противник на членството на Норвегия в Северноатлантическия алианс и е бил против политиката на САЩ. Още като студент бъдещият ръководител на НАТО е хвърлял камъни по сградата на американското посолство в Осло в знак на протест срещу войната във Виетнам, а след завършване на университета е критикувал рязко дейността на алианса.

Но по-късно той променя своята позиция и е направил всичко възможно, за да може младежкото крило на социалдемократическата Работническа партия официално да признае членството на страната в НАТО. А ставайки министър-председател, Столтенберг активно подкрепя международните операции на алианса. Например, Норвегия взе участие и във военните действия на НАТО в Афганистан, и в операцията в Либия, което й донесе уважение от страна на САЩ. С времето и САЩ, и останалите страни-членки на НАТО простиха младежките „грехове“ на Столтенберг. И преди време започнаха да говорят за него като възможен наследник на отиващия си генерален секретар на Северноатлантическия алианс Андерс Фог Расмусен.

Предизвикателство – Русия

Допълнителен „бонус“ към професионалните качества на Столтенберг е неговото дипломатическо изкуство да води диалог със съседа на Норвегия – Русия. В качеството си на премиер, той облекчи граничния режим, подписвайки с Русия споразумение за по-лесно преминаване на границата за жителите на пограничните територии, и сключи договор с Русия за определяне на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море. „Неговото умение да разговаря с Русия е добър коз“, писа за Столтенберг най-големият норвежки вестник „Афтенпостен“ още по времето, когато все още не беше ясно кой ще заеме поста ръководител на НАТО. Новият генерален секретар ще се концентрира повече върху политическите и гражданските въпроси в организацията, а не върху военните, смята главният редактор на „Афтенпостен“ Харалд Стангхеле и уточнява: „По-скоро секретар, отколкото генерал“.

Впрочем при всички положения Столтенберг ще трябва да приложи целия си дипломатически талант – както във външната политика, така и вътре в НАТО – при разрешаването на конфликта с Русия. По какъв начин Северноатлантическият алианс ще защити своите страни-членки от руската експанзия, без да влиза в открита военна конфронтация с Москва? Това е главният въпрос за Столтенберг, след като встъпи в длъжност на 1 октомври. Не маловажна роля тук играят и финансовите въпроси. Още преди изострянето на отношенията с Русия, преди всичко, американците постоянно призоваваха европейските си съюзници да увеличат парите за отбрана.

Днес това искане звучи още по-ясно. Но именно Столтенберг в този случай може да покаже умението си да определя приоритетите: докато голяма част от държавите в НАТО постоянно съкращаваха парите за отбрана, норвежкото правителство, оглавявано от Столтенберг, ги увеличаваше. И тук има някаква ирония, че човекът, който на младини е бил активен противник на НАТО, оглавява тази организация във времена на тежки изпитания за нея. /БГНЕС

–––––

Кристоф Хаселбах, „Дойче Веле“.

 
 
Коментарите са изключени за Йенс Столтенберг начело на НАТО: по-скоро секретар, а не генерал