Измерване? Отпада!

| от Йенс Драле |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от днес, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него.

 

Място на събитието – тестовият полигон в Лар/Шварцвалд. Тук трябваше да се леят кръв, пот и сълзи. McLaren 650 Spider обаче се размина с това изпитание, защото процедурата по измерване отпадна – по обективни причини.

Един мъж може да се раздели с всичко, но не и със своите страсти – колко прав е британският комик Джон Клийз. Ние също сме поразени от страстта си и тя като че ли никога не си отива. Срещаме се в 8:00 часа в Лар, за да запалим буталата на този McLaren 650S Spider. Да го подгоним през слалома и коридора за избягване на препятствия и да спираме по ужасяващ начин – отново и отново, цели 12 пъти. Да го ускоряваме от място до 200 км/ч на изпитателната права с дължина от 2,3 км. Но…в момента вали дъжд и ще трябва да измине доста време, преди асфалтът да изсъхне. Наистина можехме да изкараме един красив ден със суперспортната машина с разположен пред задния мост мотор с мощност от 650 к.с. А освен това трябва да се правят и снимки. Наблизо, в Шварцвалд и Елзас, има чудесни места за приятно шофиране и фотографиране. Но ние страдаме – нашите души на изпитатели и мъже страдат.

На Spider изобщо не му пука. 3,8 литровият му мотор, който иначе кипи от енергия, в момента издава безгрижен металически екот в тихата утрин, толкова ненатрапчиво, че могат да бъдат чути дори различни стъпкови мотори и щракащи релета. McLaren 650S принадлежи към хладните технократи при суперспортните автомобили. Карбонова каросерия, адаптивна аеродинамика, адаптивна ходова част и адаптивна многостепенна електронна стабилизираща програма, гарнирани със седемстепенна трансмисия с два съединителя.

В купето всичко е редуцирано до най-важното, а спартанският дисплей, който наподобява екрана на смартфон, обединява всички инфо-развлекателни функции. По-скоро семплата в сравнение с тази на Lamborghini и Ferrari външна стилистика все пак допуска наличието на издигащите се нагоре врати, които внасят известна доза драматизъм още преди двигателят с кодово наименование M838T да извие своето високочестотно акустично изпълнение до нива от 8500 об./мин. Човек трябва все пак да поупражнява действието качване в автомобила, за да не се изложи на някое публично място и да стане за присмех на цялото свързано в социални мрежи човечество. В оформения върху тежащата само 75 кг носеща вана от карбон интериор цари присъщата на спортен автомобил теснотия, която обаче все пак не притиска пътниците и не им убива,  а възможните неудобства са за хора с наистина едър ръст.

Моля, „впъхнете“ се вътре

Досега това винаги е сработвало. Получава се и в McLaren, без позицията на седене да става прекалено неудобна. Едно натискане на бутона D на тясната централна конзола привежда в бойна готовност трансмисията и автомобилът вежливо ни информира, че сега ще започне да функционира в нормален режим. От време на време надписът Normal продължава да присветва и след това, гордо съобщавайки, че автомобилът работи в особено ефективен режим. Всъщност това си остава и единственото изявление на McLaren, че проявява някакъв афинитет към екологията.

Поемаме на запад към Франция. Моля, господин Клийз, без закачки на тема Втората световна война – все пак сме с английски автомобил. Учудващо, окачването на McLaren осигурява напълно поносим комфорт на пътниците си по неравните шосета и дори оркестърът на задвижването свири малко приглушено. Ако все пак ви е прекалено тихо, можете да прибегнете към малка хитрина – задният прозорец се спуска надолу. Тогава можете да чуете как двата турбокомпресора поемат въздух през зъбите, пардон, лопатките си, със свистене, наподобяващо това в курса по йога. Следва тежко издишване, ако внезапно престанете да изисквате повече мощност, или истински ураган в противния случай.

