Израелци, евреи, израелити

| от |

Каква е разликата между израелци, евреи и израелити? Хората, които участват в антиеврейски изстъпления, а такива не липсват и в Европа, явно не могат да осъзнаят, че не става дума просто за терминологичен спор, пише Дойче веле.

Как се наричат последователите на юдаизма? А евреите, които живеят извън Израел? И какво ни казва историята на този въпрос? Професор Михаел Бренер от университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, който е и директор на Центъра за израелски изследвания в Американския университет във Вашингтон, предлага някои отговори.

Какво е „Ерец Израел“?

Малко след създаването на държавата Израел през 1948 година, живеещият в Бостън еврейски философ Симон Равидовиц се обръща с необичайна молба към израелския премиер Давид Бен Гурион. Според Равидовиц, държавата трябва да се казва не просто „Израел“, а „Ерец Израел“, тоест – „Страната Израел“; или пък „Мединат Израел“ – „Държавата Израел“.

Философът обяснява предложението си така: вече от хилядолетия „Израел“ (или „Исраел“) е обозначение както за еврейския народ, така и за последователите на юдаизма. „Израил“ означава „Който се бори с Бога“ – това е името, което получава родоначалникът на евреите Яков, след като се бори с ангел или със самия Бог. Потомците на Яков влизат в историята с имената „деца на Израел“ или „народът на Израел“. Най-известната юдейска молитва „Шма Израел“ („Чуй, Израел“) се отнася не до държавата Израел, а до потомците на Яков, които практикуват юдейската религия.

Симон Равидовиц твърди, че ако новооснованата държава остане с името „Израел“, това ще доведе до много недоразумения, защото ще се заличи разликата между народ и държава. Освен това, продължава философът, няма как да говориш за израелци-мюсюлмани и израелци-християни, след като името „Израел“ се отнася само до хората, изповядващи юдаизма. След дълга преписка с Равидовиц накрая Бен Гурион все пак решава да остави предложението му без последствия.

„Защо не ни оставят намира?“

Допреди 1948 година също се водят продължителни дискусии за името на новата държава. Сред предложенията фигурират имена като „Цион“ и „Юда“. Основателят на политическия ционизъм Теодор Херцел в своите трудове често пише за „страната на седемчасовия труд“. Той мечтае за държава, която е образец за социално, техническо и политическо развитие, и си представя общество, където хората работят само по седем часа на ден: едно предложение, което през 19-ти век звучи направо сензационно.

За Херцел тази идея е толкова важна, че той проектира дори флаг за новата държава със седем звезди, които символизират седемчасовия работен ден. Впрочем, Херцел си представя, че държавата на евреите може да бъде създадена и другаде, не непременно в Палестина. Например – в Аржентина, Източна Африка или Кипър. За него не е толкова важно къде ще възникне държавата, важно е на фона на надигащия се антисемитизъм евреите да имат някаква алтернатива извън Европа.

През 1896 година той пише: „Навсякъде почтено се опитахме да се слеем с околните народностни общности и само да запазим вярата на своите отци… Не ни го разрешават. Напразно сме верни, а понякога дори прекалено пламенни патриоти, напразно даваме същите жертви в имущество и кръв като нашите съграждани, напразно се опитваме да множим славата на своите отечества в изкуството и науката, да множим богатствата им чрез търговия и транспорт. В тези наши отечества, където живеем вече столетия, нас ни навикват като чужденци… Защо просто не ни оставят намира? Не вярвам обаче, че ще ни оставят намира.“

Евреите са граждани на различни държави

Херцъл шокира германските, австрийските и швейцарските граждани от юдейско вероизповедание с твърдението: „Ние сме един народ. Един народ.“ Защото тези негови съвременници масово се чувстват именно германци, австрийци или швейцарци, за тях еврейството се изчерпва само с религията им. Нещо повече: доколкото е възможно, те гледат да избягват думата „евреин“, с която антисемитите през 19-ти век твърде много злоупотребяват.

Вместо „евреи“, мнозина от тях предпочитат да се наричат „израелити“ и по този начин на езиково равнище да покажат, че става дума единствено за верската им принадлежност към юдейството. Държавите също отчасти приемат това наименование. В Германия еврейските общности започват да се наричат израелитстки културни общности“, австрийските евреи основават „Австрийско-израелитски съюз“, а швейцарските евреи създават „Сдружение на швейцарските общини на израелитите“. Още по времето на Наполеон във Франция възниква „Централна израелитска консистория“.

Много от тези и сходните им обозначения се запазиха и след създаването на държавата Израел. Сбъдна се обаче прогнозата на Равидовиц: те наистина доведоха до недоразумения. Израелитските културни общности много често биват наричани „израелски“. През 1996 година тогавашният председател на Централния съвет на евреите в Германия Игнац Бубис беше официално поздравен от председателя на Централата за политическо образование за хубавата реч, произнесена от „неговия“ президент – имаше се предвид разбира се речта на израелския президент Езер Вайцман. Бубис лаконично отговори: „Моят президент Херцог винаги държи хубави речи“. По това време президент на Германия беше Роман Херцог.

Недоразумение или умисъл?

Равидовиц навярно има право. Името „Израел“ предизвиква най-различни обърквания. Сегашният проблем обаче далеч не е само семантичен. Когато в Париж антиизраелски демонстранти хвърлят камъни по синагогите, когато в Цюрих техните съмишленици искат да „щурмуват еврейския квартал“, когато във Франкфурт срещу равина се отправят смъртни заплахи, а в Берлин забраняват антиеврейски сборища, вече не става дума просто за някакво безобидно недоразумение.

Преди Втората световна война в Европа живеят около десет милиона евреи. Днес са останали едва милион и половина – 0,2 процента от европейското население, като броят им продължава да намалява. Тези хора са французи, англичани, руснаци, германци, швейцарци по националност. Те са част от обществото, в което живеят – и искат да останат такива. За разлика обаче от някогашните общности на израелитите, те знаят, че на света има държава, която ще ги приеме, ако се наложи. В днешна Европа не държавните управници, а улицата често налита на евреите. Разбира се, във всяка демократична страна е напълно легитимно да бъде критикувана държавата Израел. Мнозина евреи обаче са притеснени от факта, че обществото около тях не дава категоричен сигнал, че признава правото на съществуване на държавата Израел. И че не се разграничава достатъчно ясно от онези, които не признават това право. Европейските евреи добре знаят, че техните родители и деди можеха да бъдат спасени, ако още преди 70-80 години я имаше израелската държава.

Много европейски евреи имат роднини и приятели в Израел. Други пък прекарват там отпуските си. Това обаче не ги прави израелци. Те самите непрекъснато спорят помежду си за политиката на Израел. А в израелитските общности в Европа могат да се чуят точно толкова различни мнения по въпроса, колкото и в самото израелско общество. Така че нека проникнем отвъд привидностите и клишетата и да наричаме нещата с точните им имена.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма: