Изненадани този път бяха швейцарците

| от |

Швейцарците гласуваха за ограничаване на миграцията. Навярно обаче и на самите тях не им се е вярвало, че ЕС може да прекрати взаимни договори. Ето че сега те започват да изпитват на свой гръб първи неприятни последици, пише Дойче веле.

EU-Fleck

Все още мнозина швейцарци се надяват, че нещата няма да се окажат така сериозни, както изглежда. Иска им се да вярват, че ЕС няма да тръгне да променя съществуващите двустранни договори с алпийската държава, и че сериозните предупреждения от страна на Брюксел са били предимно „театрална пушилка“.

Тези дни говорител на Еврокомисията беше обявил, че преговорите за сътрудничество в изследователската област се замразяват, и че програмата за студентски обмен „Еразъм плюс“ ще продължи да работи, но без Швейцария.

„Опасявам се, че част от моите сънародници изобщо не осъзнават последствията от референдума“, казва швейцарската депутатка Кати Риклин. Християндемократката от дълги години насам отговаря за двустранните отношения между Швейцария ЕС. Според нея ще има и други „болезнени последици“. Дори временното преустановяване на сътрудничеството в сферата на изследванията и на програмите за студентски обмен ще засегнат Швейцария на едно много чувствително място, твърди депутатката.

Назад към изолацията

От близо 10 години насам Швейцария е включена в изследователската програма на ЕС „Хоризонт“, дотирана с милиарди евро от общността. За времето от 2014 до 2020 година ЕС е заделил за нея сумата от 80 милиарда евро. Програмата подпомага съвместни изследователски проекти на бизнеса и университетите от различни страни в ЕС. „Откакто сме част от програмата осъществихме забележителен напредък“, казва Кати Риклин.

Затова тя се опасява, че швейцарските университети сега ще изпаднат в изолация. Същото важи и за програмата за академичен обмен „Еразъм“, която дава на 3 000 швейцарски студенти и университетски преподаватели годишно възможността за престой и работа в различни европейски университети. И по двете програми ЕС временно преустанови сътрудничеството си с Швейцария и не приема молби от нейни кандидати.

Швейцария – негласната членка на ЕС

Изключването на швейцарците от програмите „Хоризонт“ и „Еразъм“ обаче може да се окаже само прелюдия към постепенното изхвърляне на Швейцария от общоевропейския вътрешен пазар. Тъй като швейцарците искат да печелят от сътрудничеството си с Европа, но пък не желаят да се обвързват с общността, правителството в Берн вече от близо 50 години насам договаря нови и нови двустранни споразумения с Брюксел.

Междувременно има близо 120 отделни договора, които регламентират всичко в отношенията между Швейцария и ЕС, стигайки включително и до такива подробности като това колко зъбни колелца от механизма на един часовник трябва да са произведени в Швейцария, за да може той да се продава като швейцарски. А когато ЕС приеме някакви нови директиви, неизменно се налага и швейцарците да привеждат своето законодателство в съзвучие с тях, ако искат техните стоки и услуги да отговарят на европейските стандарти.

На практика Швейцария отдавна е негласна членка на ЕС, казва германският евродепутат от ХДС Андреас Шваб: „С две малки изключения – Швейцария е изключена от процеса на вземането на решения в общността, които обаче тя впоследствие трябва да прилага на дело, а и не участва активно във всички сфери на трансграничното сътрудничество в рамките на ЕС“. Но и в тези сфери Берн активно полага усилия да се сближи с ЕС, „защото това е от полза за швейцарската икономика“, добавя Шваб.

Швейцарският възход дойде тъкмо от свободното придвижване

Швейцария извлича големи стопански ползи от сближаването си с ЕС, смята и Кати Риклин: „Икономическият възход на страната на практика дойде едва след като Швейцария въведе европейските правила за свободно придвижване“, казва тя. Депутатката добавя, че страховете от евентуален прекомерно голям приток на мигранти, за съжаление, са се оказали по-силни. Според нея повечето швейцарци не са вярвали, че заради резултата от референдума, ЕС би могъл да преразгледа всички двустранни спогодби със страната.

Близо две трети от швейцарският износ в момента са предназначени за ЕС, докато едва около 7% от европейският износ отива в Швейцария. Андреас Шваб не вижда голямо поле за маневриране в преговорите с Швейцария: „ЕС винаги е твърдял, че споразуменията с Швейцария се приемат в пакет. И ако един договор бъде прекратен, спират да действат и останалите споразумения в пакета“, казва евродепутатът. Актуални социологически сондажи показват, че 74 процента от швейцарските граждани настояват Швейцария непремено да запази двустранните си спогодби с ЕС.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.