След като преодолее низината от посредствени реакции при подаване на газ, 3,8-литровият агрегат се превръща в див скандалджия, увеличава оборотите яростно и светкавично над отметките от 6000, 7000 и дори 8000 и изстрелва 1,5-тонния автомобил със силата на руска гюлетласкачка. Скоро между дърветата пред нас се появява първата поредица от завои и McLaren като хищник, жаден за плячка, ги поема настървено. Ако водачът се придържа към ограниченията на правилника, зададеният режим няма никакво значение. Не е необходимо отделните карти на поведението на пътя да бъдат „заострени“ още повече, а и настройването става малко сложно с помощта на един бутон и два кръгли регулатора – McLaren и без това следва с настървение зададената от прецизната кормилна уредба траектория. На изхода от завоя снизходително презавива, защото все пак е трудно да бъдат обуздани 678-те нютонметра на двигателя – последните са тъмна сила, особено тогава, когато разумът не доминира над подсъзнателното желание на крака да натиска педала за газта. В по-екстремните режими управляващата електроника позволява и известна степен на поднасяне. Изобщо електрониката тук играе доста съществена роля в определянето на поведението на автомобила. Механичен самоблокиращ диференциал? McLaren го смята за нещо остаряло. Неговата функция е иззета от спирачките и блокирането е заменено с кратковременни импулси в спирачните апарати. Това не звучи особено секси, но изглежда, работи, защото 650S се носи по завоите така, че малцина биха могли да го следват. При спортно шофиране с интензивно използване на спирачките преди завой в уравнението за намаляване на скоростта се включва и задният спойлер, който се отваря като въздушна спирачка.

Завъртане на волана, подаване на газ, отваряне на кривата на завоя. Повторение. Зеленият цвят на околната растителност всеки път поглъща вулканично червения британец и малко след това го изплюва отново.

Турбочук като от старата школа

Твърдият покрив от две части е сгънат зад седалките, където се намества с натискането на един бутон – нещо, което не трябва да ни учудва при цена на автомобила от четвърт милион евро. Сега V6 битурбо звярът диша директно в тила ни, поднасяйки звука си направо в ушите. Въпреки огромната чиста мощ мнозина биха обвинили двигателя в старомодност – по своите динамични характеристики той наподобява старата турбошкола, в която мощта идва като парен чук чак след 3000 об./мин – може би нормално, като се има предвид широкият оборотен диапазон, в който работи. А и тази електроника, която капризничи и изключва централния оборотомер, когато си иска. Ако съдим по думите на Клийз, че „актьорите са се научили много добре да изобразяват неща, от които си нямат понятие“, то по отношение на инфо-развлекателните системи 650S не се справя с ролята си. Но за сметка на това, когато играе главната си роля – да създава това невероятно усещане на пътя, той е просто съвършен. Мощта на неговия двигател, бързината на неговата трансмисия, прецизността на окачването – без съмнение McLaren е сред най-добрите. Да си признаем, доста ни доядя, че не можахме да направим измерванията и трябваше да се задоволим с огъня на разни фламбирани неща в едно иначе известно заведение. За сметка на това колегите от sport auto го направиха, а 650S им се отблагодари за удоволствието. В супертеста автомобилът измина Северното трасе на Нюрбургринг за 7:35 минути.

Снимки: Ханс-Дитер Зойферт

В актуалния септемврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете още:

Audi Q5, BMW X3, Mercedes GLC – След острите ръбове на GLK идват добре закръглените форми на дебютанта GLC, който се изправя срещу традиционната конкуренция в лицето на Audi Q5 и BMW X3. Доколко успешно, ще разберете от международния сравнителен тест на трите SUV модела с четирицилиндрови дизелови двигатели и двойно предаване.

BMW Серия 3 срещу Mercedes C-класа – Вечният дуел продължава със срещата на версиите 340i и C 400.

Зад волана на обновените Toyota Auris и Peugeot 208.

Audi A4 – Това беше едно необичайно дълго раждане, но ето че най-после новият А4 озари автомобилния свят със своя блясък. Първото пътуване с модела ни даде основания да заявим: работата си е заслужавала!

Audi S1, Mini JCW и Opel Corsa OPC – Да, те са малки – но не са подходящи за начинаещи; все пак мощността им е между 207 и 231 к.с. Новото Mini John Cooper Works и Opel Corsa OPC пожелаха да покажат на Audi S1 как се покоряват провинциални шосета.

Lexus NX 200t – Първи впечатления от динамичната алтернатива на добре познатия хибриден модел.

Opel Adam Rocks – Във версията си Rocks малкият модел на Opel е с по-мъжествено и приключенско излъчване, а еднолитровият трицилиндров двигател е в пълна хармония с неговото амплоа.

Пет модела от висшия среден клас – През революционната 1968 година в auto motor und sport се появи един сензационен сравнителен тест на пет престижни автомобила. Решихме да направим римейк на тази паметна публикация.

Audi Q7 срещу Volvo XC90 – Напълно новото Q7 се среща със също напълно новото Volvo XC90.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.