Източна Европа мечтае за китайски инвестиции

| от |

0,,17254680_303,00

Букурещ,Михаела Родина от АФП

Китайският премиер Ли Къцян се срещна в Букурещ с 16 премиери от Централна и Източна Европа, желаещи да стимулират китайските инвестиции в техния район след известно забавяне в задвижването.

Този икономически форум Източна Европа-Китай се организира, след като Пекин и ЕС започнаха миналата седмица преговори по споразумение за инвестиции, което се очаква да им осигури по-добър реципрочен достъп до техните пазари.

„Срещата на върха в Букурещ ще даде възможност на страните от Централна и Източна Европа да разберат какво търсят китайците“, заяви за АФП ръководителят на румънско-китайската търговска камара, Габриел Гелмеджану, преди началото.

Ли Къцян, който е първият китайски премиер, който посети румънската столица от 19 години насам, бе придружен от ръководители на над 200 големи държавни и частни компании.

Стотици бизнесмени от Източна Европа се стараеха да привлекат тяхното внимание с цел инвестиции в енергетиката, транспорта и земеделието.

„Развитието на партньорство с Източна Европа е логична опция за Китай, тъй като това дава достъп до важни морски пристанища като Констанца /Румъния/ и Бургас /България/ за неговия износ“, обясни пред АФП икономическият анализатор Ръзван Оръшану.

„Страните от района имат високи нива на растеж и не толкова строги разпоредби, засягащи заетостта и визите“, колкото в Западна Европа, добави той.

В началото на периода след 2000-та година китайските инвестиции в района бяха почти нулеви. През 2010 г. те достигнаха 590 милиона евро, според Института за развитие на Централна и Източна Европа, който се намира във Варшава.

Търговският стокообмен между Китай и района се увеличи от 2,2 милиарда евро през 2000 г. до 30,2 милиарда евро през 2010 г., като Китай регистрира явен превес.

След кризата в еврозоната страните от Източна Европа с „техните хибридни икономики, по средата на пътя между нововъзникващите и развитите пазари…изглеждат по-динамични за инвестиране на китайския капитал“, посочи Институтът за развитие на Централна и Източна Европа.

Но година и половина след срещата на върха във Варшава, на която Китай обеща кредитни линии в размер на 10 милиарда евро, проектите се бавят.

Фондът за инвестиции и сътрудничество Китай-Централна и Източна Европа не отбеляза напредък.
Полша, която е втори партньор на Китай в региона, както и балтийските страни, Словакия и Чехия не станаха свидетели на сериозни китайски инвестиции от 2012 г. насам.

След дълги преговори Румъния постигна споразумение с Huadian Engineering за изграждане през 2014 г. на електроцентрала. Букурещ се надява да подпише договори за няколко милиарда евро за изграждане на два ядрени реактора в централата в Черна вода /Югоизточна Румъния/ и на други две електрически централи.

В България китайската компания Грейт уол мотърс откри завод за сглобяване в село Баховица през февруари 2012 г., с което стана първият китайски производител на автомобили, започнал производство в Европа. Но две споразумения с китайската компания Билд йор дриймс за сглобяване на електрически автобуси и за изграждане на технологичен парк бяха замразени.

Унгария, която стана свидетел на утрояване на китайските инвестиции от 2010 г. насам до 1,8 милиарда евро, изглежда е предпочитаният партньор на Пекин в района. Гигантите в областта на информатиката и телекомуникациите Хуауей и ЗТЕ, както и химическата компания Wanhua инвестираха стотици милиони в тази страна. Решението за предоставяне на разрешителни за пребиване на чужденци, които купят унгарски облигации на стойност 250 000 евро, бе насърчаващо, изтъкват анализаторите.

Съседна Сърбия, която не е член на ЕС, подписа предварително споразумение за изграждане на мост на река Дунав в Белград – първият инфраструктурен договор от такъв мащаб в Европа. Но други китайски проекти за строеж на магистрали в района се провалиха заради проблеми със заплащането на работната ръка или заради желание на китайците да доведат свои работници.

„Китайците искат да управляват проектите и настояват да имат държавни гаранции, но това не е възможно“, посочва Гелмеджану. И добавя: „Ако искат да разширят дейността си, те трябва да се адаптират към нашата система, към системата на ЕС“.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.

 
 

KONA от Hyundai: истински SUV автомобил с прогресивен характер

| от chronicle.bg |

Преди официалното представяне Hyundai Motor пусна ново видео, показващо още детайли от дизайна на изцяло новия KONA, най-младия SUV автомобил в европейската гама на Hyundai.

Силуетът на новия KONA подчертава агресивния стил на каросерията с елегантни и изострени форми. Присъствието му се характеризира с широка стойка и дизайн с двойни предни фарове. KONA е оборудван и с каскадна предна решетка – новата фамилна идентичност на Hyundai.

Освен прогресивен дизайн, изцяло новият KONA предлага и съвсем нови технологии, като прави премиум характеристиките по-достъпни за удобно и безопасно шофиране. Нова характеристика, например, е head-up дисплеят, който прожектира ключова информация за шофирането директно пред погледа на водача. Прожектираното изображение с размер 8 инча (20,3 см) и водеща в класа яркост от 10 000 кандела на квадратен метър гарантира видимост и при дневна светлина и е предпоставка за безопасно шофиране.

Повече информация за изцяло новия Hyundai KONA ще бъде публикувана скоро, като официалното представяне ще бъде през лятото на 2017 г.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.